През 2023 г. се очаква забавяне на растежа на БВП до 1,8 на сто, като ще дойде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. Това пише в Пролетна макроикономическа прогноза 2023 г. на Министерството на финансите публикувана на сайта на институцията.
През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 на сто. Отслабването на инфлационния натиск ще доведе до по-високо нарастване на потреблението на домакинствата. Повишението на търсенето ще се отрази положително и на частната инвестиционната активност, а растежът на публичните инвестиции ще остане висок. Под влияние на подобряващата се външна среда растежът на износа на стоки и услуги ще се ускори, а отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се свие спрямо 2023 г.
През 2025–2026 г. се очаква БВП да се повипи съответно с 3,2 на сто и 3 на сто. МФ прогнозират забавяне в нарастването на инвестициите, дължащо се на тези в публичния сектор, докато при частните ще има ускорение, свързано с намаление на несигурността и увеличение на търсенето. Частното потребление ще нараства с темп, близък до дългосрочната средна величина. В съответствие с динамиката на външната среда се прогнозира ускорено нарастване на износа на стоки и услуги през 2025 г., последвано от леко забавяне на растежа в края на периода. Темпът на нарастване на вноса ще остане по-висок, но отрицателният принос към изменението на БВП ще се свие.
Очакването за траекторията на икономически растеж предопределя и прогнозата за динамиката на трудовия пазар през 2023–2026 г.
След като през 2022 г. се наблюдаваше възстановяване на заетостта след отпадането на всички ограничителни мерки срещу КОВИД-19, за 2023 г. се очаква годишният ръст на заетостта да се забави до 0,4 на сто. Основният аргумент за по-ниския растеж на заетостта спрямо предходната година е цялостното забавяне на растежа на българската икономика. Украинските имигранти, потърсили убежище в страната, се очаква да не окажат голямо влияние върху динамиката на заетостта (към края на март броят на украинците, останали в България е под 50 хиляди души, включително малки деца).
През следващата, 2024 г., заедно с ускоряването на растежа на българската икономика, се очаква покачване на растежа на броя на заетите с 0,7 на сто прогнозира МФ. През годината се очаква също броят на заетите да надхвърли тяхното равнище, регистрирано през 2019 г., последната преди КОВИД-19. Коефициентът на заетост на населението (възрастова група 15-64) се очаква да достигне около 73 на сто или с 3 процентни пункта (пр.п.) над стойността на показателя за 2019 г.
През 2025 и 2026 г. българската икономика ще продължи да нараства с относително високи темпове, но въпреки това растежът на заетостта ще се забави. Търсенето на трудов ресурс ще продължи да бъде високо, но възможностите за екстензивно увеличаване на предлагането на труд все повече ще бъдат ограничени (основно поради неблагоприятните демографски процеси в страната). Коефициентът на заетост на населението (15–64) се очаква да достигне около 75 на сто към края на прогнозния период.
Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата в страната да следва постоянна тенденция на намаление. Все пак, очакванията са темповете на намаление да са относително ниски, тъй като все повече са ограничени възможностите за преход от безработица към заетост без допълнителни мерки и програми за повишаване на вероятността на реализация на твърдото ядро безработни, които като цяло са без определена квалификация и дори без завършена степен на образование, по-висока от основното. Според прогнозата коефициентът на безработица за 2023 г. ще е 4,1 на сто (с 0,2 пр.п. по-нисък спрямо предходната година), а към края на прогнозния период ще е намалял до 3,8 на сто.
Инфлацията в края на 2023 г. се очаква да се понижи до 5,6 на сто, а средногодишната да бъде 8,7 на сто. В най-голяма степен забавянето ще се дължи на значително намаление на приносите на групите храни и енергийни стоки, като последните се очаква да имат дори лек спад в цените в края на годината. Очакваното намаление в международните цени на суровините през целия прогнозен период ще забави базисната инфлация, както и нейните компоненти, а именно неенергийните промишлени стоки и услугите. Поради прогнозираното нарастване на вътрешното търсене обаче, както и на разходите за труд, двете групи ще формират съществен принос към общата инфлация в страната. През февруари индексът на потребителските цени бе нагоре нагоре с 16 на сто спрямо същия месец на 2022 г.
През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2 на сто, а средногодишната – 3,8 на сто. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията до края на прогнозния хоризонт.
През 2025 и 2026 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8 и 2,2 на сто.
През 2023 г. се очаква дефицитът по текущата сметка (отразяваш международната търговия, бел. ред) на страната да остане около 0,7 на сто от БВП без значителни изменения при отделните компоненти.
Номиналните растежи на износа и на вноса на стоки и услуги ще бъдат почти изравнени, но темповете ще се забавят съществено спрямо 2022 г., поради започналия спад на международните цени и очаквания ограничен растеж на търговията в количествено изражение. При търговията със стоки, изпреварващото нарастване на реалния внос спрямо износа ще бъде компенсирано от положителни условия на търговия.
Търговският дефицит ще се повиши в стойностно изражение, но ще има подобрение като относителен дял, поради по-силното номинално нарастване на БВП. Очакваното забавяне на икономическата активност в основните ни партньори и низходящата динамика в цените ще се отрази и в по-ниски растежи на приходите от туристически и транспортни услуги. Излишъкът по статия „Услуги“ ще се понижи като процент от БВП. Общото салдо при стоките и услугите ще остане положително, при отрицателен баланс по доходните статии.
През 2024 г. се очаква увеличение на дефицита по текущата сметка до 1,7 на сто от БВП. Вносът на стоки и услуги ще нарасне по-бързо от износа, като динамиката ще се предопределя от търговията със стоки. Подобрението на външната среда ще се отрази в по-висок растеж на износа на стоки, но ускореното вътрешно търсене ще е причина за изпреварващо нарастване на вноса и разрастване на търговския дефицит.
През първите два месеца на 2023 г. растежът на кредита за частния сектор остана относително висок (12,4 на сто в края на февруари). До края на годината темпът му ще се забави, като това ще се случи едновременно при вземанията от предприятия и от домакинства. Влияние за това ще окажат забавянето на икономическия растеж, очакваното повишаване на лихвените проценти по кредитите, в резултат на преноса на паричната политика на ЕЦБ, както и в по-малка степен на влизането в сила на по-високите нива на антицикличния капиталов буфер, определени от БНБ. Общо вземанията от неправителствения сектор ще нараснат с 9 на сто, смятат във финансовото министерство.
Вземанията от предприятия ще се увеличат със 7,2 на сто, като по-ниският им темп на нарастване ще бъде за сметка на значително понижение на ръста на овърдрафта и по-бавно увеличение на краткосрочните кредити. Вземанията от домакинства ще нараснат с 11,7 на сто.
През 2024 г. вземанията от неправителствения сектор ще ускорят нарастването си до 9,3 на сто, водени от по-висок растеж на вземанията от предприятия. Очаква се те да бъдат положително повлияни от изпълнението на НПВУ, както и от положителен ръст на частните инвестиции. В края на 2024 г. вземанията от предприятия ще нараснат със 7,9 на сто. Вземанията от домакинства леко ще се забавят до 11,2 на сто, като ще бъдат подкрепени от по-високия ръст на частното потребление.
През периода 2025–2026 г. вземанията от домакинства ще продължат да се забавят и в края на 2026 г. ще нараснат с 8,9 на сто. Вземанията от нефинансови предприятия ще запазят относително стабилен темп на растеж до края на прогнозния период, който тогава ще достигне 7,7 на сто. Общо вземанията от частния сектор ще се забавят плавно до края на прогнозния период и в края на 2026 г. годишният им растеж ще достигне 8,2 на сто.
Експертите на финансовото министерство са разработили и алтернативен, по-неблагоприятен сценарий за икономиката на страната. Повече от година след началото на войната на Руската федерация в Украйна международната икономическа обстановка остава несигурна и трудно предвидима, посочват от ведомството.
В алтернативния макроикономически сценарий е разгледан вариант на по-неблагоприятна динамика на външното търсене и по-голям спад на цените на международните суровини спрямо базовия сценарий. В него те предвиждат по-малък ръст на БВП на страната между 0,5 и 0,1 пр.п., по-малък внос и износ и увеличаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.
