“Промяната” иска от ГЕРБ “платоническа” подкрепа, Борисов - да се прощава, а всички - без повече избори преди местните
Според последното проучване на бизнесклимата през март оптимисти сред мениджърите у нас са само тези от строителния бизнес. Месецът на предизборната кампания, в който политиците ни - тези “строители на съвременна България”, опитаха да налеят основите за по-стабилен парламент, който най-накрая да излъчи правителство.
Афтършоковете от политическата криза обаче продължават и надеждите новоизбраният парламент да устои още са крехки. Защото петите избори възпроизведоха отчайващото разделение на обществото. Кампанията засили антагонизма, вместо да даде
отговори как българите да сключим помежду си обществен мир
Затова след 2 април възможните сценарии не са много. Или някак се сглобява кабинет с нестабилно мнозинство, чийто живот надали ще е дълъг, или 6-и епизод от сагата “Избори” с всички последствия от това. При втория вариант неизвестното е как те ще се позиционират във времето спрямо редовните местни избори в края на октомври.
Много от политическите сценаристи пишат “хронограмата” на следващите месеци именно така, че новите избори да са максимално близо до местните - през септември. Това обаче означава отново протакане на цялата процедура, както направи президентът в 48-ото НС. Тогава Румен Радев разсрочи всички срокове по рулетката с мандатите и така удължи безплодния живот на парламента до безпрецедентните близо 5 месеца. Но след като бе обвинен, че го прави само за да управлява еднолично чрез служебното си правителство, сега не би поел на личната си сметка удължаването на живота на още един ялов парламент. Вчера той вече обяви, че няма да се бави със свикването на новите депутати. Така че, ако се спазва процедурата и резултат от нея няма, нищо чудно евентуалният шести изборен сезон да съвпадне с морския - през юли.
От друга страна, не трябва и да се припира, а да се стъпва внимателно между мините по пътя за излизане от политическата криза. Две години са много време. Светът мина през пандемията, влезе във войната, засмука го инфлацията, напът е да изплува от нея (ние още не). Всичко се променя, а у нас - само лятното и зимното часово време.
Очакването и навън парламентарната ни демокрация най-сетне да заработи е твърде силно, а политиците открито говорят за това.
Убеден съм, че българският народ има инстинкт и вече знае - трябва да се прощава, да се обединява и да помислим как да се измъкнем и да не тревожим Европа, Америка и хората в България. Това може да стане с компромиси и като се зачита вотът на тези, които стоят зад съответната партия и са гласували за нея. Ние с лидерите може да се мразим, макар че аз не ги мразя. Това може да се стабилизира след 2 април, обяви на финала на кампанията лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Основният въпрос, разбира се, е, че независимо кой и с колко ще е първи след окончателното преброяване на гласовете, нито една от двете формации няма да може да състави правителство без другата.
“Възраждане” са забранен партньор и за Бойко Борисов, и за Кирил Петков. А и самата партия на Костадин Костадинов упорито повтаря, че няма да се коалира с никоя, докато не спечели избори и не спре еврото, американските изтребители, а както е тръгнала - защо не и изучаването на английски в училище.
ДПС не са желани от “Промяната” и макар към ГЕРБ бариерите да са вдигнати, евентуален съюз трябва да се разглежда с оглед предстоящите местни избори, което няма да е в полза на Борисов.
Корнелия Нинова бяга от споменаване на партньорство с Борисов, а ГЕРБ отказа да преразгледа решението никога да не прави нищо с БСП. Поканата на председателката за лидерски разговор в края на миналия парламент обаче бе единствената, която Борисов уважи в последните години. Докато ПП-ДБ все по-упорито се опитват да забравят, че с БСП някога са били партньори - войната, хартиената бюлетина, Истанбулската конвенция вече са разломни теми. Или както си го каза Борисов, стабилно правителство може да има само с коалиция между първите две сили, която ще даде мнозинство от 130-140 депутати.
Конспиративната теория е, че силният външен натиск вече е наредил кабинета
Истината е, че съставянето му минава през много вътрешна работа в партиите.
В лагерите на “Промяната” и ГЕРБ ясно са очертани хардлайнерските ядра, които градят политическата си състоятелност върху посланията за несъстоятелност на противника. Личните обиди по адрес на другия не стихнаха и в тази кампания. Дето викаше Делян Добрев, ще си отрежа ръката, ако трябва с нея да гласувам за правителство на ПП. Дори самите Борисов и Петков агитираха по тази линия, въпреки че едновременно с това лидерът на ГЕРБ най-ясно артикулира простата истина, че не се ли разберат някак, потъваме съвсем.
Мен четирима европейски премиери ме подкрепят, а вас колко, провикна се на този фон Петков - съвсем като като онова на Борисов “Мен три папи са ме галили по главата”.
Тоест пътят към подкрепен и от двете формации кабинет минава през тежкия вътрешен разговор за крачка назад на лидерите и още няколко водещи фигури. Публичната тайна е, че той отдавна се води, а през вратата се дочуха имената на Даниел Митов като лице на ГЕРБ за “съвместна употреба” с ПП и ДБ и съответно на Даниел Лорер откъм “Промяната”.
Двама Даниеловци на една възраст
и с доста близко излъчване, нависоко в партиите си, които от 2 г. загряват за титуляри в решителен мач.
Така или иначе възможните сценарии са три.
Първият се чертае от ПП и ДБ - правителство на малцинството с техен мандат и подкрепата на ГЕРБ. Доста смел вариант. Едно е да предлагаш правителство на малцинството при недостиг на 10-15 гласа например. Но когато имаш около 70 депутати и ти трябват още 50-ина, е като да обявиш пускането на магистрала “Хемус”, без половината лотове още да са проектирани. Означава тежки пазарлъци и извиване на ръце по всеки законопроект или всяко решение на парламента. И дава хоризонт на подобно правителство, който я стига до местните избори, я не.
В “Промяната” си имат и нов термин за подкрепа на такъв кабинет - Асен Василев я нарече “платоническа”. ПП и ДБ го излъчват сами, а ГЕРБ и който още иска “България да се движи в европейска посока”, го подкрепя, обясни той.
Кощунство ще е за останалите партии да не подкрепят нашата програма от приоритети, още повече че голяма част от тях са застъпени и при тях. Ще сложим политиките отпред и няма да правим компромиси, които не са на базата на общите ни обещания за ценностите, които предлагаме, добави Кирил Петков.
“При тези нива на разделение и недоверие между партиите практически
никой не говори за коалиции в смисъл на съвместно управление
Всички разбират, че реалистичната формула ще стъпи на търсене на съгласия по няколко големи национални приоритета и излъчване на кабинет, който да ги реализира”, даде своя прочит Христо Иванов, акцентирайки обаче върху определението “реформаторски кабинет”.
Изреди и въпросните приоритети: Шенген, еврозона, съдебна реформа, мерки срещу спекулата на цените и скока на инфлацията. Ако откажеш подкрепа за управление с този дневен ред, без да имаш много добро обяснение, трябва да си понесеш отговорността, че си орязал възможностите на държавата да излезе от кризата, предупреди Иванов.
Бившият правосъден министър е медиатор между подкрения от четирима премиери и галения от трима папи. Затова вече зададе формула, по която би могло да се постигне крехко съгласие в новия парламент - конституционно мнозинство, което най-накрая да се захване с реформата на съдебната власт. Без да означава автоматично и мнозинство в подкрепа на правителство.
Проблемът е, че колкото и в предишния парламент да говореше за евро-атлантически кабинет, сега Борисов не е склонен да влезе в подобна формула, ако е предлагана от ПП-ДБ. Без ГЕРБ управление не може да има, контрира той плановете им за правителство на малцинството. “Ние сме правили правителство на малцинството, ама имахме над 100 депутати. Ако имаш равно с ГЕРБ, плюс-минус няколко, как ще правиш мнозинство, без ГЕРБ да участват ангажирано?”, попита бившият премиер.
Приемаме, вкарват правителство, идва ред да се гласува бюджетът. Кой ще ни накара нас да го приемем? Около 100 пъти ще го върна, предупреди той и добави, че ПП и ДБ са в изолация, а ГЕРБ може да си партнира с всички в парламента.
Така стигаме до втория сценарий, лансиран най-вече от Борисов - правителство с участието и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, и на други партии.
Лъжа е, че някой може да притисне ГЕРБ да подкрепи правителство на малцинството, без да участваме. Само пряко участие! Има 2 варианта - или експерти от двете партии, или политически лица, категоричен е Борисов. И още: Трябва стабилна коалиция между евро-атлантически партии, която да управлява с мнозинство в парламента. Всичко останало са
лъжи, утопия и няма да стане!
Няма да стане обаче и неговата формула, докато лидерите и от двете страни не се отдръпнат. Още от миналия парламент ПП обяви, че колаборации с Борисов няма да прави. Неслучайно тези дни Асен Василев посочи като “свестен човек” в ГЕРБ Даниел Митов (а в ДПС такъв бил Станислав Атанасов).
Борисов не му остана длъжен и извади “свой” фаворит за лидер на ПП - Даниел Лорер. Нарече го прекрасен човек и обяви: “Ние искаме той да вземе тая партия, че да направим коалиция. Той не ще. Един ден ще го направим с Лорер”.
В същата си реч (от миналия четвъртък) Борисов разказа как премиерът на Люксембург Ксавие Бетел, който през тази кампания публично подкрепи Кирил Петков, го е поканил на сватбата си. “Той е либерал, но е наш приятел, подкрепя ги тях - има мостове, които да ни свързват” - така лидерът на ГЕРБ даде вариант как с ПП може да строят пътя едни към други.
Така Борисов донякъде легализира едната посока на натиск към двете големи политически сили да заровят томахавката и да съставят правителство - партньорите от ЕС. В политическите среди този сценарий се разказва и с обяснението за натиск от САЩ, но такъв по-скоро няма. Не е случайно, че Вашингтон бави изпращането на новия си посланик, тълкуват дипломати. Очакванията са това да се случи чак през май, когато вече ще е ясно дали ще има правителство, или шести избори.
Третият и май единствен реалистичен вариант е правителство тип “Габровски” - експерти с програма. Професорът неврохирург, който бе номиниран с мандата на ГЕРБ за премиер в 48-ото НС, подбра в екипа си доказани имена, свързани с различни партии през годините. Тогава бе пробвана и формулата на политически преговори без яростните политици - води си ги Габровски и всички засвидетелстваха уважение и лична подкрепа към него. Проблемът тогава бе “забраната” да се подкрепи кабинет с мандат на ГЕРБ. Ако сега формулата се разиграе при третия мандат, ще е напълно реализуема. Важното условие е президентът да не го връчи пак на БСП, която четири пъти го връща без успех. В случая името на професор
Габровски е нарицателно за образа на надпартийния професионалист, когото всички уважават
Единственият открит противник на този вариант засега е ПП-ДБ, но и без тях такъв кабинет може да мине, ако останалите го подкрепят. Макар тук отново да стои големият въпрос колко дълго може да изкара. Тройната коалиция устоя цял мандат, въпросът е кой на какви компромиси е склонен и каква е цената им.
Според източници от “Промяната” Петков и Василев са наясно, че ще трябва да минат назад. Цената, която ще поискат от партньорите в правителство за такъв ход, също е обявена - премахване на фигурата на главния прокурор от конституцията. Тогава в ПП-ДБ вече имат готовност да излязат с вариант “Габровски”, когато получат мандата от Радев.
С експертно правителство партиите ще покажат, че искат да запълнят разлома между себе си и хората. А и ще могат без стрес и загуба да стигнат до местните избори. Ако сега подкрепят чужд партиен кабинет, ще търпят щети наесен. ГЕРБ и ДПС категорично не желаят вотът за местна власт да съвпадне с поредния предсрочен, това би било в интерес само на ПП-ДБ. Налеят ли сега стабилни основи за редовен кабинет, ще опазят от срутване и кметските си къщи.
А знак, че Румен Радев май се готви да предаде властта от служебния си кабинет на редовен, са готвените дипломатически назначения на министри. Като това на външния Николай Милков за посланик на България в НАТО.
