Актьорите, ролите, сценарият. Въпросите (на хората) и отговорите (на политиците)
Кои бяха актьорите и в какви роли влязоха през петия пореден изборен сезон. Какви сценарии пишат партиите за след 2 април.
Ще съумеят ли да се смирят на финала на кампанията, за да се оттласнем от дъното на политическата криза, в която ни вкараха през последните 2 години.
И най-важното - какви са въпросите на хората и отговорите на политиците.
“24 часа” търси отговорите от социолози, анализатори, политолози и самите актьори в последния ден преди изборите, разрешен за агитация.
По-долу вижте последните данни на 4-те водещи социологически агенции и техните коментари пред “24 часа”. Гледайте дебата на четиримата социолози в тв студиото на “24 часа”.
Боряна Димитрова, “Алфа рисърч”: 50% вероятност за кабинет от технократи, 1% за стабилно правителство
Шансът за редовно правителство в някакъв технократски вариант е 50/50. Но за стабилно правителство шансът е 1 на 99%.
Краят на предизборната кампания ни внася повече яснота, отколкото нейното начало. По последните проучвания на “Алфа рисърч” имаме фотофиниш между двете политически сили, които се очертават да са на първо и второ място - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Всяка една от тях в зависимост от едни или други процеси може да бъде първа. Забелязваме минимална дистанция и между третия и четвъртия - ДПС и “Възраждане”, а пета политическа сила е със сигурност БСП. Теоретични шансове да прескочат 4-процентната бариeра имат “Български възход” и “Левицата!”.
Наблюдаваме две динамики по време на кампанията - мобилизация на ГЕРБ-СДС в страната, особено в по-малките населени места, което към момента като че ли им дава някаква минимална преднина. И много по-широка периферия на ПП-ДБ в София, която обаче не е докрай мобилизирана. Ако успеят да направят
силен финален спринт, което са показвали, че умеят, може да се сдобият с палмата на първенството. Но каквито и да бъдат разликите - 2, 3, 4%, това не променя трудността пред съставянето на правителство в следващия парламент.
През 90-те години имаше много ясна идеологическа ценностна идентификация и много по-ясни групи, които можехме да видим. Тоест имаше много ясна структурираност на политическото пространство. В момента България преживява едно преструктуриране на политическото пространство, което прави твърде трудни всякакви форми на измерване както на социолозите, така и на политиците.
След трансформацията, която преживяваме, вероятно в един момент ще се оформят по-ясни групи.
Първан Симеонов, “Галъп”:Интригата ще е колко е единна ПП-ДБ за сработване или не с ГЕРБ
Има три по-малки формации, които се забелязват в борбата за шанс да преминат бариерата. Има и някои други, които ще се наблюдават с любопитство. Поне от днешна гледна точка говорим за теоретични възможности. Но техните възможности ще зависят от височината на бариерата, както и от способността им да мобилизират подкрепа, която не се вижда толкова добре със социологически инструменти - твърди структури, по-прагматично и занаятчийско гласуване и т.н.
Когато говорим за малките партии, ние говорим за активността, която е много важен въпрос за тези избори. За момента нямаме основания да очакваме по-висока от миналия път. Напротив - може да очакваме по-ниска.
Когато говорим за “малките”, ще видим дали вотът “Не подкрепям никого” е малко този път, или напротив - дошъл е на мода.
Всякакви внезапни развития са възможни. Нашият екзит пол показа, че повече от 600 000 души са взели решение в последния ден или в последните часове за кого да гласуват. Тоест изборите се решават сега. В момента има коалиция с по-мобилизирана, но по-малка подкрепа, има такава с по-голяма, но не толкова мобилизирана подкрепа.
Когато излиза “везна”, може да настървим и двете групи - едните да гласуват да не се върне единия, а другите - да не се върне другия.
Главният въпрос е дали избирателите ще оставят ли само твърдите да решат, или ще се ядосат. А
ако избирателите се ядосат,
може да наблюдаваме изблици на неподозирани места. Има такива решения в последния момент по метода на “най-малкото зло”.
Дали е възможно правителство след изборите е въпрос за единството за коалицията ПП-ДБ. Защото ми се струва, че част от нея няма да има против някаква форма за сработване с ГЕРБ, а друга част вероятно ще види повече шансове в едни следващи избори. При всички положения това ще е една от интригите, които ще наблюдаваме след втори април.
Добромир Живков, “Маркет линкс”: Голямата развръзка ще е през 2024 г.
Нека да не забравяме как завърши 48-ият парламент - с мандата на БСП, и една среща, на която бяха изразени добри намерения от страна и на ГЕРБ, ДПС и БСП за излизане от политическата криза чрез някакво взаимодействие. Но това сякаш беше затворено като възможност, поне от страна на ГЕРБ, в тази предизборна кампания. Което ни връща в ситуацията, че няма да се мине без формула, в която и двете големи политически сили да имат поне частична подкрепа за формиране на кабинет. Интересна е позицията на
ДПС, които оставиха вратата отворена и към двата големи опонента
Това е крачка към отваряне на възможности за правителство на малцинството, но при предварително условие ДПС да е с 40 или повече депутати.
Скептичен съм към възможността да има стабилен кабинет за по-дълъг период от време.
Имайки хоризонта на местните избори пред нас, на които ще се разпредели сериозен властови ресурс, малко са шансовете на която и да е от основните политически сили да поеме този риск за управление в тези оставащи месеци до местния вот, в които трябва да се решават доста нелеки задачи, и то в патова ситуация в НС. Това би провокирало особена предпазливост сред основните политически играчи и те ще оставят развръзката за това накъде обществото ще поеме след местните избори.
Много по-вероятно е голямата развръзка да се случи през 2024 г. Трябва да отчетем и факта, че двете основни политически сили ще търсят варианти да върнат България отново в геостратегическата орбита на евроатлантизма, защото действията на президента и служебния кабинет промениха посоката. Може да се окаже, че това ще има стимулиращ ефект в търсенето на компромис.
Димитър Ганев, политолог, “Тренд”: Гласовете от чужбина може да решат първия и третия на вота
ГЕРБ ще е с 24-26%, ПП-ДБ може да е с няколко процента надолу или нагоре
Има податки за някакво разбирателство между първите две сили, но кабинет без ясно партньорство няма да удържи
Кампанията не повлия кой знае колко силно на която и да е от политическите сили. Ако някъде регистрираме ръст или спад, те са в рамките на 0,5-1%. Това впрочем е и нормално, защото на последните няколко парламентарни избора влязохме в тенденция на все по-ниска и по-ниска избирателна активност.
Така до урните отиваха все повече и повече твърди привърженици на формациите. Но когато гласуват твърдите ядра, а голяма част от електоралната периферия остава вкъщи, няма как да наблюдаваме кой знае какви промени в хода на кампанията.
В двете големи формации, които се борят за първото място, има структурна разлика. Привържениците на ГЕРБ успяха да постигнат в кампанията още по-голяма степен на мобилизация, затова формацията може да разчита на по-твърд вот. Повечето в тази група са хора на средна възраст и живеят извън София.
“Продължаваме промяната” нямат такъв твърд електорат, но пък могат да разчитат на по-голяма електорална периферия. Затова, ако за ГЕРБ още отсега можем да се обзаложим, че ще спечели подкрепа в рамките на 24-26 процента, то при “Промяната” тази подкрепа може да е няколко процентни пункта по-надолу, но може да бъде и няколко процентни пункта по-нагоре в зависимост от мобилизацията на тяхната електорална периферия.
Обяснението е, че в по-голямата част от електората на “Промяната” доминират наред с другите възрастови групи по-млади хора, на възраст между 18 и 40 години. Традиционно те са малко по-дистанцирани от политическия процес, интересуват се от изборите периферно, вземат решението за кого да гласуват по-скоро в последните дни, защото не са твърди избиратели на тази формация. В сравнение с ГЕРБ, избирателите на “Промяната” са концентрирани повече в столицата, отколкото извън нея. Затова и профилът им е доста по-градски.
Като цяло онова, което всъщност не знаем за тези избори, е много повече от това, което знаем. Не знаем кой ще е победител. Не знаем кой ще е на трето място. Единственото нещо, което със сигурност знаем, е, че БСП ще бъде пета, защото тя е на сериозна дистанция от четвъртия, който и да е той, а също и на сериозна дистанция от шестия, който и да е той.
Ако помните, между изборите през ноември 2021 г. и октомври 2022 г. имаше двоен ръст на “Възраждане”. Ръстът ще продължи и на 2 април, но няма да е толкова голям.
ДПС може да разчита на твърдия си електорат - достатъчно мобилизирани са.
Въпросът за първото и третото място може да се реши с гласовете от чужбина. Защото и в двете двойки, борещи се за тези позиции, има по една формация, която има по-голям резерв гласове от чужбина. Това са ПП-ДБ, от една страна, и ДПС, от друга. Засега обаче е трудно да се каже каква ще е мобилизацията на сънародниците ни зад граница. Социологическите агенции не правят сондажи там.
“Не подкрепям никого” стана модерна опция на изборите, по-осезаемо стана забележима на последните избори. Без съмнение, ако “Не подкрепям никого” беше партия, тя щеше да е парламентарно представена. Две са формациите - “Левицата!” и “Български възход”, чиито резултати са малко над 3 процента. И ако трябва да определя “тавана” на прескочилите бариерата, бих казал 5 плюс две.
Трудността за съставянето на кабинет ще важи и в това НС. В последните няколко дни като че ли имаме податки за някаква форма на сътрудничество и разбирателство между първите две формации. От днешна гледна точка доста трудно. Дори да има някакъв редовен кабинет, политическата криза няма да завърши след тези избори. Дори да се формира някакъв кабинет, не мисля, че ще може да удържи много, без да има открито и ясно партньорство. Дори да се сформира кабинет на малцинството, подкрепен от една или друга политическа сила, той ще е въпрос на тактически действия за няколко месеца.
Данните са от последното към вчерашна дата проучване на Тренд по поръчка на “24 часа”. Новото проучване четете днес на сайта ни.
