“Образование 4.0” е съвместна инициатива на Vivacom и в. “24 часа” за дигитална трансформация на образованието.
Проектът си поставя за цел да популяризира ползите от дигитализация на българските училища и университети чрез въвеждане на технологии, нови методи на преподаване в сигурна виртуална среда и подходящо съдържание.
- По проекта УНСС работи с други европейски университети - създават видеоистории за културното наследство, правят онлайн интервюта с бизнеса.
- Гл. ас. Борислава Стоименова: Благодарение на технологиите пестим ресурси, които иначе биха замърсили околната среда
“Дигитален хуманист” - това е международен проект, в който УНСС обучава студенти заедно с партньорски университети в Европа, за да развият дигитални и предприемачески умения.
Заедно те разработват дигитални и видеоистории, провеждат онлайн интервюта с представители на бизнеса и дори изготвят наръчник за създаване на дигитални истории. Но всичко това е извън времето, посветено на лекциите и упражненията им.
В проекта “Дигитален хуманист” заедно участват студенти от европейски вузове, като един от тях е УНСС. Той се състои в четири етапа, през които участниците трябва да преминат - обучение по програма с 31 теми, посещения на малки и средни предприятия и разработване на
дигитални истории за валоризиране на обект на културното наследство
Групите са големи - между 20 и 35 човека, а УНСС участва в проекта вече две години.
Студентите трябва да се научат как се прави маркетингов план и добра визуална грамотност. На това ги учи гл. ас. Борислава Стоименова.
С графичния дизайн развиваме умения, които подобряват визуалната грамотност, учим се на визуална култура и език и дори как технически да произвеждаме визуални продукти, обясни за “24 часа” гл. ас. Стоименова. Миналата година нейните студенти печелят и награди за участието си в конкурса и видеоисторията им “Бузлуджа - пътуване във времето”.
Това е само един от проектите, в които участват нейните студенти. Друг пример е научноизследователският проект “Устойчиво потребление в градска среда - регионални различия”, където участват заедно три държавни университета. В него студентите се учат как се провежда научно изследване, какви методи се използват за кабинетно проучване, как се разработва и структурира въпросникът, как се администрира, как се събират и обработват данните.
Тъй като участващите студенти са от различни курсове и групи, което затруднява организирането на срещите им, те ги правят онлайн.
Продължавам да използвам инструментите, които използвахме по време на онлайн обучението, просто го демонстрираме тук. Когато се налага работа по тези странични проекти, си насрочваме среща. 20 студенти имам от 4 различни курса. За един ден успях да ги организирам така, че след два дни да имаме среща за инструктаж, разказа тя. Това е и едно от удобствата, на които онлайн обучението научи българските университети.
Въпреки че студентите са обратно в залите, преподавателката продължава да използва полезните неща, които онлайн обучението остави в наследство. Едно от тях са дигиталните класни стаи, в които тя споделя материали, които е подготвила предварително. Там може сама да избира реда, в който да им ги показва, както и да създава виртуални канали за отделните екипи, където те да работят и тя да следи процеса, но без това да е видимо за колегите им. Този метод е удобен и при индивидуалните задачи, тъй като спестява време - часът започва, а в платформата е видимо кои студенти са готови и наред да представят задачите си.
Съвременният начин на живот изисква да се вкарват нови технологии в образованието, категорична е тя.
Живеем във време на изключително голяма информационна претовареност и трябва някак си бързо да се ориентираме в това море от информация. Трудно бихме го направили без наличието на технологии. Освен това в последно време и в световен мащаб се налагат темите за устойчивост и иновации, т.е.
благодарение на технологиите ние пестим ресурси,
които в друг случай замърсяват околната среда, натоварват системата, изискват повече разходи, така че технологиите са нещо наистина необходимо, посочва Стоименова.
Макар и полезни, те не трябва да се преекспонират и да се превръщат във фокус на работата, убедена е младата преподавателка. Затова и според нея най-подходящата форма на обучение е хибридната, в която преподаватели и студенти се възползват от натрупаните традиции и опит в образованието и в същото време се адаптират към новото, но с мяра.
Един от големите плюсове на дигитализацията и навлизането на технологиите в образованието са т.нар. open educational resources - отворени образователни ресурси, които са налични в дигиталното пространство. За тях обаче пак са нужни опитните преподаватели, за да ги открият, критично да ги отсеят и целенасочено да ги споделят със студентите, за да може те да не се лутат.
Все по-разпространено е и дигитализирането на книги и учебници, което е изключително полезно за студентите, тъй като така могат да търсят по дума, да ги принтират в желан от тях вид и размер, да подчертават важното, а и екземплярите са неограничени. Което е голямо предимство в сравнение с университетските библиотеки, където екземплярите са само няколко и невинаги стигат за всички желаещи. Гл. ас. Стоименова обаче обръща внимание на наболял проблем - този за авторските права.
Това е един огромен труд, който се влага от нас като автори. Знаете, че нещо, когато е свободно, то вече не е такава ценност. Чисто финансово дори - създаваме големи продукти, които просто подаряваме. Така че тази дигитализация на учебниците следва да бъде свързана с някакъв достъп, който да бъде платен, коментира преподавателката.
