- Най-неизгодно излиза да имаш кредитна карта - годишното оскъпяване вече е над 20%
- Хората и фирмите трупат пари в банки въпреки символичната доходност
Напук на останалата част от света, която вдига лихви, в България има кредити, които поевтиняват.
Годишното оскъпяване на потребителските заеми продължава да пада и след като БНБ в опит да охлади кредитирането остави 2% буфер за рисковите заеми до второто тримесечие догодина и повиши основната лихва с още 0,4 пункта до 1,82%.
Според данните на БНБ в края на февруари 2023 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се е понижил с още 0,56 пункта до 8,37%. Годишният процент на разходите също намалява до 8,8%, което ги оставя атрактивни за потребителите. Обемът на кредитите за потребление в левове от началото на годината нараства до 647,3 млн. лв.
Ипотечните заеми поскъпват, но минимално
- средният лихвен процент при тях се увеличава с 0,03 пункта до 2,65%, а годишните разходи се вдигат с 0,07 пункта до 2,89%. Лекото повишение на лихвите не се е отразило върху обема им - той продължава да расте от началото на годината до 496,3 млн. лв.
Аналогична е посоката на движение по другите левови заеми - лихвите са добавили 0,3 пункта и вече са 3,64%.
Въпреки че лихвите по него леко намаляват, най-скъп остава овърдрафтът - 14,44%, както и при кредитни карти, където годишното оскъпяване вече е 20,57%.
Лихвите при заеми за бизнеса до 1 млн. евро, договорени в левове, са се увеличили с 0,21 пункта до 3,56%. За същия период средната лихва по овърдрафта в левове се е вдигнала с 0,10 пункта до 2,84%. Въпреки това обемът на фирмените кредити расте с 3,3% до 358,8 млн. лв., а по заемите над 1 млн. евро - с 30,3% до 621,2 млн. лв.
Очакванията за поскъпване на потребителските заеми се е
отразило на предоговорените и на тези за рефинансиране
в левове - те са се увеличили със 17,5% до 420,9 млн. лв. Ипотечните заеми обаче все още не притесняват получателите, защото предоговорените и тези за рефинансиране се свиват със 7,8% до 156,1 млн. лв.
И въпреки повишението на лихвите по някои кредити те растат - с 12,1%, като общата сума достига до 83,6 млрд. лв. От тях почти половината - 41,4 млрд. лв., са на неправителствения сектор.
Домакинствата са получили 33,6 млрд. лв. към февруари, което е с 14,8% повече на годишна база.
Най-бързо продължават да растат ипотечните заеми - с 18,1% до 16,8 млрд. лв. При тях не се забелязва забавяне, дори нетипично за началото на годината за първите два месеца са изтеглени нови общо за 300 млн. лева. Потребителските кредити вече са над 15 млрд. лв. и за година са се увеличили с 12,3%
Доходността на депозитите все още е много далеч от инфлацията, която обезценява спестените пари, въпреки че средният лихвен процент се е увеличил с 0,43 пункта до 0,89%.
Още по-неизгодни са овърнайт депозитите в левове и евро, които остават с лихва - съответно от 0,01 и 0,02%. Сходна е доходността на депозитите, договорени за ползване след предизвестие – те също остават на ниво от 0,11%.
От началото на тази година обаче няма натрупване на още пари в банките въпреки очакванията за по-високи лихви по депозитите. При тези с договорен срок в левове сумата от началото на годината се е понижила с 9,3%.
За една година обаче депозитите са нараснали значително
Спестяванията на фирмите са се увеличили с рекордните 27% за година и в края на февруари вече стигат 40,9 млрд. лв. В банките компаниите са вкарали внушителните нови 8 млрд. лева, показват последните данни на БНБ. Така за две години - от февруари 2021 г. досега, депозитите на бизнеса са нараснали с 11 млрд. лева.
Спестяванията на домакинствата също растат, макар и с по-бавни темпове, въпреки все още ниските лихви. Общата сума е достигнала 72,9 млрд. лв., което е ръст от 8,9% спрямо същия месец на 2022 г.
В края на февруари 2023 г. общата сума на депозитите вече е 117,8 млрд. лв., което е било 2/3 от брутния вътрешен продукт. Годишният им ръст е малко над този на доходите - 14,3%.
