- В Източните Родопи скърбят след смъртта му, наричаха го мастър-шефът на традиционното мюсюлманско ястие
- Освен че готвеше вкусно, беше и добър дюлгерин - търсеха го за ремонта на китните стари къщи
Мастър-шефът на пилафа в Източните Родопи Халил Касим издъхна на 85 г. в Турция, където прекара зимата в дома на дъщеря си.
Готвачът от чернооченското село Каблешково беше изключително популярен в югоизточните области Кърджали и Хасково.
През ръцете му са минали хиляди тонове пилаф
Ястието е традиционно и се приготвя в големи казани от месо и ориз по повод различни религиозни церемонии в мюсюлманската общност - и при празнични ритуали като годежи и сватби, и при тъжни - погребения и помени.
Халил Касим беше най-възрастният готвач на пилаф в района и се занимаваше с приготвяне на религиозното ястие от 64 г. Разказваше, че занаятът му е от времето, когато е бил в казармата.
“Едно е да сготвиш в една тенджера пилаф, друго е в няколко казана едновременно”, обичаше да казва старият готвач.
“Бай Халил не криеше занаята си. Напротив, с охота разказваше как приготвя пилафа.
Първо слагаше в казана обезкостеното и нарязано на късове месо с мазнина, най-често масло или лой, и пържеше на среден огън, докато изври водата.
След това запържваше ориза и слагаше вода и сол. Оставяше казаните да врят на тих огън с часове, спомня си краеведът Исмет Исмаил от Черноочене.
Където и да отидел мастър-шефът - на молебен за дъжд, на помен или на сватба, винаги имало хора, готови да му помагат, защото приготвянето на пилаф в няколко казана е трудоемка работа.
Нужни са хора, които да цепят дърва, да поддържат огъня, да бъркат ястието
“Майстор-готвачът казваше, че вкусът на пилафа се дължи на месото, с което се приготвя. То е от пасищно отглеждани говеда или овце. Месото на всяко животно е със специфичен вкус, а при смесването на меса от няколко животни взаимно се допълват.
Огънят и пушекът, както и задушаването в големия съд, също допринасят за подобряване на вкуса на ястието”, твърди Исмет Исмаил.
В Каблешково наричат Халил Касим Йени комшу (новият комшия), въпреки че се е преселил преди много години от родното си село Каняк. Цял живот е вадил хляба си в строителството. Според негови съселяни е бил един от малкото останали каменоделци и майстори на каменна зидария.
“Търсеха го много - особено през последните години. Много хора накупиха стари къщи в района, които ползват като вили, и държат след ремонта постройките да имат автентичен вид.
В това отношение
Халил Касим беше ненадминат, работеше като старите майстори
Не можеше да намериш разлика между новия и стария зид”, твърди краеведът. Според него, въпреки че работата с камъни е далеч от готвенето, Халил Касим е приемал приготвянето на пилаф като мисия.
“Освен че приготвяше пилаф, бай Халил участваше в молитвите, а по време на служба четеше религиозни текстове от Корана”, спомня си Исмет Исмаил.
За работата си е вземал минимална сума, защото традицията в района е при дейности, свързани с религиозен обред, всеки работник да получи заплащане за труда си.
