Бившият върховен прокурор Боян Тошев осъди прокуратурата да му плати близо 160 000 лв. обезщетение за пенсионирането му (главница и лихва), а не само две заплати и половина, колкото му определили. Решението е на Софийския градски съд (СГС) и не е окончателно, съобщава правният сайт lex.bg.
Боян Тошев е започнал работа в съдебната система през 1982 г. като прокурор в Ивайловград. Три години по-късно става зам.-шеф на Софийската районна прокуратура. В края на ноември 1987 г. е повишен първо във Военно-окръжната прокуратура в столицата и после във Военно-апелативната прокуратура. От 1 февруари 2000 г. е във Върховната касационна прокуратура (ВКП) и се пенсионира като върховен обвинител на 3 декември 2019 г.
Според чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) при освобождаване от длъжност магистратите с повече от 10 години стаж на такава длъжност имат право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат в съдебната власт, но не повече от 20.
Към момента на пенсионирането си Тошев е имал 37 години, пет месеца и три дни стаж в съдебната система, т.е. очаквал е да получи 20 заплати обезщетение или сумата от 139 800 лв.
Счетоводството на прокуратурата обаче изчислило, че на него му се дължат само две заплати и половина или 18 117,90 лева. Според държавното обвинение това е така, защото през 2000 г., напускайки военната прокуратура, Тошев е получил обезщетение от 20 098,39 лв. за освобождаването му от кадрова военна служба, на основание чл. 237, ал. 1 от отменения закон за отбраната. Според въпросната разпоредба: „Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, умножени по 1,45“. Заради това от прокуратурата са пресметнали, че на него му се дължат две заплати и половина, което е разликата до максималния размер на обезщетението от 20 брутни месечни възнаграждения.
Боян Тошев се обръща към съда като настоява да получи 20 заплати от прокуратурата, т.е. 139 800 лева обезщетение. При евентуалност той иска СГС да му присъди 10,4 заплати – 72 711,60 лв., защото според него счетоводството на прокуратурата неправилно е изчислило, че получената сума за освобождаването от кадрова военна служба се равнява на 17,5 заплати, а не на 9,6, както той е сметнал.
В отговор на исковете на Боян Тошев, от прокуратурата са посочили, че обезщетението по закона за отбраната му е изплатено, защото е бил обвинител, независимо че е бил военнослужещ. Затова са настояли, че то трябва да бъде приспаднато от парите за пенсионирането.
В решението си СГС посочва, че всъщност спорният въпрос от една страна е дали сумата, получена при освобождаването на Тошев като военен прокурор трябва да бъде приспадната от размера на обезщетението за пенсиониране, а от друга – в качеството на военен или на магистрат е получил парите по закона за отбраната.
В тази връзка съдия Свилен Станчев изтъква, че към 2000 г., когато Тошев е бил повишен, Законът за съдебната власт е предвиждал обезщетение само при пенсиониране.
„Според чл. 139г от ЗСВ (отм.) в редакцията, действаща към 29 май 2000 г. , при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране съдията, прокурорът и следователят, който е работил през последните десет години в системата на съдебната власт, има право на обезщетение в размер брутното трудово възнаграждение за двадесет месеца. Съгласно цитираната разпоредба в тази редакция, основанието за възникване право на обезщетение по Закона за съдебната власт е било единствено прекратяване на трудовото правоотношение при пенсиониране. Впоследствие чл. 139г ЗСВ (отм.) е бил изменен, като с нова ал. 1 е прието, че правото на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение възниква независимо от основанието. Но към датата, на която ищецът е бил освободен от кадрова военна служба със заповед от 8 март 2000 г. на министъра на отбраната, е била в сила редакцията на чл. 139г ЗСВ от 1998 г.) преди изменението от 2002 г., според която единствено прекратяването на трудовото правоотношение поради пенсиониране на магистрата е било основание за изплащане на обезщетение“, пише СГС.
Съдът посочва, че няма спор, че към момента на освобождаването си от кадрова военна служба Боян Тошев не е бил пенсиониран, а е бил повишен във ВКП. И заради това, продължава СГС, за него не е възникнало правото на обезщетение за пенсиониране и не е имало основание да получи такова.
„Право на обезщетение към дата 8 март 2000 г. за ищеца е могло да възникне единствено по силата на чл. 237 ал. 1 от отменения ЗОВСРБ, на основание освобождаването на ищеца от кадрова военна служба. Това право на обезщетение е възникнало за ищеца в качеството му само и единствено на военнослужещ, а не в качеството му на магистрат, защото към дата 8 март 2000 г. ищецът като магистрат не е имал право на обезщетение, по арг. от чл. 139г (редакция към тази дата) от ЗСВ (отм.). След като ищецът е получил обезщетението по силата на заповед от 29 май 2000 г. не в качеството си на магистрат, а за освобождаването си от военно служба, не е имало основание за приспадане на обезщетението по чл. 237 ал. 1 ЗОВСРБ (отм.), получено от ищеца от обезщетението по чл. 225 ал. 1 от действащия ЗСВ, на което е имал право ищецът при освобождаването му от длъжност прокурор във ВКП“, посочва съдът.
И допълва, че Боян Тошев е имал правото да получи 20 брутни месечни заплати обезщетение за пенсионирането си. В тази връзка СГС изтъква, че към момента на напускането на съдебната система, брутната заплата на Тошев е била 6991,50 лева. Общо дължимото обезщетение е 139 800 лв., но от него трябва да се приспаднат онези две заплати и половина, или 18 177,90 лв., които е взел.
Така съдът заключава, че прокуратурата трябва да му плати още 121 652,10 лева. Освен това СГС осъжда държавното обвинение да плати и 35 414 лв. лихва.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.
Името на Боян Тошев нашумя преди 16 години. През 2007 г. той, колегата му от районната прокуратура във Варна Георги Манасиев и бизнесменът Владислав Марчев бяха арестувани за корупционни престъпления. Тогава се твърдеше, че Манасиев искал да оглави РП-Варна и чрез посредника Марчев щял да плати на Боян Тошев да го уреди на ръководната длъжност. В резултат на делото Боян Тошев беше временно отстранен от длъжност.
На 30 май 2008 г. Тошев беше оправдан от СГС поради недоказаност на обвинението, като посочи, че не е установено да е участвал в престъплението, дори изначално, а и обвинението е несъставомерно. Оправдателната присъда беше потвърдена от САС (на 26 ноември 2008 г.) и от Върховния касационен съд (на 27 февруари 2009 г.).
Впоследствие Боян Тошев заведе дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу прокуратурата като поиска 400 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение и незаконно задържане в продължение на 50 дни. СГС му присъди 200 000 лв., но окончателно прокуратурата беше осъдена да му плати 80 000 лв.
