- С Красимир Христов - Баката и Николай Зарев - Данкина изкарвахме по 2-3 хил. марки на седмица от задигнати лади за Украйна
- Защитените свидетели са предатели и си подписват смъртната присъда. Моят личен приятел Васко Кеца от “Килърите” го изпя такъв
- Зареждахме дървената мафия с по 100 кубика тополи на вечер за целулоза, даваха ни по 200 марки на кубик
- С ченгетата - услуга за услуга, плащахме според позицията и за какво трябва да си затворят очите
В миналия брой на “24 часа - 168 истории” ви разказахме за бившия престъпник Иван Христов (имената са сменени поради съображения за сигурност), който днес е на 57 г. и живее в защитено жилище. Той е крал коли, задигал е каси от домове, участвал е в грабежи, измами, отвличания, изнудвания, трафик на оръжия и фалшив алкохол. Пред медията ни Иван разказа за неговия опит като част от “организираната престъпност”, както сам я нарича, и защо към днешна дата вече е загърбил този начин на живот.
Иван оцелява след няколко покушения, инфаркт и два инсулта. Има четири стента на сърцето. 16 години е прекарал из затворите у нас - Плевен, Белене, Ловеч. Влизал е 5-6 пъти. В този брой четете спомените му за кражбите на автомобили през 90-те години на миналия век, за дървената мафия и нападенията срещу него.
- Кой поръчваше на теб и групата ти да крадете автомобили за Украйна?
- Не беше един човек. В схемата участваха няколко души. Беше цял канал. Знам имената на всички, но няма как да ги кажа. Аз и хората в групата, сред които Красимир Христов - Баката и Николай Зарев - Данкина (и двамата убити - бел. ред.), отговаряхме за самите автокражби. Ние трябваше да покрием бройката от 14 лади и да ги закараме на “Илиянци”. Там вече друг човек отговаряше за тях, преди да напуснат границата. За да покрием цифрата, която ни искаха, обикаляхме из цяла България. Не беше трудно да намираме. Много хора караха лади. Те имаха слава на среден клас автомобили, но все пак по-добри от “Москвич” и “Запорожец”. Спомням си “Лада 2107”, която излезе през 1982 г. и беше върхът на класиката при ладите. След това се появиха по-скъпи модели. Започнаха да ни поръчват аудита и мерцедеси.
- По колко печелехте от откраднат автомобил?
- От ладите печалбата не беше кой знае каква - 2-3 хил. марки на седмица, или по 12 хил. марки в месеца. При другите коли като ауди и мерцедес зависеше от конкретния модел. За тях поръчките не бяха както при ладите. Няма как да вземеш по 14 на седмица. Все пак, като ти звъннат за Audi 80 C, което тогава струваше една торба пари, трябва да проучиш в кой град има такова и кой човек си го е купил, за да го откраднеш. Не всеки можеше да си позволи такава кола. Тогава и методите на кражби се промениха. Ладата беше лесна. Като влязоха модерните за времето си автомобили, започнахме да използваме декодер. Така ги разбивахме. Намирахме си устройствата. Мога да кажа, че печелех добри пари - щом второто BMW 7-а серия в България беше мое, значи правете си сметка. Първото беше на шефа на митницата от Сливен, второто - мое, купено от Германия.
- Получавал ли си поръчка за автомобила на някой известен политик, певец, актьор, спортист?
- Да, получавали сме и такива поръчки. Имам интересен случай от 1989 г. Откраднах мерцедеса на Мануела Малеева (най-добрата ни тенисистка - бел. ред.), но ме хванаха. Не на момента, а по-късно. Пак беше поръчка - конкретно за нейната кола. Знаехме добре коя е тя. Приех поръчката, защото ни обещаха печалба от по 5 хил. марки на човек. Бяхме двама. Направо щяха да ни позлатят. Изпълнихме добре целия план. Имахме информация къде се движи тя, маршрут, къде паркира, всичко. Действахме.
- Как ви хванаха?
- Положението е риск печели, риск губи. Хванаха ни. Не ни е било нито за първи, нито за последен път. Стават грешки в бързината. Но това не ме е накарало да спра след това. Печалбата щеше да бъде много добра. Представете си - от 14 лади на седмица сме вземали по 2 хил. марки на човек, а само за нейната кола ни даваха по 5 хил. марки на човек. Как да откажем? Директно се захванахме.
- Кой беше организатор на канала за крадени коли? Можеха ли да посочат теб пред полицията, в случай че ви бяха задържали?
- Действахме като група. Деляхме си печалбата. Това, че някой може да те предаде, го мислиш постоянно, но играта е такава. В нея приятели няма. Държиш се за тези около теб, въпреки че всеки един от тях може да реши да се спаси, като те изпее. Така Васко Кеца от “Килърите” (осъден на доживотен затвор за убийствата на адвокат Петър Лупов от Велико Търново и шуменския бизнесмен Румен Рачев - бел. ред.), който ми беше личен приятел, го предаде защитен свидетел. Много пъти са ми предлагали, но съм отказвал. Казвали са ми: “Кажи имена, кажи кой беше с теб, кой ти поръча и плати”, но аз винаги съм бил категоричен: “Няма как да стане”. Ако съм го направил тогава, нямаше да говорите с мен сега. Директно щях да си подпиша смъртната присъда. Предатели винаги има.
- Получавал ли си поръчки за убийство?
