Софийският театрален салон ще отбележи годишнината и с документалния филм на сина му. 19-ото издание е под мотото “Изберете театъра”
С документален филм и изложба с над 100 фотографии тазгодишното издание на Софийския театрален салон ще отбележи 100-годишнината от рождението на актьора Апостол Карамитев.
На 19 март от 19 часа на сцена “Апостол Карамитев” в Народния театър “Иван Вазов” ще бъде излъчен документалният филм за живота и кариерата на актьора. Лентата “Апостол Карамитев” е създадена от сина му - Момчил Карамитев. След прожекцията ще се проведе среща с Момчил Карамитев, който е сценарист, режисьор и оператор на филма.
На следващия ден в Градската градина пред Народния театър от 17 часа ще бъде открита документалната изложба “100 години Апостол Карамитев – актьорът рицар”, която е посветена на творческата му дейност. Върху 28 табла ще бъдат изложени над 100 фотографии и материали, които са подбрани от десетки обработени документи. Куратор е театроведът Тинка Николова. Изложбата може да бъде разгледана до 1 април.
Апостол Карамитев прави своя дебют в киното през 1951 г. със силно отрицателна роля във филма “Утро над родината”. Най-силната си драматична роля той прави във филма на Методи Андонов “Бялата стая”. За нея Карамитев получава наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала “Златна роза” във Варна през 1968 г. Последната му роля е на Йоан Асен в “Сватбите на Йоан Асен”.
Програмата на 19-ото издание на Софийския театрален сезон започна на 6 март и ще продължи до края на месеца. Тази година е под мотото “Изберете театъра”. В продължение на един месец ще бъдат показвани спектаклите, екипите и актьорите, които са отличени с номинации за наградите за сценични изкуства ИКАР. (Виж графиката)
Церемонията по награждаването ще бъде на 27 март на сцената на Народния театър, като водещ ще бъде актьорът Филип Аврамов. За 49-и път ще бъдат раздадени престижните награди за сценични изкуства, като ще бъдат отличени творците в 14 категории.
За поредна година част от програмата ще бъде и Софийският куклен театрален салон. На Международния ден на кукления театър – 21 март, в Столичния куклен театър ще бъдат бъдат връчени и традиционните награди за млади актьори, работещи в сферата на кукленото изкуство - “Сивина”.
Синът Момчил, създал документалния филм “Апостол Карамитев”: Часове наред ни е слушал за приключенията в училище
Работата върху филма ми даде възможност да опозная повече баща си, както и самия себе си. Научих интересни факти за неговото детство, които никога и от никого не бях чувал. Разбрах, че баща ми имал намерение да учи журналистика като по-млад.
Видях и прочетох много интересни писма и документи, които никога преди това не бях виждал! Снимков материал - напълно нов за мен, и разбира се, разкази и легенди кой от какъв ъгъл погледнал и видял, различни мнения.
Баща ми беше много дискретен човек и не е показвал личния си живот - радости и преживявания, на всеослушание. Той беше истински щастлив, когато ни проверяваше какво сме научили в училище или в отношенията си с приятели, познати и непознати.
Седели сме часове наред да имитираме хора и животни, както и ни е слушал да му разправяме за нашите приключения в училище и извън училище, как възприемаме хора и събития.
Той непрекъснато ни питаше за нашето мнение и така ни поставяше в позиция да се чувстваме равноправни участници в живота като него. Това никой не може да го разбере, докато не го почувства.
Татко беше много щастлив, когато ходехме на стадион “Васил Левски” да гледаме атлетически състезания. Той много обичаше да гледа спорт. Радваше се като дете на успехите на спортисти, на които симпатизираше. Вярваше, че човек побеждава в спорта, както и в други области на живота, не само с физическа подготовка.
Той ми е говорил как, за да станеш добър спортист, трябва да намериш морална опора в себе си и да виждаш като на картина какво трябва да извършиш в дадено състезание. Аз тогава си мислех, че само художниците и лудите кинаджии имат визуална мисъл.
Имах дълбока връзка с баща ми - духовна и творческа. Изненадах се, като разбрах, че той е реагирал остро в ситуации, в които аз също съм попадал в моя досегашен живот. Разбрах, че имам страст към спорта - особено футбол и състезанията с коли - Формула 1.
Завършването на определена работа ми носи много нови усещания и разбирания. Дори и да е неуспех, си казвам: “Добре че дойде, че да се науча друг път да не действам по този начин”.
Баща ми споделял пред студентите си, че е благодарен за неуспехите си като млад актьор, защото те са го довели до големите висини по-късно. Всичко това научих от правенето на този документален филм. Толкова години, откакто баща ми е починал, аз се чувствам така добре свързан с него, като че ли той е с мен вкъщи и в работата.
