Каква тежест носи заповедта за арест на Владимир Путин? Може ли руският президент да се окаже подсъдим или говорим за символичен акт? Това са въпросите, които анализират медиите по целия свят след вчерашното решение на Международния наказателен съд. Путин е заподозрян във военни престъпления и съдът иска задържането му.
Издаването на заповедта не означава, че Путин ще се озове скоро на подсъдимата скамейка. Особено докато все още е президент на Русия.
„Путин не е глупав. Няма да пътува до държава, в която може да бъде арестуван. От една страна имаме историческо решение, но от друга, ще трябва да почакаме, за да видим дали ще има конкретен резултат от това”, обясни преподавателят в университета на Утрехт Ива Вукушич.
"От това следва непосредствено задължение за всички държави, които са страна по уредбата на Международния наказателен съд, ако Владимир Путин в бъдеще стъпи на тяхна територия, да го задържат и предадат на Международния наказателен съд. Това са общо 123 държави", заяви доц. Христо Христев, преподавател по право на ЕС, по БНТ.
Русия не участва в Международния наказателен съд. Това беше подчертано от властите в Москва. Те нарекоха издадената заповед „нищожна” и определиха повдигането на въпроса като „възмутително”.
„Такива съдебни дела срещу лидери, които са били далеч от самото извършване на престъплението, винаги са трудни. Но трудни не означава невъзможни. Виждали сме случаи като този на Радован Караджич”, каза още Вукушич.
Съдбата на Слободан Милошевич и Радован Караджич наистина може да послужи за пример. Когато заповедите за арест бяха издадени, президентите на Югославия и Република Сръбска изглеждаха много далеч от съдебно дело. После обаче времената и политиците се смениха, интересите се изместиха и самите сърби изпратиха бившите си лидери в Хага.
„Вероятно това ще засили още повече желанието на Путин да не изпуска властта. В крайна сметка, всичко ще зависи от това какво ще стане с войната и с неговия режим”, добави преподавателят в университета на Утрехт.
Много правни експерти смятат, че ако Путин и другата обвинена, т.нар детски омбудсман Мария Лвова-Белова, в крайна сметка се окажат подсъдими, срещу тях ще има доказателства за посоченото престъпление - принудителната депортация на деца. Москва не само не крие, че взима деца от Украйна и ги праща в Русия, а често тези деца са показвани по телевизията. Лвова-Белова публично разказва истории за превъзпитаването им. Самата тя осиновила момче от Донбас.
Владимир Путин лично предприе действия, за да улесни прибирането на украински деца. По закон в Русия е забранено осиновяването на деца от чужди държави. Президентът обаче издаде указ, който прави изключение за украински деца. Всичко това е незаконно, казва прокурорът от Международния наказателен съд Карим Хан.
Британският юрист започна да разследва действията на Русия в окупираните части на Украйна още преди година. Той ходи до места, където руските войници са отвели деца и говори с гледачки от детски градини и други свидетели. Хан е участвал в процеси срещу няколко бивши държавни лидери и е наясно с трудностите такова дело изобщо да стане факт, предаде "Нова"
"Това решение не може да бъде пренебрегнато политически и не може да бъде изпълнено практически", коментира Любомир Кючуков, дипломат.
Според Кючуков обаче, от гледна точна на войната, която Русия води в Украйна, това решение ще затрудни значително преговорите за мир.
