- От общо 2347 в България 60% - 1357, управляват поне десетилетие, някои - три
- Всички искали да оглавят добрите училища, но за 30-40% от малките нямало кандидати
Училищен директор е сред държавните служби, които ти гарантират със сигурност дълъг началнически живот.
От общо 2347 български жени и мъже, които ръководят тези образователни институции, 1357 - почти 60 %, управляват поне от десетилетие, а някои по 30 години.
Рекордьорът е ръководителката на прочутия Италиански лицей в София Величка Велянова, която заема поста си от далечната 1987 г., когато още не е дошла демокрацията.
33 години директор е и някогашният ляв депутат Милко Багдасаров, който ръководи най-голямото СУ “Петко Р. Славейков” в региона на Кърждали.
Всъщност смяната на училищен директор у нас е трудна и става по изключение. През годините на прехода на няколко пъти са регистрирани по-големи вълни, съвпадащи със смяната на управляващата власт в държавата, което прави “директорската тема” още по-чувствителна. Леви-десни-пак леви-царисти-пак десни - така смяната на парламентарната власт носи и леко раздрусване тук-там на директорите.
Като цяло ръководителите на училищата са твърдо против въвеждане на мандати и таван в броя им. Идеята за първи път беше лансирана на законодателно ниво в 48-о народно събрание. И
дори мина на първо четене
ри мина на през просветната комисия. Вносител на поправката в Закона за училищното и предучилищното образование бе групата на “Възраждане”, тя обаче срещна подкрепа от ДПС и “Демократична България”.
От “Промяната” също видяха в мандатите отчетност и дисциплиниране на училищните началници. От ГЕРБ не демонстрираха категорична позиция, а левите предупредиха, че мандатността няма да реши образователните проблеми.
Един директор може да съсипе училище и за година, реагира тогава бурно зам.-шефката на ресорната комисия Ирена Анастасова от БСП.
Самата депутатка е била преподавател и директор
в Пловдив, преди да влезе в парламента.
Мукаддес Налбант, бивша зам.-министърка на образованието, напомня, че има директори, които си заслужава веднага да бъдат освободени, но пък в 90% от случаите съдът ги връща поради сериозната защита, която всеки държавен служител има у нас.
Налбант е категорична, че ако един ръководител движи училището напред, не е нужно постоянно да се явява на нов конкурс, но трябва да има ясно разписани правила, по които да може да бъде отстранен, ако не става за поста или прави груби нарушения.
Директорските мандати обаче “отшумяха” след края на поредния кратък български парламент.
Според справката, предоставена от Министерство на образованието и науката, сред школските началници преобладават тези, които управляват поне от десетилетие. Председателят на съюза на работодателите в просветата Деян
Стаматов кара 16-а година
в столичното 119-о училище, а шефът на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров от 18 г. е начело на 51-о СУ “Елисавета Багряна”.
“Не трябва да има мандатност. Може
изпитателен срок от 3 години
На третата е добре да се направи проверка и ако директорът е успешен, да мине на постоянен договор. 3 години са достатъчни, за да стане ясно дали един директор е добър, или не”, убеден е Александров.
Основният му аргумент срещу ограничението колко дълго да управлява един директор е, че той трябва да прави училищна култура, която не се създавала за 4 години.
Александров пресмята, че
мандатността предполага всяка година да се прави конкурс за поне 600 места
Освен това се страхува, че подобна процедура ще се политизира, особено в малките общини.
“Със сигурност най-бързо ще бъдат сменяни най-успешните директори, защото за там ще има кандидати, а за малките градчета и села липсват желаещи. В последните конкурси за 30-40% от училищата нямаше кандидати и без мандати. Ако училище е закъсало и трябва да се измъкне, никой няма да си напусне работата, за да отиде за 4 години да го спаси и след това да го сменят. Всъщност ние сме за атестирането на 4 г.”, каза още Асен Александров.
Още миналото лято бяха обявени конкурси за нови директори на 468 училища, защото настоящите навършват пенсионна възраст или временно са изпълнявали длъжността. Смените обаче бяха блокирани за близо година по жалба на кандидатка.
На много места работят пенсионери. В Благоевградска област така са 10 училища. Още 12 са с временни директори заради провалената процедура за конкурсите. Тази година още 8 в този регион ще навършат пенсионна възраст. От Регионалното управление на образованието споделят, че
директори се сърдят, когато трябва да ги пенсионират,
искат да останат още. Така е и с учителите - в благоевградска област пенсионерите са около 30-40. Затова и в Регионалното управление на образованието искат строги правила за пенсиониране, а не всеки да търси възможности да остане и напомнят, че всеки е започнал като млад учител на мястото на пенсиониран.
В Пловдив миналото лято бяха пенсионирани директорите на 38 училища. В част от тях конкурсите за нови се провалиха, но пенсионираните не бяха върнати. Затова и през тази учебна година под тепетата няма директори в пенсионна възраст.
В Смолянско през 2023 г. трима от общо 58 ръководители на училища навършват години за пенсия и за местата им ще бъдат обявени конкурси. Сред настоящите директори има и такива, изкарали 15-20 години на поста, но с по-дълъг стаж - не, обясни началникът на управлението на МОН в Смолян Никола Запрянов.
В Кърджали след ветерана Милко Багдасаров се нарежда Недялка Кюпреджиева, която
влиза преди четвърт век в директорския кабинет
на СУ “Йордан Йовков”. Багдасаров и Кюпреджиева не са пенсионери, въпреки че са стигнали тази възраст.
“И двамата се справят отлично и са сред най-добрите директори в национален мащаб”, категорична е шефката на регионалния инспекторат Демитра Спасова за управленските качества на Багдасаров и Кюпреджиева. (24часа)
Диян Стаматов, директор на 119-о СУ и шеф на съюза на работодателите в системата:
Училището става емблема, ако имаш добър екип
Според настоящия закон директорите се атестират. На този етап няма такава опция. С оглед на много обстоятелства не би следвало само една от позициите в педагогическите специалисти да бъде мандатна. Атестирането е добра форма.
Ако изобщо политическите сили тръгнат към промяна на начина на управление на средните училища, трябва да се помисли за цялостна промяна на назначаване на екипа. Дори да е най-добрият директор, ако екипът, който завари в училището, му прави проблеми, той би се провалил изключително бързо и от добър може да стане много калпав директор. Преди да стана директор на 119-о през 2007 г., съм ръководил още две училища и знам, че наличието на добър екип е изключително важно за издигането на училището като емблема.
Иван Стоянов, директор на 138-о средно училище за западни и източни езици:
Окей за мандатност, ако след това се връщаш като учител
Зависи как точно е разписана тази мандатност - за какъв период. Ще се гарантира ли, че на един директор, на когото му изтече мандатът, ще се върне на свободно работно място като учител, или ще трябва да излезе на борсата. Ако нещо такова се измисли, тогава окей. Където съм бил по обмен в Испания, има мандати. Директорът обаче после се връща като учител, след като малко се разтовари. Възползва се от правото си да участва в програмите на министерството за рехабилитация на педагогическите специалисти - ходи на санаториум и си почива. После пак може да се яви на конкурс за директор.
Кандидатка от Брацигово, според която е субективно комисия да я изпитва, спря 468 конкурса
Върховният административен съд трябва да се произнесе до май, така за новата учебна година може и да има рокади
468 конкурса за училищни директори, които бяха обявени през август 2022 г., бяха стопирани от Върховния административен съд заради жалба на педагожка от Брацигово, която искаше да оглави пазарджишко училище.
Тя обжалва наредбата, а ВАС се съгласи - субективен критерий бил да мотивират защо искат да са ръководители.
Според наредбата на МОН, която влезе в действие през юли м.г., кандидатите за директори на всички видове институции в системата на предучилищното и училищното образование вече ще
защитават концепция за стратегическо управление
на институцията за 3 г. напред.
По време на защитата комисия трябваше да оценява уменията на кандидата да представи писмената си концепция синтезирано и да аргументира предложенията си. Както и доколко визията на кандидат-директора съответства на спецификата на институцията и дали за постигането ѝ се отчитат необходимите ресурси - финансови, интелектуални, човешки. Оценяването включваше също мотивация за заемане на длъжността, умения за работа в екип, нагласа за усъвършенстване, както и комуникационни умения.
До представяне на концепция според наредбата трябваше да се допускат само кандидати, получили минимум 30 точки от първия етап на конкурса, който е писмен. Той включва
тест от 50 въпроса
От тях 40 са с три варианта на отговор, от които само един е верен, а 10 са със свободни отговори. Ще се изисква и решаване на четири казуса от области, свързани със спецификата на институцията - училище, детска градина, център за подкрепа на личностното развитие или друго звено.
Преди наредбата на бившия министър на образованието акад. Николай Денков смяната на директори ставала с правила, които се пускали по области - всяка област с отделна заповед на началника на Регионалното управление на образованието. Идеята бе да се уеднаквят критериите.
“Ако беше по старите правила, нямаше да се стигне до зацикляне
навсякъде”, твърди шефът на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов.
Делото във ВАС бе вчера, но съдът не се произнася веднага, а има двумесечен срок. Така би следвало през май казусът да е приключил и да има време да се изберат нови директори преди старта на следващата учебна година.
Служебният екип на МОН се отказа да обжалва решението на съда за спиране на конкурсите, докато върховните магистрати не се произнесат по същество. Опасенията бяха, че ако някои от процедурите стартират, може и да не завършат, тъй като участници в тях могат да оспорят наредбата по примера на колежката си и на всеки следващ етап от конкурса.
“За мен е водещ принципът на законността. Нали всички искаме да имаме правна сигурност? Това се отнася и за тези, които ще спечелят конкурса, и за неспечелилите, а в случая и за тези, които ще са управлявани от директорите. Нека има стабилен, съответстващ на закона подзаконов нормативен акт и след това конкурси ще се провеждат”, коментира в интервю за “24 часа” министърът на образованието проф. Сашо Пенов преди началото на учебната година. (24часа)
Рекордьор е 80-годишната Величка Велянова - от 1988 г. управлява Италианския лицей
Вече 35 години директор на Италианския лицей в “Горна баня” е Величка Велянова. Тя ръководи Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура (както е пълното име на училището) още от далечната 1988-а.
Елитното по соца училище е такова и днес, в него учат деца на политици, бизнесмени, звезди от екрана.
Една от причините за дълголетието на директорката е, че училището е с различен статут от масовите и е
към Министерството на културата
Преди десетина години публична тайна бе намерението на ведомството да смени директора, но това така и не се случи.
Сега обаче тече конкурс, обявен на 20 септември 2022 г. Предвидено е новият директор да заема поста 4 години.
От кандидатите се иска висше образование от области “Изкуства”, “Педагогически науки”, “Хуманитарни науки” или “Социални, стопански и правни науки”.
Оказа се, че са пропуснати учителите по природни науки, затова конкурсът, срокът за който бе 21 октомври, не се проведе тогава. Обявен бе нов, приемът на документи приключи на 17 януари 2023 година.
Кандидатите да наследят легендарната Велянова са трима. Двама са от лицея - Биляна Иванова е начална учителка, Иван Капурдов преподава по биология и здравно образование. Външният е Александър Чакмаков.
Всъщност още на 16 септември м.г. 80-годишната директорка е
получила заповед за пенсиониране
и нов трудов договор до конкурса.
Намерението си да се пенсионира заявила миналата пролет, каза самата тя за “24 часа”.
“В момента нищо не се случва. Чака се конкурс за мястото, защото излизам в пенсия”, обяснява директорката, при която са завършили и деца на учениците ѝ.
Велянова обаче е притеснена как ще се правят промени по време на изпити
Идва краят на учебната година и има страшно много изпити. Притеснението ни е единствено от това, че сме в неведение ще завършим ли нормално учебната година, коментира директорката.
Тя увери пред “24 часа”, че не се чувства обидена, че сдава поста.
Националният учебен комплекс по култура е създаден през 1976/1977 година с постановление на Министерския съвет с група на детската градина, с един първи и един пети клас и е
асоцииран към ЮНЕСКО
То е единственото по това време у нас, което стъпва на идеите на италианската педагожка д-р Мария Монтесори. Днес методът “Монтесори” се прилага в много от частните градини и училища, но тогава е направо революционно обучението и възпитанието да стават чрез изкуството и да се развиват индивидуалните възможности на учениците. Людмила Живкова стои в основата на създаването на училището, което народът наричаше “за даровити деца”. През 1992 г. с постановление на МС е преобразувано в Лицей с изучаване на италиански език и култура с чуждестранно участие. (24часа)