Нивата на фини прахови частици вече са в нормата във всички проблемни зони
България успя да се спаси от 11 млн. лв. еднократна глоба заради мръсен въздух, както и от 20 млн. лв. периодична санкция за всяка следваща година на неизпълнение.
Съдът на Европейския съюз е отхвърлил като недопустим иска на Европейската комисия срещу България. На 29 март 2021 г. беше образувано дело пред Съда на ЕС, по което ЕК поиска да ни се наложат финансовите санкци.
Още през ноември беше публикувано становище на генералния адвокат на Европейския съд Жулиан Кокот, че няма причина за глоба, а еднократно плащане на сума е нецелесъобразно, тъй като за България би било по-добре да насочи оскъдните ресурси към подобряване на качеството на въздуха.
София и Пловдив са едни от големите замърсители,
но проблем има и в други 3 района - Югоизточен, Югозападен и Северен.
Той препоръча да бъде призната единствено оценката на ЕК, че към 9 февруари 2019 г. България все още не е изпълнила изцяло решение от 5 април 2017 г. за задължението си за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.
През септември Министерството на околната среда и водите се включи в защитата на България в рамките на т.нар. устни състезания по делото и е предоставило информация за последните данни за качеството на атмосферния въздух за 2021 г., които показват, че измерените нива на фини прахови частици са под определената от законодателството средногодишна норма във всички пунктове за мониторинг в засегнатите зони и агломерации, съобщават от министерството.
МОСВ е отчело съществен напредък и по отношение на броя на общините, в които е постигната и средноденонощната норма - от всички 26 общини, обхванати от делото, 19 са в пълно съответствие и със средноденонощната норма, а в останалите 7 е регистриран най-високият до момента напредък по този показател.
Тези резултати се дължали на прилагането на комплексни мерки, които намаляват замърсяването, но и не възпрепятстват икономическата и социалната устойчивост на населението.
Отделно чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда са осигурени и средства в размер на 600 млн. лв. по новата програма “Околна среда”, които ще бъдат на разположение на домакинствата чрез местните власти за мерки в областта на качеството на въздуха от началото на април.
Мнението на Кокот беше, че на България може да се даде
повече време - до 2024 година, за да изпълни необходимите мерки
Такава е прогнозата в местните планове за качеството на въздуха. Отсрочката би била допустима, тъй като у нас разпространеното отопление на твърдо гориво е сериозно предизвикателство, а замяната му е свързана със значителни разходи, които обременяват България повече от другите държави членки поради икономическото ѝ положение.
