Пенсионната реформа е голямата опасност за Макрон, да се опитваш да я осъществиш в период на инфлация и луди цени, значи да дръпнеш детонатора
Френският президент Еманюел Макрон и ръководеното от него правителство на Елизабет Борн се изправиха пред опасността на всички опасности, когато в средата на януари 2023 г. представиха на французите план за пенсионна реформа.
От една страна, това беше неизбежно. Тази реформа бе ключов момент от програмата на Макрон за първия му мандат, после се превърна в основен стълб на борбата му за преизбиране през миналата година. Да не я осъществи, за него е равносилно на тотален политически и личен провал.
От няколко години насам управляващите в Париж обясняват и убеждават, че без увеличаване на пенсионната възраст от 62 на 64 г. в по-дългосрочен план
системата ще рухне и най-потърпевши от това ще са младите
Трупат се дефицити, които в обозримо бъдеще ще станат непреодолими.
В очите на работещите и на изключително могъщите синдикати обаче това са празни приказки. Според тях след всяка поредна реформа пенсиите стават все по-далечни и все по-ниски. Те контрират, че вместо с удължаване на възрастта за пенсиониране дефицитите могат да се запълнят с по-високи данъци за богатите и за големите компании.
Французите са пословични със своята непримиримост, когато се посегне на социалните им права. Но стават още по-възмутени, когато е застрашена безметежната им старост. На хронологично последния засега шести поред от началото на годината протест на 7 март – черния вторник, на улицата са били не само хора с различни политически убеждения, но дори такива, които досега не са участвали в демонстрации. Анкетите показват, че едва около 32% подкрепят реформата на Макрон, останалите са контра.
Когато стане въпрос за пенсионна реформа във Франция, един и същ спектакъл се повтаря неизменно, подчертават политическите наблюдатели. През 2010 г. социалният гняв превзе улиците, когато пенсионната възраст бе вдигната от 60 на 62 г. През зимата на 2019-2020 година пак се надигнаха безпрецедентни бунтове, когато Макрон направи първия си опит да прокара промените, които по онова време имаха и повече шансове заради далече по-солидните си позиции в парламента. Тогава обаче избухна пандемията и дневният ред на обществото тръгна в съвсем друга посока. И управляващите трябваше да сложат спирачка на амбициите си да доведат докрай започнатото. До началото на 2023 г.
Няма безоблачен момент за обновяването на пенсионната система, но сегашният е особено взривоопасен, твърдят социолози. Бърка се в раната в момент, когато французите и без това са силно изнервени от високата инфлация и намалената покупателна способност, от
непосилните за мнозина сметки за отопление
през зимата, от несигурността заради войната в Украйна. Според френски медии разузнавателните служби са предупреждавали властите, че не само недоволството ще ескалира мащабно, но са възможни блокажи, парализа на обичайния живот и стачни действия, които биха могли да срутят цели отрасли от икономиката. По данни на полицията на 7 март протестиращите са били 1,28 млн., а според синдикатите броят им е надвишавал 3,5 млн. Манифестиращите приложиха тактиката “Франция спира” – не работеха влакове, автобуси, рафинерии, компании, училища, стотици полети бяха отменени.
Всъщност от всички предложени от правителството промени най-конфликтните са две. Едната безспорно е повишаването на законовата възраст за пенсиониране от 62 на 64 г. поетапно до 2030 г. Първоначалната идея е била дори да са 65 г., но от умерената десница – “Републиканците”, са обещали парламентарна подкрепа срещу компромиса възрастта да се вдигне до 64. Смята се, че с тази промяна най-тежко ще бъдат ударени хората, чиито професии са свързани с тежък физически труд и които по принцип са по-нискоквалифицирани и
по-слабо платени, както и жените
Другият момент, който тревожи силно населението, е ускореното влизане в сила на изискването за пълна пенсия да са били внасяни осигуровки в продължение на 43 г. (сега са 42). 43-те години бяха фиксирани още от реформата “Турен” през 2014 г., но трябваше да влязат в сила през 2035 г., докато с предложените сега промени приемането им се изтегля през 2027 г.
Специалисти посочват, че няма как пенсионната реформа във Франция да успее, докато не бъде комбинирана с цялостна такава на труда, заетостта и повишаването на квалификацията. В момента, посочват те, хората не са мотивирани да работят по-дълго, защото не съществуват стимули да ги държат активни. Mнозина се страхуват, че в края на служебния си път може да се окажат безработни, което ще ги превърне в бедните пенсионери.
Освен това след 2 десетилетия на 35-часова работна седмица, когато заради намаленото работно време компаниите започнаха да изискват от служителите си да се трудят много по-интензивно, за да са конкурентоспособни, французите проявяват признаци на бърнаут и са променили значително отношението си към офиса. Процесът на преосмисляне се задълбочи по време на пандемията, обяснява Жереми Пелтие от фондация “Жан Жорес”. Нейно изследване показало, че през 1990 г. 60% от гражданите са определяли работата си като важна за тях, срещу едва 21% през октомври 2022 г. През 2008 г. 62% са твърдели, че предпочитат да печелят повече и да имат по-малко свободно време, докато днес 61% искат да вземат по-малко, но да имат повече време за себе си.
В момента ситуацията е патова. Правителството е решено да не отстъпва и иска законът да мине бързо през двете камари на парламента. В четвъртък доминираният от десницата Сенат одобри с 201 на 115 гласа спорния член 7 за повишаване на пенсионната възраст на 64 г.
В Националното събрание при обсъжданията цареше такъв безподобен хаос, че френските медии признаха затруднението си да се ориентират какво точно се случва. Крайната левица например внесе около 1300 поправки в член 7, за да попречи той да бъде гласуван. Така или иначе, ако до 26 март двете камари не намерят приемлив компромис по текста и той не бъде приет, правителството може да въведе реформата, като се позове на конституционните възможности това да стане без вот. Това обаче никой от управляващите не желае, защото позициите им ще бъдат отслабени.
Синдикатите от своя страна също нямат никакво намерение да се отказват от протестните действия. Те се заканват
да продължат да парализират страната
до момента, в който правителството ще оттегли плана си за реформа. Следващата голяма демонстрация е насрочена за уикенда.
Голяма част от наблюдателите отбелязват, че всъщност недоволството от пенсионната реформа е само върхът на айсберга на огромното неудовлетворение от настоящата действителност и от начина на управление на страната, което французите изпитват. Инфлацията за февруари е 14,5%, а в близките седмици се очакват нови повишения на цените. Заради високите цени на горивата хиляди дребни бизнеси вече фалираха. В същото време намерението на правителството да въведе обща “антиинфлационна кошница” от около 20 основни продукта на замразени цени се провали с гръм и трясък. В крайна сметка след преговори между министерството на икономиката и големите търговски вериги идеята бе заменена с антиинфлационно тримесечие, в което до средата на юни всяка от тях ще предлага свой собствен списък от продукти от първа необходимост на ниски цени, които ще помогнат на домакинствата да свързват двата края.
