От 21 храни само 4 струват по-скъпо в България, отколкото в Германия
Тенденцията българинът да прави едно голямо седмично пазаруване е вече в миналото. Сега хората влизат по няколко пъти в седмицата в супермаркета, за да са по-осведомени с цените. Това показват наблюденията на “Лидл България”, съобщи изпълнителният директор на дружеството Милена Драгийска.
Освен това в сравнение с предишното проучване на касовите бележки сега
средната стойност на един бон е със 7-8% по-висока,
като същевременно при 12 средно купени продукта преди година сега броят им е намалял на 10-11.
На 8 март от веригата са засекли цените на 21 продукта в собствената си мрежа в Германия и в България и се оказало, че само за четири цените у нас са по-високи, отколкото в Германия.
Два от тях са два вида яйца размер М - едните в кутия по 10, които в Германия се оказват средно по 39 ст., а другите - в кора от 30 яйца, които също струват толкова. У нас обаче първите са по 50 ст., а вторите - по 45 ст.
Драгийска обясни това с факта, че яйцата на пазара в цяла Европа са намалели и
българските производители предпочитат да ги изнасят
Освен това ДДС върху тези стоки в Германия е 7%, а у нас - 20%.
Другият продукт е кашкавал, който в “Лидл” в Германия струва 13,01 лв. килото, а в България - 16,50 лв. Четвъртият е собствена марка прясно мляко с 3,5% масленост - в Германия литър от него е 2,25, а у нас е 2,29 лв.
“Всички останали 17 храни обаче струват по-скъпо в Германия, независимо, че ДДС-то там е по-ниско, а разходите по-високи”, каза Драгийска. И заключи, че въпреки поскъпването през последната година България все още е на трето място в ЕС по най-евтини храни, изпреварена само от Румъния и Полша. Освен това фактът, че цените на производител на хранителните стоки за последната година са се увеличили с 21%, а крайните цени на храните - само с 18%, означава, че проблемът съвсем не е у търговците.
Според Драгийска търговците - както във веригите, така и в малките магазини, нямат интерес да надуват максимално цените, защото биха отблъснали купувачите. Във финансовия отчет на дружеството за 2021 г. може да си види, че рентабилността на веригата у нас е била 4,73%, т.е.
от всеки 100 лева приход за дружеството остават 4,73 лв.
В сряда изпълнителният директор на “Кауфланд България” Иван Чернев каза, че средната рентабилност на тяхната верига е между 3 и 5%.
Конкретните надценки обаче са търговска тайна и според Драгийска, ако ги разкрият, единствено биха зарадвали конкурентите си, защото ще разберат на каква цена си доставят стоката.
“Нашето ценообразуване е такова, че може да имаме стоки с 2% надценка, може да е и 12%, но може и да е нула. Например
прясното българско агнешко месо няма как да го продаваме с повече от 0% надценка
и нямаме никаква печалба от него, защото цената му би го направила непродаваемо. Но го предлагаме, защото трябва да го има”, каза тя.
Драгийска и търговският директор на “Лидл България” Драгомир Илиев казаха, че веригата не прави каквито и да било нарушения на антиконкурентното законодателство, което се проверява в момента от КЗК.
“Лидл” не събира каквито и да било такси за маркетингови и рекламни дейности, нито прибира разликата в цените при промоции.
Промоциите се планират за 8-10 седмици напред,
за да се даде възможност на производителите да произведат необходимите количества. “В редки случаи, ако конкурент е направил нещо, сме ги организирали от днес за утре”, каза Драгийска. Тя заключи, че ще съдействат на държавата да изясни ценообразуването на стоките, но подчерта, че замислената преди два месеца работна група с веригите не се е събирала нито веднъж досега.
Междувременно прокуратурата поиска информация
от Съвета за координация и обмен на информация между органите, осъществяващи контрол на пазара на стоки, Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и Комисията за защита на потребителите какво правят по отношение на инфлацията и високите цени.
Информацията трябва да съдържа данни за установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съответен административен орган при осъществяване на контролната дейност и ефективното прилагане на нормативните актове, свързани с контрола на пазара на стоки, регулации при определяне на извършваните услуги и техните цени на стоковата борса, както и противодействие срещу нелоялни търговски практики, водещи до завишаване на цените на стоките.
