- Не може проектирането и контролът да се извършват от едно и също лице
- На всеки 3-5 години сградите е нужно поне визуално да се оглеждат
Авторът инж. Красимир Кърпаров е роден през 1973 г. в Свищов, завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия през 1997 г. специалност “Промишлено и гражданско строителство”, през 1999 г. завършва втора магистърска програма “Изследване на строителни конструкции на специални въздействия”, има повече от 20 г. опит в областта на сеизмичното инженерство, член на Камарата на инженерите в България.
Регионалното напрежение в България и разломните линии оформят няколко силни сеизмични зони: “Горна Оряховица” (Стражишки разломи), “Североизточна България” (Шабленски разломи), “Софийска” (Витошки разлом, разлом Перник - Белчин), “Струмска” (Крупнишки и Беласишки разлом), “Родопска” (Местенски, Чепински, Доспатски, Девински и Ардински разлом) и “Средногорска” (Маришки, Тунджански, Поповишки, Чирпански разлом).
През 1858 г. в София става “страшно земетресение”, при което земята се отваря и бликват извори с “жежка вода” (описание на Сава Филаретов).
Колко дълбоко е било това отваряне на земята в София, та да се загрее водата и да излезе във вид на извори, може би 8 -10 километра?
Освен Витошкия разлом и разлома Перник - Белчин
през самия град преминава и Владайският разлом,
и то в непосредствена близост до гъстонаселени райони.
Опитът на Нова Зеландия от честите земетресения и множеството разрушения и жертви показва, че на разломите е необходимо отделяне на специално внимание.
От 2003 г. разломите там се картират на база реални теренни проучвания, точно както се прави това в Измир, и се подреждат в класове по опасност, като за различните класове се въвеждат специфични ограничения за строителство на сгради и съоръжения, включително забрана за строителство върху тях и в ивиците с ширина 20 метра от двете страни на разлома.
За строителство в контролните зони в Нова Зеландия се въвеждат и специални категории на значимост в близост до разломи, схема за оценка на риска и допускане на строителство с много високи изисквания като сеизмични въздействия - ако за обичайните сгради, далеч от разломи, се прилагат сеизмични въздействия с вероятност веднъж на 500 г., то в тези зони вероятността е от 5 000 до 100 000 години (по-високи от изискванията за нови АЕЦ).
Според действащите норми по сеизмично инженерство в САЩ някои сеизмични категории сгради и съоръжения
не могат да бъдат строени в разломни зони,
а за останалите, които са в 5-километровата зона от двете страни на разлома, се изискват специфични завишени изисквания.
От 1999 г. в България контролът в проектирането и строителството на сградите с категории от първа до четвърта е делегиран на фирми консултанти, т.нар. независим строителен надзор в проектирането и строителството с лиценз, издаден от Дирекция национален строителен контрол (ДНСК). А за пета и шеста категория контролът е облекчен и се извършва от експертен съвет в общината. Липсват специфични законови изисквания за свързаност между проектант и контролен специалист, което
води до порочни практики
Като например проектант и контрол не е недопустимо да са едно и също лице, роднински зависимости (напр. семейни), което в редица случаи превръща този контролен механизъм в обезсмислила се формалност.
В България има над 4 милиона жилищни сгради по данни на НСИ, които са строени по различно време, а над 80% са построени до 1990 г.
За обектите, въведени в експлоатация след 2007 г., част от документацията за въвеждане в експлоатация е регистриране на технически паспорт, изготвен по изискванията на Наредба №5 за техническите паспорти на строежите.
Подобно на сградния фонд в Турция е неизвестно експлоатационното състояние на огромната част от сградния фонд, тъй като започналата паспортизация на съществуващите преди 2007 г. сгради е достигнала едва 0,39% (10 803 сгради).
Порочната практика е, че дори тези технически паспорти
се смятат за поредната безсмислена бумащина,
вместо да са видни в публичен регистър.
Техническият паспорт представлява досие на сградата, в което има техническа информация за нейното моментно състояние, за физическото ѝ износване, например дефекти, повреди, текущо състояние на материали и земна основа, текуща геометрия, текуща носеща способност на строителните конструкции и земната основа, съответствието ѝ с нормативните изисквания. В него има и опис на историята на всички извършени промени и преустройства, опис на цялата налична строителна документация - проекти, разрешителни, сертификати, предписания при нужда от укрепвания, текущи и основни ремонти за поддръжка.
Обичайната практика за жилищни и обществени сгради е
на всеки 3-5 г. да се прави визуално обследване
за текущ ремонт, а на всеки 25-30 години - инструментално обследване на текущото състояние на строителните конструкции над фундаментите и земната основа с мерки за конструктивно саниране.
За фундаментите основният ремонт е на 50-60 години. Обичайният проектен експлоатационен живот на жилищни, обществени и промишлени сгради е 50 години, а теоретичният максимален експлоатационен срок за монолитните сгради е 150 години. За сглобяемия стоманобетон е 125 години, но при строго спазване на схемата на грижите за извършване на текущи и основни ремонти.
След необичайни събития, например слягания на основи, аварии, сградите трябва да бъдат инструментално обследвани за текущото им състояние и за установяване на повредите и съответни мерки.
От 1990 г. насам от Турция у нас се внасят евтини строителни материали, включително некачествен цимент за бетон. Проверките за качество
са масово по документи
Строежите до 7 април 1987 г. без строителни книжа масово се обявяват за търпими, като се представят декларация за година на построяване, геодезично заснемане, актуална скица, нотариален акт и платена такса. Няма изискване за привеждане на конструкциите на такива сгради към действащите изисквания за сеизмична безопасност. На практика това е “първата голяма строителна амнистия”.
Незаконни строежи, започнати от 8 април 1987-а до 30 юни 1998 г. не се премахват, ако са декларирани пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. На практика това е “втората голяма строителна амнистия”.
У нас вътрешни преустройства, свързани с разбиване на стени на партерни и междинни етажи, надстрояване и усвояване на покриви и тераси,
се допускат масово със “становище” на инженер-конструктор
Порочната практика при тези становища е да не се правят обследване и оценка на състоянието на цялата сграда и доколко са съществени промените, а да са във вид на 1-2 страници и под формата на лично мнение.
Порочната практика в програмите за саниране е т.нар. обследване да се заключава в архитектурно заснемане, а за състоянието на строителните конструкции се допуска масово становище на инженер-конструктор от типа “лично мнение”, в редки случаи придружено с псевдоопределяне на якостта на бетона чрез склерометър, което обаче не се корелира към директно разрушително изпитване на 2-3 бетонови ядки съгласно стандартите. Обичайно мерки за конструктивно саниране липсват.
Оценка на сеизмичния риск на база на реално установената геометрия на разломните линии по възможност близо до урбанизираните територии, критично важната инфраструктура и опасните производства като подхода на Измир в Турция е много добър пример.
За обектите, намиращи се върху или до 20 метра от разлома, възможно най-бързо трябва да се извършат обследвания и усилвания.
За обектите в сеизмични зони от осма и девета степен и които са елементи от обществени сгради с голяма посещаемост, критично важна инфраструктура и опасни производства, в оперативен порядък трябва да се извършат обследване, паспортизация и планиране на съответни мерки.
