Високата цена на краставиците и доматите тази зима се превърна в един от катализаторите на т.нар. “ценова криза”. Факторите за формирането ѝ не са случайни, а са резултат от комплекс от причини - от войната в Украйна и силно нарушените вериги на доставки на фураж и фертилайзъри, през повишена цена за енергията за отопление до намалени производствени количества на продукцията.
И докато държавата размахва пръст към веригите, обвинявайки ги в различни ценови прегрешения, ние попитахме какво мислят за крайната цена на краставиците българските производители.
Те потвърждават трудностите, пред които са изправени, но са категорични, че в несигурни времена като днешните всъщност е най-изгодно да се работи с големите търговски вериги.
Договорите с тях им осигуряват дългосрочно изкупуване на продукцията и им помагат да планират приходите си. Дават им гарантирана реализация на продукцията и видимост на пазара. Не без значение е и фактът, че доставките тръгват директно от производителя с транспорт на веригите и това дава допълнителна сигурност по отношение на разходите за логистика.
Подкрепата се оказва особено важна във времена на криза, когато са нарушени редица вериги на доставки.
“При нас работят 60-70 човека, които трябва да задържим, те са на трудов договор и ние имаме целогодишен анагажимент към тях”, разказват от “Загора Био” - производител на краставици. Компанията поддържа 55 дка оранжерии, които се отопляват комбинирано - и с въглища, и с газ, което води до огромни разходи, които заради поскъпването на цената им се увеличават значително - над 3 пъти за последните две години.
Според българските производители цената на краставиците в момента е реална - заради високите разходи и намалената продукция. И уточняват, че в момента по магазините се реализира продукция, произведена през декември, когато котировките на газа са били високи - това, че в последния месец има спад в цената на енергията, няма значение, защото краставиците са отглеждани на други цени през последните месеци и те трябва да бъдат компенсирани.
Така голямата част от краставиците тази година всъщност не са български. Те идват от борсите в Гърция и Турция, където обаче българските търговци купуват наравно с представители на Германия и Франция, а голямото търсене естествено увеличава цената им. Прогнозата на специалистите е, че надпреварата ще става още по-изострена, докато достигнем до първите полски продукции, които ще позволят повече доставки и ще доведат до естествен спад в цената. Освен ако дотогава не се появят други външни фактори като суша или още по-намалени добиви, които да окажат влиянието си на пазара. Ако нещо научихме ясно в последните месеци, то е, че пазарите на Стария континент днес са по-свързани от всякога.
Красен Станчев, икономист: Репресиите поставят под риск 23 млрд. лева оборот и 70 000 фирми
Правителството прилага административна репресия. За разлика от 2011-2014 г. сега няма дори опит за узаконяване. Тогава нападението срещу търговските вериги бе чрез тълкуване на злоупотреба със значителна пазарна сила в закона за конкуренцията. Сега трима министри и един президент си придават вид, че знаят всичко за икономиката и търговията на дребно.
Всъщност обаче те поставят под риск около 23 млрд. лева оборот в търговията на дребно и приблизително 70 000 фирми, които са търговци на дребно. Защото тук става въпрос и за други части от икономиката като туризъм и ресторанти.
Бюджетните приходи под риск са 5 млрд. лева, а инвестициите - около 2 млрд. лева. Административният натиск, ако е успешен – в което се съмнявам, ще подсили основния рисков фактор в икономиката за миналата и тази година – свиването на потреблението на домакинствата. То намалява поради инфлацията. Но правителството всъщност засилва инфлацията, като изкуствено увеличава доходите.
В поредица от статии “Истории от рафта” “24 часа” ще потърси мнението на експерти, производители и търговци за причините за покачването на цените за крайните потребители. Ще представим различни артикули и спецификите в тяхното ценообразуване.
