Когато преди година избухна войната в Украйна, малцина си даваха сметка, че това ще даде отражение върху целия живот на милиони хора по света. Скоро след началото й обаче, започва да става все по-ясно, че последствия ще има за всички. Украйна снабдява Европа с всякакви суровини на изгодни цени - фуражи, строителни материали, битова химия, че дори нудъли и буркани. Заради войната обаче, веригата на доставки се "скъса" и търговците започнаха да спасяват положението на парче. А това неминуемо доведе до повишение на цените на храните.
Един от примерите за директно поскъпване са лютениците и компотите. Дори и на пръв поглед да не се вижда връзка, то тя всъщност е съвсем пряка и се състои в нарушената доставка на стъкло за буркани. Статия в германското издание Lebensmittel Zeitung (LZ) разглежда връзката точно между цените на далечни и трудно асоцииращи се продукти. Според изданието рязкото нарастване на разходите за стъклен амбалаж засяга широк кръг от компании, сред които производители на конфитюри и консерви, бира и детски храни, пенливо вино и сода. При това, увеличението на цените достига до 50% въпреки действащите договори.
У нас ситуацията не се различава от тази в Европа. Намалените доставки за суровини вдигат рязко крайната цена на продукти, включително и на особено коментираните напоследък яйца. В случая "виновник" за покачването на цената им са намалените доставки на евтин фураж от Украйна. По думите на председателя на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов, сред причините за поскъпването на яйцата са голямото поскъпване на фуражите, на електроенергията и на горивата. Към това се прибавя и силно редуцираното количество на кокошки-носачки в Западна Европа. И резултатът от това не закъснява, защото значителна част от българските производители предпочитат продажби в чужбина. За българския потребител остават по-малки количества яйца на значително по-висока цена.
Пряката връзка между търсенето и предлагането надали е неясна за някого - когато един продукт се търси, а количествата са ограничени, цената се качва.
Това се отчита в почти всички основни хранителни категории, дори и за продукти, които традиционно се произвеждат у нас. Добър пример за пряка връзка между наглед съвсем далечни процеси е това, че нарастването на средната заплата в Китай само с 1 долар води до значително оскъпяване на крайната цена на колбасите в България. Общото между двете е сланината. Нейното търсене в Китай нараства и за българските производители излиза по-изгодно да изнасят суровината в Азия, отколкото да правят колбаси, които да продават в България. Свиването на количествата води до поскъпване за крайните клиенти, защото търсенето в същото време не намалява.
Нарушените доставки и недостатъчното количество на суровини за производството на храни водят и до несигурност в търговци и производители. Поради това те са принудени да купуват, когато има предлагане, дори и на твърде високи цени. И така доминото на цените тръгва по веригата до крайния потребител.
"Тази зима един от основните фактори за повишената цена на краставиците например е масовото решение на българските производители да не инвестират в оранжерийно производство. Страхът от огромните сметки за отопление е причина много от нашите производители да предпочетат да свият зимното си производство. Очакванията ни са свързани с това, че когато започне добивът на плодове и зеленчуци от полетата без нужда от отопление, цената им ще се нормализира", коментират от най-голямата верига магазини у нас Kaufland България. И поясняват, че към войната в Украйна трябва да се добавят и други външни фактори, влияещи на цените на значителна част от продуктите, които обаче потребителите не отчитат. Дават пример и със сериозното засушаване в Европа, довело до слабото производство на плодове и зеленчуци там тази зима. "По-малките количества и повишеното търсене на Запад, изкривяват пазара и се отразяват пряко върху наличните количества и крайните изкупни цени. Тази зима един от основните производители на домати - Турция, увеличи значително доставките си за Германия и Франция и резултатът за нас е покачване на цената", коментират още от веригата.
България с най-ниска производителност в ЕС
Проблемите с цените на храните в България са трупани с години и трудно могат да се решат за месец-два. Производителността в селското стопанство и ефективността в преработката у нас са сред най-ниските в ЕС и този факт внася допълнителни сериозни неизвестни. Затова и трайното решение на ценовата криза ще изисква не само стратегически решения и време, но и активно взаимодействие между основните играчи по веригата.
В поредица от статии „Истории от рафта“, "24 часа" ще потърси мнението на експерти, производители и търговци, за причините за покачването на цените за крайните потребители. В поредица от материали ще представим различни артикули и спецификите в тяхното ценообразуване.
