- 133 254 са пистолетите, половината от тях са на бивши и настоящи ченгета
- Само пушките на ловците са 262 510
651 715 са общо огнестрелните оръжия, за които МВР е издало разрешение. Това става ясно от справка на полицията, предоставена на “24 часа”. Това е повече, отколкото са децата до 10-годишна възраст в България. По данни на НСИ те са общо 643 342 през 2022 г.
55 620 настоящи и бивши служители на силовите структури у нас имат регистрирани бойни пистолети. В бройката влизат личните и служебните оръжия на настоящите и бившите служители на МВР, на Министерството на отбраната, на всички служби за сигурност като ДАНС, ДАР, съдебни охранители и други. Важен детайл е, че един човек може да има повече от 1 оръжие – например полицай да е получил като награда за работата си пистолет.
Общо българите притежават 133 245 пистолета. От данните става ясно, че 77 625 души пазят пищов, без някога да са имали общо със службите за сигурност.
Над 1/3 от всички оръжия - 262 510, са пушките на ловците, сочи справката. Колко ги притежават, не е ясно, защото един може да има 2, 3 или повече.
Интересното е, че газовите и пневматичните оръжия са 255 960. Те не са на разрешителен, а на уведомителен режим.
При тях има 2 седмици срок след закупуването, за да се съобщи в МВР за притежанието им. В данните влизат само въздушните оръжия с мощност над 24 джаула. За останалите не е нужно да се докладва в полицията.
Това не попречи на двама ученици в Пловдив за малко да направят голяма беля. Те са под 18 години и нямат право да закупят дори такива пистолети, с които са стреляли по хората и автобус на градския транспорт.
Данните са до 31 декември 2022 г.
В тях попада пистолетът “Байкал” на Румен Тонев, обвинен, че на 8 февруари е убил в София психолога Иван Владимиров-Нав. Разрешителното му е до 4 април тази година. Дали от служба КОС са щели да му го подновят, не е ясно. (Каква е дейността ѝ - виж в карето долу.)
Двамата имали дългогодишен междусъседски конфликт. От 12 жалби, които са подавани от двете страни от 2020 година насам, само задържаният Тонев се жалел от заплахи. За нито една няма данни да е бил прав. В един от случаите разказал, че намерил заплашителна бележка на вратата си.
“Искаш война - ще я получиш - моят прострян чаршаф един път в годината срещу десетилетия боклуци в двора и мазето”, пишело на нея, оплакал се Тонев.
Твърдял и че повече няма да говори със семейството – Нав и майка му Слава, а вместо това ще пише сигнали до полицията.
Владимиров пък се оплаквал в полицията не от закани и физическо насилие, а от щетите по вратата на дома му. Обяснил, че подозира Тонев за заливането ѝ с грес, боя и други. Слава също писала сигнали срещу бившия полицай, но и в тях нямало данни за насилие. Трагедията стана вечерта на 8 февруари. Тонев бил видян от съседи да влачи тялото на Нав. Тогава казал пред един от комшиите си: “Иван искаше да ме убие”. Затова извадил лютив спрей и го напръскал, после видял, че Владимиров носи и метален предмет в ръката си, най-вероятно катинар. Извадил пистолета си и застрелял психолога.
Тонев е осъждан, но реабилитиран. През 1996 г. съхранявал незаконно боеприпаси, за което е наказан с глоба. Съдът остави бившия полицай в ареста.
Това далеч не е първият случай на настоящ или бивш полицай или военен, който е вадил пистолет на съсед. На 11 ноември м.г. Иво Андреев бе застрелян с няколко изстрела от комшията си Константин Дамов. Двамата имали спор за врата, която Андреев поставил. Пред майсторите и съпругата на Андреев, Дамов, който е бивш военен, го застрелял. Дори се заканил на жената, че е следващата.
За 1 г. в КОС на МВР – само доброволно предадени цеви
Разрешителните за всякакви видове огнестрелни оръжия, включително и тези за стрелбища, търговци и други, се издават от една служба в МВР. Тя се казва Контрол на общоопасните средства, популярна е със съкращението си КОС. Освен за оръжията следи и за фойерверките например.
В задълженията ѝ влиза не само издаването на разрешително за оръжие, но и за точния брой патрони и калибър, които човек може да придобие. Тя трябва да следи също така дали търговците продават оръжия само на хора, които имат разрешителни.
По закон службата отговаря и за отнемането на оръжия. Това може да стане при няколко обстоятелства. Едно е повдигането на обвинение за умишлено престъпление от общ характер или осъждането за такова. Данните за български граждани се получават автоматично. За миналата година обаче няма такъв случай. Има само предадени доброволно оръжия. При тях или притежателят е починал, или е решил, че не желае да поднови разрешителното си.
Оръжие се взема и при осъждане през последните 3 години по Закона за домашното насилие. Ако човек междувременно е освидетелстван като психично болен, оръжието също трябва да се вземе. Системите на болниците и полицията обаче не са свързани и така данните може да не стигнат до КОС. Всъщност дори не е нужно освидетелстване. Ако някой е бил настаняван за лечение принудително чрез процедурата по Закона за здравето, разрешителното трябва да му се отнеме.
Последното не е пречка за придобиване на оръжие, но само ако е станало преди повече от 3 години. Останалите изисквания са същите плюс преминат курс и посочена основателна причина за притежание/носене.
