Днес писателите получават 15% от цената на книгата. Заради спорове децата учат Радичков по преразказ
Рекордьор по изплатени авторски права за 1937 г. е Иван Вазов. Наследниците му са получили 24 150 лв. за произведения в 12 учебника, става ясно от отчет в сп. “Книжарска дума”. За сравнение, най-ниската заплата е била 1200 лв. Средната на чиновник - 3000 лв.
След патриарха най-много авторски права е взел Ангел Каралийчев - 22 250 лв., следван от Елин Пелин - 17 500 лв., Стоян Дринов - 10 250 лв., Ран Босилек - 10 000 лв. Йордан Йовков, който умира през същата година, е взел 9150 лв. Дора Габе изпреварва Елисавета Багряна по получени хонорари - 8700 лв. срещу 6400 лв. за конкурентката. Пенчо Славейков е представен доста по-скромно в читанките - авторските му права за 1937 г. са 4750 лв., а тези на Асен Разцветников - 4450 лв.
Всичко това е било изплатено по първия закон за авторските права у нас, който е приет през 1921 г. България е била задължена да го приеме по силата на Ньойския договор. Действал е до 1951 г., когато е приет следващият нормативен акт. Последният закон е от 1993 г., който с различни промени е валиден и днес.
От 30 години писателите получават 15% от коричната цена на книгата като авторски права. Тиражът е уточнен в договора. Тоест ако тя струва 30 лв., за твореца се полагат 4,50 лв. от всеки екземпляр. Най-успешните на пазара могат да се разберат с издателите и за по-голям процент.
Българските автори продават на издателите правата за конкретно издание. Стандартната бланка, която подписват, важи за 5 години. Обикновено в нея има клауза, че книгата може да излезе и в електронен вариант, въпреки че в България рядко има такива, които да издават роман или сборник с разкази едновременно и на хартия, и електронно. Собственици на правата продължават да са самите писатели. След изтичането на срока издателите нямат право на допечатка без нов договор. Контрол обаче няма, всичко зависи от волята на издателя. Авторът може да не разбере за допечатката.
Разбира се, той трябва да е много продаван, за да искат да пуснат допълнителен тираж. Нашите автори с такава популярност са не повече от 20-ина на брой. Но за чуждите това се случва често.
Спорове около писателските авторски права има непрекъснато. Няколко случая са отбелязани в последните години. Стефан Цанев поиска безплатната “Читанка” да свали книгата му “Български хроники”, която се продава много успешно. В момента заглавието стои в “Читанката”, но не се отваря. Същото се случи и за всички текстове, за които се дължат хонорари. А спор за правата на Йордан Радичков спря неговия разказ “Нежната спирала” да бъде включен в оригиналния си вид в учебниците за X клас през 2019 г. Заради несъгласията между наследниците му и издателството тийнейджърите се запознават с текста като преразказ.
Съществува и друг тип противоречие. Константин Павлов например изрично е споменал, че не желае да бъде включван в учебници и антологии. Така, дори и да искат да покажат на децата стиховете му, не може да се случи. Съдебен процес заплашва този, който се опитва да погази волята на поета.
