Правосъдният министър Крум Зарков призова ВСС да покани българския прокурор в Люксембург Теодора Георгиева да обясни причините за текучеството
Гешев: Вървим по тънък лед. От една страна, говорим за независимост, а от друга - се намесваме в тяхното функциониране
Европрокуратурата за 2 г. е внесла две дела в съда
На Европейската прокуратура мнозина възлагаха големи надежди да разкрие у нас измами за милиони с европейски пари. Но тя е на път да катастрофира само 2 г. след началото.
Стигна се дори дотам на заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет в сряда правосъдният министър Крум Зарков да предложи кадровиците да изслушат шефовете на българския офис. Това са европейският прокурор Теодора Георгиева и заместникът ѝ, делегираният прокурор Димитър Беличев. Тя е в Люксембург, където е централата, а той тук - на столичните Петте кьошета, където в сградата на Софийската районна прокуратура все още се помещават делегираните прокурори. След време - след ремонт на сградата - те трябва да се преместят на “Раковски” 134, където някога беше централата на СДС.
Предложението на Крум Зарков дойде само минути след като на Прокурорската колегия на ВСС беше прочетено писмо от шефката на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши.
Тя уведомява ВСС, че на 1 февруари оставка е подала Елена Попова, един от нашите делегирани прокурори. Тя е била одобрена от Колегиума на Европейската прокуратура на 9 февруари и влиза в сила от 1 март. Попова се връща на работа в Административния съд в София, но и кандидатства за място във ВКС.
Попова стана делегиран прокурор през октомври 2021 г., при втория избор.
Двайсетина дни преди нея оставка подаде и Бойко Калфин. Той предпочете да отиде във Върховната касационна прокуратура.
Само три часа след като се разбра, че Попова вече не е при Кьовеши, Пленумът на ВСС избра делегирания прокурор Ивайло Илиев за помощник на нашия представител в Евроюст. И така вместо 15 делегирани прокурори, колкото иска Лаура Кьовеши, вече са шестима. Други трима вече четвърти месец чакат одобрение от Люксембург. Така се оказва, че ВСС
трябва да излъчи в следващите месеци поне още шестима
делегирани прокурори, които Колегиумът да одобри или отхвърли.
Проблемът е, че към всеки следващ конкурс има все по-“мижав интерес”.
Досега са се провели четири. При първия се явиха 29 магистрати, включително следователи и съдии. ВСС излъчи 10, колкото искаше Кьовеши. В началото на 2021 г. Колегиумът в Люксембург одобри 4-ма. Основният мотив беше, че не искали следователи, а прокурори, които са работили по дела, свързани с еврофондовете.
Последва втори конкурс през октомври 2021 г., след който бяха одобрени петима. ВСС откри трета процедура за едно място, на която не се яви никой. Лаура Кьовеши поиска делегираните прокурори да станат 15. Последва четвърта процедура. Явиха се петима за шест места. Прокурорската колегия избра трима през ноември м. г. Досега обаче от Люксембург отговор няма. Така че ВСС и да иска, не може да открие пета процедура, защото не е ясно за колко вакантни места ще се търсят кандидати. Ако последните трима са одобрени - за 6. Ако ли не, ще се търсят 9 делегирани прокурори.
Може обаче и повече, защото освен шефа на делегираните прокурори в София Димитър Беличев всички останали участват в различни процедури за кариерно израстване у нас и ако бъдат одобрени, не е изключено и да напуснат.
Какво може да стори ВСС в тази ситуация? Нищо.
Делегираните прокурори нямат нищо общо с нашата съдебна система. Те са подчинени на Колегиума на Европейската прокуратура в Люксембург.
Не виждам какви са законовите правомощия да изпитваме ръководството на българския офис и наистина вървим по тънък лед. От една страна, говорим за независимост, а от друга - се намесваме в тяхното функциониране. Това е странно и опасно за правосъдието и върховенството на закона, коментира главният прокурор Иван Гешев във ВСС.
Зарков припомни, че България е направила не малко до момента. Както поиска Кьовеши, беше осигурена сграда и администрация. Европейски заплати и европейски условия на труд, се изрази образно Велислав Величков от “Правосъдие за всеки”.
Какъв е проблемът?
Европейската прокуратура е затворена институция и всички въпроси се адресират към централата в Люксембург. Обикновено отговорите са формални. Досега нито един от прокурорите не е коментирал каквото и да било.
Преди ден сайтът “Медиапул” съобщи, че текучество има и сред служителите. Четирима били напуснали и подали сигнал до европейския главен прокурор за
токсична работна среда,
липса на правила за разпределение на делата и за дейността на деловодството. Кьовеши проверявала. От петимата прокурорски помощници двама били освободени. Останали трима - един от тях е брат на доскорошен член на ВСС, другите двама са деца на професори съответно от УНСС и от Русенския университет “Ангел Кънчев”.
За лоша организация в работата разказа и читател пред “24 часа”. Преди месеци подал сигнал в Европейската прокуратура в София. Изненадал се, че не му дали входящ номер, нито друг някакъв документ. Просто му взели листа. След време получил отговор с отказ да бъде образувано досъдебно производство.
Неофициално се твърди, че делегираните прокурори
не получавали добро отношение от Люксембург
Конкретно от кого - остава загадка.
Това било едно от обясненията защо искат да напускат престижната и добре платена работа. Те получават заплата, по-висока от тази на прокурор във ВКП, приблизително около 5-6 хил. евро.
“Магистрати, които не са били одобрени от колегиума, са се сблъскали с пренебрежително, обидно, неколегиално отношение от конкретен човек”, коментира запознат със ситуацията. Напрежението върху делегираните прокурори се прехвърляло и върху администрацията.
Направихме страхотен екип и съвместно, помагайки си един на друг, изпълняваме задълженията си. Когато кандидатствах за европейски делегиран прокурор, не беше предвидена процедура за подбор на наш представител и негов помощник в Евроюст, където съм работил преди, каза Ивайло Илиев пред ВСС. Преди да бъде избран за помощник в Евроюст в сряда той беше питан да не стане така, че след време да поиска и този пост да напусне.
Друг магистрат пък съзря проблеми в самия европейски регламент. Според него делегираните прокурори не се ползвали с голяма свобода в действията си. Те пишели доклад как според тях трябва да приключи едно разследване - с обвинителен акт или с мнение за прекратяване. Последната дума обаче имал колегиумът.
“Когато прокурорът не е убеден, как ще защитава обвинителната теза в съда. В крайна сметка той ще бере срама, а не тези в Люксембург”, чуди се той.
Имало проблем в това, че един прокурор се явява и пред всички съдебни инстанции.
“По един начин се пледира пред окръжен съд, а по друг - пред апелативен”, обясни той.
Велислав Величков, който коментира проблема по “Нова нюз” откри вина в нашата прокуратура.
Започвам да се питам дали се чувстват прокурори на Лаура Кьовеши, или на българската прокуратура и на главния прокурор Иван Гешев. В тази процедура всеки е поел ангажимент и е имал собствено желание да се включи. Странно е, че някои след година, а други – и по-скоро, се отказват от тези постове. От поведението им излиза, че нашата прокуратура се опитва да прати хора в европейската прокуратура, които да останат лоялни изцяло към българската прокуратура, коментира Величков.
Истината е, че до момента европейската прокуратура не отговаря на големите очаквания, с които беше натоварена. Тя е внесла две дела в съда. Едното завърши със споразумение, а другото - с екстрадиция.