Лични лекари и близки им носят медикаменти, когато успеят
България е над средното европейско ниво по брой фармацевти, но 23% от всички са съсредоточени в София. В малките населени места са на загуба
Поне 50 хил. българи не могат да изтичат до аптеката, ако те, децата им или други близки спешно имат нужда от някакво лекарство. Просто защото аптека наблизо няма. И не става дума за липсата на фармацевт в техния квартал, а за това, че
в цялото населено място няма нито една аптека
Хора от близо 20 общини са в тази ситуация.
В други 40 има само по една аптека за всички населени места в общината, показват данни на Института за пазарна икономика.
Така единственото спасение за тези десетки хиляди пациенти е кметове, лични лекари, съседи и близки да им купуват животоспасяващи лекарства. Или самите болни да пътуват много километри до най-близкия по-голям град, за да се снабдят с нужния им медикамент.
3296 са всички аптеки у нас, като на една аптека средно се падат над 2 хиляди пациенти
Най-много са разположени в столицата - 740, което прави близо 23% от всички фармацевти в страната. Следват Пловдив с 212 и Варна със 171.
А в Трекляно, Маджарово, Ветрино, Макреш и още 16 общини няма нито една.
“Аптеки има много, но са изключително неравномерно разпределени”, коментира главният секретар на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов пред “24 часа”. Според него броят магистър-фармацевти на глава от населението също е достатъчен и даже в сравнение с държавите в Европа е над средното ниво.
Една от причините за липсата на аптеки е, че
са оставени да се издържат единствено от оборот и от надценка.
“Дейност извършват там, където има голям оборот и много болни”, обясни Маринов. Фармацевтите не могат да покриват разходите си, ако отварят аптеки в малки населени места, обясняват кметове и местни жители.
В България все още липсва регулация къде и колко аптеки може да бъдат отваряни.
За да са адекватно разпределени, бившият здравен министър Асена Сербезова (която преди да заеме поста, бе шеф на съюза на фармацевтите) утвърди методика за изработването на областни аптечни карти, които съдържат данни колко аптеки има в областта, какви дейности извършват и какъв е броят на магистър- и помощник-фармацевтите там. След завършването на областните аптечни карти предстои изготвянето на национална. Засега обаче не е известно колко напреднал е процесът.
В малката община Опан живеят около 350 души, които отдавна не броят колко години не са виждали аптека
в своето село. “Може вече и да са 30”, казва общинският кмет Генчо Колев. През това време местната власт е правила доста опити да привлече на работа фармацевти - ремонтирала е помещението на някогашната аптека и е обещала вземе ли я някой, в първите месеци да работи без наем.
На самотните и трудноподвижните хора лекарства купува единственото джипи в общината Таня Тенева. Тя пътува всеки ден от Стара Загора, където живее, за да лекува пациентите си. Д-р Тенева обслужва Опан и още 3 села.
“Понякога купувам и нося лекарства на пациентите си. Преценявам дали човекът може да се справи сам - защото много от хората тук са
възрастни и самотни,
дали лекарствата му са животоспасяващи, като например инсулин”, разказа лекарката. Според нея с навлизането на електронните рецепти е станало по-лесно, защото близките могат чрез ЕГН-то на болния да му купят лекарства, без да се налага да носят рецепти на хартия, както досега.
Останали без близки, възрастните в Георги Дамяново пък търсят пътуващи съседи, които да им купят лекарства от Монтана. Липсата на търговски интерес и на квалифицирани кадри, малкият брой население са причините да няма аптека в монтанската община, обясняват жителите ѝ. И тук общината е готова да предостави помещение, но желаещи да отворят аптека няма.
1670-имата жители на Медковец също разчитат някой да се смили и да им занесе лекарствата. По здравословни причини и преклонна възраст тяхната фармацевтка затворила аптеката преди 2 години. “За да преодолеем вакуума, който се получи, в селото работи дрогерия”, обясни дългогодишният кмет Венцислав Евгениев. Той е предоставил общинско помещение във входа на поликлиниката и там се доставят поръчаните от Лом лекарства.
В село Расово общопрактикуващият лекар д-р Илия Целов е разкрил пункт за медикаменти. “И аз доставям по някое животоспасяващо лекарство, когато възникне критична ситуация. Сега имам път до село Аспарухово и ще занеса препарат за разреждане на кръвта на един човек”, разказва докторът.
В най-малката община у нас - Трекляно, 700 жители, от които почти всички пенсионери, дори нямат спомен дали някога е имало аптека и кога е било това.
“Говори се за подвижна аптека, която да идва в определен ден от седмицата
и да обикаля населените места, но нямам представа как и кога това ще се случи”, коментира кметът Радко Петрунов.
Дотогава жителите на Трекляно трябва да пътуват 40 км до Кюстендил, за да си набавят медикаменти.
Другата община без аптека в област Кюстендил е Невестино с около 1800 жители. Там за последно е имало аптека преди десетина години. “Имаме подходящо помещение, но изискването да работи магистър-фармацевт създава проблем”, каза кметът Димитър Стаменков.
Във варненската община Ветрино пък
5000 души от 10 населени места разчитат само на една дрогерия,
за да си набавят вай-масовите препарати.
Допреди година в село Ветрино е имало още една аптека, по-голяма и по-заредена. Кризата обаче се отразява на бизнеса и тя се изнася от селото. В момента там има приспособено помещение, което може да се наеме или купи, за да стане аптека, но желаещи не са се появили.
Намирането на лекарство след полунощ също се оказва невъзможна мисия за огромна част от българите. В 13 области няма нито една денонощна аптека, стана ясно от отговор на здравния министър д-р Асен Меджидиев до депутат от “Възраждане” малко преди разпускането на 48-ия парламент.
В цялата страна има едва 56 аптеки, които работят и нощем, като те са в половината от областите у нас.
Най-много отново са в София. Само преди две седмици в Благоевград заработи първата нощна аптека, след като 10 години градът беше останал без. Това стана след споразумение между ръководствата на Регионалната фармацевтична колегия и общината, която ще субсидира дежурствата на магистър-фармацевтите. Именно субсидиране от общината е сред начините, чрез които може да се преодолее проблемът с липсата на аптеки, смята Меджидиев.
