През 2021 г. общо 10.4% от населението на ЕС е обитавало домакинства, силно засегнати от високите цени за поддържане на жилищата като 6.2% от тях са в селски райони. Това показват данните на "Евростат".
България попада в малка група, в която тази тежест в селските райони е особено висока. Според данните най-видимо е това в Гърция, България и Румъния. В България конкретно равнището на определяния от Евростат показател - прекомерни жилищни разходи в селата, е 13.3%, при 22% за Гърция и 10.8% за Румъния. Най-ниски са те в Кипър (1.3%), Ирландия (1.6%) и Унгария (2.2 %).
Ситуацията в България и другите две страни се различава от средните стойности за ЕС, където тази прекомерна жилища тежест се среща предимно в градовете. Гърция там също е начело с 32.4%, следвана от Дания (21.9%) и Нидерландия (15.3%).
Показателят на Евростат посочва дела на населението, което живее в домакинства, за които разходите за поддръжка на домакинството съставляват над 40% от общия доход. Замисълът е да се покаже къде и колко поддръжката на жилището представлява непосилен разход, който пречи на домакинствата да ползват доходите си за друго, обяснява пред "Дневник" Андриян Николов от Института за пазарна икономика.
Подчертава, че в случая не става дума за класическата монетарна бедност, а опит да се отграничи отделен фактор, който влияе върху нормалния живот. Общото допускане е, че домакинствата забогатяват тогава, когато намалява делът на разходите за основни житейски нужди - храна, подслон, здраве и расте този за култура, спорт, туризъм, които индикират повишаващо се качество на живота.
При България и съседките ѝ обяснението е най-вече в ниските доходи, които означават, че бедните домакинства харчат голям дял от дохода си за покриване на основни нужди, обяснява икономистът. "Прави впечатление обаче, че начело на класацията са и държави като Дания, Холандия, Белгия, където проблемът идва от другата страна - доходите на домакинствата не са ниски, но поддръжката на жилищата е скъпа на фона на останалите групи разходи", допълва той. Това е и причината там делът на свръхтежестта на разходите за жилищата да е по-висок в градовете.
При балканските държави е обратното - заради голямото неравенство в дохода между градските и селските райони, въпреки че разходите за жилища в градовете и тук са номинално по-високи, разликата в дохода е по-значителна, обяснява Георгиев.
Гърция е особен случай - при нея има видима стагнация в доходите през последните години, на фона на негативна ценова динамика. Така той обяснява защо жилищната тежест в тази страна е прекомерна и в градовете, и в селата. "Благодарение на това, особено при по-бедните домакинства, няма особена промяна на реалния доход, което води и до това, което виждаме като разпределение", допълва той.
Според данните в градовете в Литва (1.6%), Малта (2.9%) и Унгария (3.1%) показателят за това тегло е най-нисък в целия Европейски съюз.
