Най-застрашени са сградите между 3 и 16 етажа
Разрушителното земетресение в Турция, както и активирането на огнището в планината Вранча събудиха страховете на повечето сънародници дали сградите у нас са достатъчно устойчиви и на какво се дължат земетресенията.
По първия въпрос математикът Филип Филипов отговаря, че като цяло сградите у нас са проектирани за висока сеизмична устойчивост, но въпреки това той дава препоръки как тя може да бъде повишена. А именно при строежа на нови здания да се замени досега използваната стомана в арматурата с по-устойчива.
Всъщност поуката от турското земетресение е, че не бива да се икономисва именно от това при строителството. Приема се, че причината за това там да има много напълно срутени сгради е злоупотребата със строително желязо.
А именно икономисването му, въпреки че по проект е предвидено по-малко и по-евтино, е причината в някои градове от района на земетресението да няма жертви, а в други да са хиляди.
Другият конструктивен елемент са т. нар.
неопренови шайби,
които отдавна са стандарт при строителството на обществени сгради у нас, но в жилищни се слагат по желание на инвеститора. Те обират съществена част от вибрациите и сградите стават по-гъвкави.
Според Филип Филипов, ако сградите в България се оборудват с т. нар. сутиени - не много скъпи допълнителни противоземетръсни защити, те биха станали значително по-устойчиви. Според него най-застрашени са нито много високите сгради, нито ниските. А тези между 3 и 16 етажа.
830 хиляди са жертвите от най-смъртоносното земетресение в историята на човечеството от 23 януари 1556 година, което покосява населението на китайския район Шаанкси. Според тогавашни документи причинена е смъртта на около 60% от населението, над 700 хиляди живи от целия регион започват миграция, но и мнозина от тях умират от болести.
Земетресение с магнитуд от 9,5 по деветстепенната скала на Рихтер в чилийския град Валдивия, който се намира на около 160 км от крайбрежието на най-дългата държава в света, е най-силното земетресение, отбелязано в историята на човечеството. То започва в 15 часа и 11 минути на 22 май 1960 година, продължава около 10 минути и предизвиква цунами с височина на вълната от 25 метра. Тази вълна опустошава наред стотици километри от брега, като достига с разрушителна сила и до хавайския остров Хило. Вълни с височина от почти 11 метра удрят брегове на 10 хиляди км от епицентъра и достигат Япония и Филипините. По непотвърдени данни
броят на жертвите е
между 1 и 6 млн. души
Още три са записаните трусове с магнитуд над 9-а степен.
Голямото в Аляска от 27 март 1964 г. достига 9,2 и земята се тресе четири минути и половина. Това остава най-силният трус в историята на САЩ, като жертвите са общо 134 – 15 са жертвите на самото земетресение, 106 загиват от 8-метровата вълна цунами, вълната застига петима в Орегон и още 13 човека в Калифорния.
Трусът на остров Суматра през 2004 е 9,1 по Рихтер. Той е известен още като земетресението на Индийския океан на 26 декември. Образува се най-дългият разлом в резултат от земен трус, който достига 1500 км. Вълната цунами е с височина 30 метра, а жертвите са 250 хиляди. Този трус разклаща едновременно цялата планета и повърхността ѝ моментно се издига с един сантиметър. Енергията, освободена под земята на Суматра,
се равнява на 500 милиона
бомби като тази, хвърлена
над Хирошима
Енергията, освободена на земната повърхност, е около 1500 атомни бомби. Индонезия, разположена на около 17 хиляди острова (поради непрестанната вулканична дейност броят им постоянно се променя), още веднъж преживява ужаса на Суматра с трус от 8,6 по Рихтер на 11 април 2012 г. Тогава загиват десет души, като почти всички получават инфаркт.
Отново 9,1 достига трусът на японския остров Тохоку в Япония на петъчния 11 март 2011 г., започнал в 14,46 ч. Вълната цунами надхвърля 40 метра и безпроблемно изминава десетина километра на сушата. Само водата срутва близо 130 хиляди сгради, около 270 хиляди са наполовина разрушени и още 750 хиляди здания са пострадали. Загиналите са почти 16 хиляди, а изчезналите – 2560.
Пет милиона души остават бездомни в Тибет, когато през 1950 година са ударени от 8,5 по Рихтер. Стената на язовир обаче се къса осем дни по-късно и във високата 7 метра вълна загиват 536 човека.
Скалата Рихтер
Скалата за определяне на енергията/силата на земните трусове отразява енергията на земетресението, или т.нар. магнитуд. Тя представлява десетобална логаритмична скала и отразява хоризонталната амплитуда от най-голямото изместване на нулата от сеизмографа. Разработена е през 1935 г. от Чарлз Франсис Рихтер съвместно с Бено Гутенберг от Калифорнийския технологичен институт. Идеята на Рихтер е да създаде скала за Калифорния, която да отдели огромното количество малки трусове от големите.
Соцскалата Медведев -
Шпонхойер - Карник
Трима социалистически учени – Сергей Медведев от СССР, Вилхелм Шпонхойер от ГДР и Вит Карник от Чехословакия, създават своя 12-степенна скала, която е по-урбанистично ориентирана. Тя се базира на разрушенията по сградите и затова зависи от издръжливостта им. Иначе казано – всяко масово срутване в резултат от некачествено строителство повишава степента. Таблицата на тримата сеизмолози е на база ” ефект върху хората”, “ефект върху сградите” и “геологически ефект”, който обаче е най-слабо застъпен.
В тяхната класация едно земетресение може да започне от 7-а степен, когато хората бягат от жилищата си, и да стигне до 10-а, когато настъпват “разрушения в тухлените постройки”. Свободната интерпретация, която дава скалата, налага нейното преразглеждане и през 1998 г. тя е заменена с Европейска макросеизмична скала (EMS). Според нея последното земетресение, засегнало Турция и Сирия, е от 11-а степен, която се води “опустошителна” и “голяма част от сградите са разрушени”.
Годишно в света от земетресения загиват около 60 хиляди души, като около 90 на сто от тях живеят в развиващите се страни и на места с некачествено строителство. Тук са показани десет от най-смъртоносните земетресения в историята, като исторически данни сочат за стотици хиляди жертви и още в началото на новото летоброене.
Защо Мачу Пикчу не пада
Районът, в който се намира древната столица на инките Мачу Пикчу, е земетръсен, но всички сгради в селището са оцелели и остават непокътнати. Ако отново им бъдат поставени сламени покриви, те са годни за обитаване така, както са били ползвани през 15-и век.
Строителството на всеки от домовете е било без строителен надзор, но хората са знаели, че само това ще направи стените им сигурни. В дълбоко изкопана основа се нареждали големи обли камъни. Над тях се слагал по-дебел слой средно големи обли камъни, а най-отгоре се нареждали тънките кръгли камъчета. Едва след това се поставяла основата на помещението. Стените били издигнати с много лек ъгъл навътре, така че формата била на пресечена пирамида. При земетресение постройката се движела като върху лагери и камъните, от които била изградена, никога не падали.
Послепис: В автомобилни катастрофи ежегодно загиват около 1,3 млн. души.
