Техническата ни подготовка не беше достатъчно – имахме само микрофон и едно куче. Микрофонът ни даде колега, можехме да правим издирвателна акция, а не спасителна. Кучето ни намери 12 от 31 живи хора. Това разказа Георги Влайков, ръководител на първия екип доброволци по време на пресконференция.
800 сгради бяха разрушени, колкото и клипове да видите в интернет, нищо няма да ви подготви за миризмата там, първото нещо, с което се сблъскваш. Много хора бяха останали без дом, но не без надежда, искаха те да ни помагат, вместо ние на тях, разказа още спасителят.
Според Димитър Христов – ръководител на втория екип в Антакия и част от Пещерно спасяване държавата ни не ги признава за спасители, затова са попаднали в бежански лагер. Цареше хаос, беше анархия, нямаше организация. Искаха да ни настанят при бежанците. Нашата държава не ни признава, никой не ни признава, нямаше кой да застане зад нас и да каже – разчитайте на тях, те знаят какво правят.
Отидохме много късно, турците не ни се довериха в началото, разказа доброволецът. Без подкрепата на държавата няма как да стигнем, имаше много турци, които искат да помогнат, но те не са членове на организация и не искаха да ги вземат, добави Христов.
Според друг от спасителите близките на загиналите са замеряли доброволци от Япония, защото тяхната религия изисква да погребат телата, за да отидат в рая. Те ги замеряха, защото спасителите търсят живи хора, а близките им искат да вземат телата, каза Мартин Георгиев.
