- Алтернативните продукти имат голямо бъдеще, те са част от продоволствената сигурност - над 2 милиарда души страдат от недостиг на белтъчини, казва доц. Десислава Вангелова
- Бизнесът с насекоми не вреди на околната среда, не генерира вредни емисии и заема малко място
Учени от Университета по хранителни технологии в Пловдив тестват от няколко години брашна и протеини от скакалци, щурци и брашнен червей. Темата стана особено актуална, след като Европейската комисия одобри използването в храни за хората на някои насекоми.
“Съществуват строги европейски правила, които указват в кои храни могат да бъдат вложени. Например
в тестени изделия, макарони, сосове, ястия на основата на картофи
или на бобови култури и др. В съответния регламент на ЕК е посочено и количеството на влагане в продукта. Например от 5 до 10% в един продукт, от 15 до 20% в друг. Никой не може де си позволи да променя количеството. У нас контролът се осъществява от Агенцията за безопасност на храните”, заяви доц. Десислава Вангелова от катедра “Месо и месни продукти” на висшето училище.
Тя бе категорична, че у нас и в целия ЕС никой не може да предлага нова храна, ако тя не е одобрена. “Няма как например да се пусне в България за продажба брашно от щурци без разрешение. Ние правим тестове и експерименти, чрез които установяваме как се променят видът и вкусът на продукта. Има интерес от страна на българския бизнес, добави доц. Вангелова. Тя уточни, че
на този етап у нас никой не влага продукти от насекоми в храната
и такива продукти не се продават на пазара. Само фирмите, получили разрешение от европейските органи за това, могат да го правят. В България на този етап няма такива.
“Тестваме протеини и брашна от щурци и жълт брашнен червей, за да разберем дали цветът, вкусът и технологичните характеристики се променят. Преди да започнат да се произвеждат нови продукти, те минават през такива проучвания”, добави доц. Вангелова.
Учените извършват сензорен анализ. който е част от изследванията. Хората които го правят, следят определени параметри като мирис, вкус и консистенция.
“Аз съм ги опитвала, разбира се. Продуктът много малко се променя на вкус и на цвят
След това се изследват останалите технологични характеристики. Например колко бухва, дали става по-плътен и еластичен", каза още доц. Вангелова.
Работи се и за създаване на нови фуражни смески за животни. В тях частично ще се заместят соевите шротове и растителните протеини. Това обаче ще стане, след като се установи как влияят върху здравето на животните, техният прираст, качеството на яйцата, млякото и месото им.
Доц. Вангелова поясни, че тук става въпрос за продоволствена сигурност. В момента около 2 милиарда души в света страдат от хроничен недостиг на белтъчини в храната. Те са основно в Африка и Азия. Привършват източниците за белтъчини, а населението на света нараства сериозно.
Според прогнозите на Световната организация за прехрана и земеделие до 2050 г. населението в света ще стигне 10 милиарда души. Няма вече свободни площи за отглеждане на растения, както и голяма възможност за отглеждане на селскостопански животни, а климатичните промени намаляват реколтата. Поради тази причина една от възможностите за изхранването са т.нар. алтернативни протеини, получени от насекоми.
България в момента не изпитва продоволствен проблем заради своя прекрасен климат и плодородни почви. В страната ни обаче има голям потенциал за бизнеса с насекоми, може да го развива и да печели много от него.
“Ако вие имате една такава ферма, знаете, че е гарантирана реализацията на вашата продукция. Защото проучванията, които са направени за този пазар, показват, че се очаква
непрекъснато увеличение на търсенето на тези протеини в света”,
каза доц. Вангелова.
Инвестицията при тях например е по-малка във връзка с другите в хранителния сектор. Това е бизнес, който не вреди на околната среда, не генерира вредни емисии, заема малко място. Насекомите не изразходват вода и се отглеждат в специални ферми при определена температура и влажност, консумират специална храна. Количеството фураж, който животните изяждат, за да направят единица белтък, е следната. Едно говедо трябва да изконсумира приблизително 8 кг фураж, за да получи 1 кг белтък, докато
насекомите изяждат 2 кг фураж, т.е. 4 пъти по-малко
“Като се събере всичко това, можем да преценим потенциала на този бизнес, който е много голям. Нашата работа е да помогнем за създаването на крайните продукти”, поясни доц. Вангелова. Тя смята, че ако българска фирма отговори на европейските изисквания, ще получи разрешение да произвежда храни, в които са вложени продукти от насекоми. На тях задължително ще бъде указано дали съдържат такива съставки и в какво количество са те.
“Хората в България няма защо да се тревожат, че на пазара ще бъдат пуснати масово продукти от буболечки и някой ще ги кара да ги консумират. Информацията дали са използвани брашна или протеини от инсекти трябва ясно да е посочена на опаковката на продукта. При нас насекомите нямат хранителна история. За това и не се произвеждат и предлагат продукти от тях. Според европейския регламент всяка храна, която няма хранителна история, минава през специална процедура съгласно регламент (EC) 2015/2283. Тя е много строга за одобрение на така наречените нови продукти за консумация. Разглежда се от Европейската агенция за безопасност на храните. След като тя даде положително становище за безопасността на продукта, се издава съответният регламент за одобрение. Правят се много проучвания и
експертите разглеждат всички рискове за здравето
на хората. Европейската агенция работи само с факти, базирани на анализи, изследвания и резултати. Така че няма никаква опасност у нас да бъдат пуснати храни без съответните разрешения, смята доц. Вангелова.
Наши фирми изнасят от 500 кг до един тон насекоми всеки месец за фураж на животни
Български фирми произвеждат от 500 кг до 1 тон месечно насекоми за фураж на животни, които изнасят в Европа. Това съобщи Кремена Дервенкова, съпредседател на Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми. “Това е доказателство, че този бизнес има потенциал у нас”, добави тя.
“Регламентът е много строг и у нас не са внасяни храни за хора, в които има насекоми”, уточни и Дервенкова.
Ръководената от нея организация иска диалог с ресорните институции, за да се види как съществуващите европейски регламенти могат да се приложат в България. “Така ще събудим интереса на повече производители към тази индустрия и ще е възможно по-добра реализация в чужбина, тъй като потенциалът за развитие на този сектор у нас и по света е огромен", добави Дервенкова.
