Каналджии им искали по 6000 евро да ги доведат
50-годишният Башар Акула от Сирия всеки ден бръсне и подстригва в центъра на София. И всеки ден плаче за близките си в Сирия. Там са останали лелите, чичовците и братовчедите му, някои от тях са точно в Алепо - града близо до турската граница, който е един от най-засегнатите от катастрофалния трус. Не знае дали са живи. След земетресението не може да спи.
В Сирия е по-лошо, защото там няма живот. Няма ток, няма вода, няма храна, няма транспорт
В Турция има живот, но от всички държави ходят в Турция, а малко ходят в Сирия. Защо?, пита Башар.
Благодарен е за подкрепата на България, но страда, че достъпът до най-засегнатите от труса райони в Северозападна Сирия е невъзможен.
Още преди земетресението хората там са останали без домове заради войната. Живеят в офиси, паркове, училища, фабрики, църкви, джамии. Сега и повечето от тези сгради са разрушени и те остават на улицата.
Това е историята и на Башар - остава без дом заради войната и идва в България през 2013 г. Имал е два апартамента в родната си Хараста край столицата Дамаск, но били сринати. Живял 7 месеца в салона си, преди да реши да бяга. Не се е прибирал у дома оттогава. А да дойде у нас, казва, било много лесно - минал през Ливан, Турция и
прекосил пеша Странджа за
четири дни заедно с жена си, родителите си и трите им деца, тогава на 2, 16 и 18 години. Имало животни, било опасно и студено, но казва, че идва от война, а по-страшно от нея няма. В багажа си носил бръснарски инструменти, останали от баща му и дядо му, които днес държи на видно място в своята бръснарница. Работи в нея заедно със сина си Амжад.
Близките му в Сирия имат ток само по един час на ден, а понякога и по-малко. Нямат с какво да се топлят.
Господ им помага. Как живеят? Като животни, казва той.
Работещите магазини и аптеки са били почти празни още преди войната. Затова много искал и близките му да дойдат в България, но казва, че няма как, защото българското посолство там е затворило, а каналджиите им искали по 6000 евро на човек, които нямат.
След 10 г. живот у нас Башар и синовете му са на финалната права за българско гражданство и чакат само “подписа на президента”.
Синовете му учат български в БЧК
Хвали ги, че се справят, а и самият той говори добре. Не разбира само защо “момиче” е в среден род. Той самият пък учи за листовки, за да изкара българска шофьорска книжка. Оттам научава нови думи като “опасен завой”.
Животът в София много прилича на Дамаск преди войната. Има алкохол, има църква и джамия, има дискотеки и забрадени жени, и такива с къси рокли. На празниците всички бяхме заедно, спомня си мъжът. През 2011 г. обаче избухва войната и променя всичко. Днес повечето му познати са починали, заминали за Европа или са в затвора (това е регионът на разбунтувалите се срещу Башар Асад - б.а.).
Аз не обичам живота. При Господ е по-добре,
казва тъжният Башар. Все пак заради приликите с родината България му харесва. Пътувал е и в Швеция, Нидерландия, Белгия и Дания, но там не му допада. Мечтае единствено едната му леля, която му била като майка, и нейният син да са живи и да дойдат при него в България.
