Истеричните цени налагат нов тренд, при който богатите трупат все по-бързо пари, за останалите има риск от обедняване
Апартамент или къща в престижен квартал, нова кола, почивка през лятото на море, а през зимата в планината, добро образование за децата и спестявания за старини. Тази картина вероятно изплува в съзнанието на всеки, който си представя какво е средна класа. И вероятно е прав, ако става въпрос за Западна Европа или САЩ.
В България обаче ситуацията е доста по-различна и на горното описание отговарят всъщност богатите. Защото средна класа у нас се оказват хората със заплата над 1429 лева. Или поне така излиза, ако се вярва на основната дефиниция, възприета от редица международни икономически институти. А тя гласи, че на критерия за средна класа отговарят хората, които получават от 80 до 200% от средната заплата за дадената държава. В България последните данни са, че тя е 1787 лева, което означава, че доход между 1429 и 3574 лева е достатъчен да си част от средната класа.
Според тези стойности и от официални данни на финансовото министерство може и да се даде приблизителна бройка на хората, които отговарят на тези критерии. Близо 107 000 души са обявили годишен доход от 36 000 до 60 000 лева, което означава, че те са в горния праг на средната класа. 211 740 човека са с доход от 24 000 до 36 000 лева, а
в долната граница са 666 242 българи,
които са декларирали между 12 000 и 24 000 лева на година. От данните обаче не може да се определи колко от тях получават над 1429 лв. на месец, за да покрият минималния критерий за средна класа.
Сигурно обаче е, че въпреки “престижното” им класиране по социален статус доходите едва им стигат за нормален живот. Според последния анализ на КНСБ 1351 лв. е необходимият нетен месечен доход за издръжката на работещ и живеещ сам човек. За тричленно семейство – двама възрастни с едно дете до 14 години, трябват 2432 лв. Сумата включва изхранване, плащане на сметки, разходи за транспорт, дрехи. За екскурзии и почивки, покупка на нова кола или жилища тези пари не са достатъчни.
Истеричните цени през последната една година обаче вече променят разпределението на богатствата както по света, така и у нас. До края на 2021 г. броят на хората, които влизат в средната класа в България, се е увеличавал. Това се вижда от данните на финансовото министерство, според които през 2017 г. 488 866 българи са декларирали доход от 1200 до 2300 лева на месец. Тоест за 4 години бройката на тези, които влизат в долния праг на средната класа, са се увеличили с близо 200 000 души.
Доклад на финансовата група “Алианц” също показва, че до края на 2021 г.
брутните финансови активи на българските домакинства нарастват и са стигнали до 100 млрд. евро
На човек от населението благосъстоянието бележи почти троен ръст през последните десет години и стига до 11 410 евро.
От “Алианц” обаче предупреждават, че средната класа у нас се свива, а делът на нейните активи се е свил с 2%. Анализаторите прогнозират, че обедняването ще продължи и ще се стопят 10% от богатството на всички домакинства по света.
Последните данни на ОИСР потвърждават тази тенденция. Според тях средната класа е била 64% от световното население пpeз 80-тe гoдини нa минaлия век, а сега намалява до 61%. А на над 20% oт дoмaкинcтвaтa oт cpeднaтa клaca се налага да xapчaт пoвeчe, oткoлкoтo пeчeлят, тpyпaйки вce пoвeчe дълг, зa дa финaнcиpaт cвoя нaчин нa живoт.
Нов тренд, при който свръхбогатите трупат все повече пари, а останалите обедняват, посочват и изследователите от Oxfam. Според тях през последните две години
най-богатият 1% от хората е натрупал близо две трети от цялото ново богатство
в света. От 2020 г. размерът му е 42 трлн. долара, като 26 трлн. се падат на въпросния 1% свръхбогати. Останалите 99% хората по света си поделят 16 трлн. долара ново богатство. Един милиардер е генерирал близо 1,7 млн. долара за всеки долар, спечелен от човек в долните 90%. Докладът предполага, че темпът, с който се създава богатство, се е ускорил, тъй като най-богатият 1% в света е натрупал около половината от цялото ново състояние през последните 10 години.
И България не прави изключение. Според доклада на “Алианц” у нас има тенденция за увеличаване на
разликата в доходите между бедни и богати, която вече е над 8 пъти
Според експертите това са сигнали за пропукване в модела на равномерно разпределение на благата.
Според вицепрезидента на КНСБ Любослав Костов средната заплата у нас нараства с 15-16% на годишна база, но поскъпването на т.нар. малка потребителска кошница е доста по-голямо. Това според него означава, че средната класа е загубила значително покупателната си способност през 2022 г.
Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика обаче средната класа у нас не изчезва - напротив, особено в страните в Централна и Източна Европа дори се е стабилизирала.
Бившият финансов министър Милен Велчев е на същото мнение. Според него наистина има тренд богатите да забогатяват по-бързо от обществото като цяло, но делът на хората под прага на бедност намалява.
Красен Станчев, икономист:
В държави с по-ниски доходи тя ще расте
Няма категорични данни, че средната класа намалява. Според Световната банка в групата със средни доходи през 1990 г. са около 1,9 млрд. души по света, а през 2019 г. са над 5 млрд. Може да се направи изводът, че средната класа е притисната, но не намалява. Средният доход за последните 60 г. се увеличава по съизмерими цени, което предполага, че и жизненият стандарт се подобрява. Подоходният критерий не отчита цената на богатството, т.е. активите - финансови и в недвижимо имущество. Това богатство се увеличава, доскоро най-бързо това се виждаше в страни като България.
В същото време доходът не отчита добре разходите на домакинствата. За 2022 г. данните показват, че според разходите крайната бедност спада до 8,2% от населението.
По данни на Евростат за разполагаемите доходи в България се вижда, че през 2011 г. са били 7700 евро, през 2017 г. - 10,5 хиляди. Според статистиката на БНБ ръстът на средните депозити е най-голям. Това свидетелство за ръст на средната класа у нас и няма признаци тя да изчезва. По-точните показатели за благосъстоянието, свързани с разходите, по-скоро свидетелстват за общо глобално разрастване на броя хора, които попадат в средната класа, независимо как се определя тя. Вероятно е обаче в страните с по-ниски доходи тя да расте, а в държави с по-високи доходи да се свива поради общо икономически и демографски причини.
Любомир Дацов, финансист:
Богат ще е този, който прави чиста храна
Важен показател за България е индексът “Джини”, според който разслоението у нас става все по-видимо. Това не е само заради факта, че имаме много бедни, а и със структурата на богатството и наличието на средна класа. Концентрацията на държавни поръчки и субсидии в селското стопанство са създали много повече разслоение, отколкото който и да е данъчен модел.
И вместо да се говори за вдигане на данък общ доход, трябва да се повиши данък наследство този при по сделките с имоти. У нас социалните осигуровки и плащанията през помощи изкривяват значително средата. Средна класа се създава от устойчива икономика, при която високоплатени работни места са доминиращи. Ако има намаляване на средната класа, то е започнало заради смяната на професиите, а броят на хората, които могат да измислят неща, е силно ограничен. Светът се променя. Ще има нови професии, разслоението ще става по-голямо, индустрията ще изпреварва регулациите.
Аз смятам, че достъпът до чиста храна през следващите години ще е много по-важен от достъпа до традиционните услуги като образование, здравеопазване или до измислени финансови инструменти и това ще бъде основен критерий за богатство. Някой може да нарича това спестяване на ресурс, увеличаване на ефективността. Който има парче земя и може да произведе чиста храна, ще бъде истински богат. И ще е много ограничен броят на хората, които го притежават.
