През 1998 г. в България воюваха тогавашният обвинител №1 Иван Татарчев, шефът на следствието Бойко Рашков и вътрешният министър Богомил Бонев
3 февруари 2023 г. Денят, в който 48-ото народно събрание се разпусна без решение кой ще разследва главния прокурор, а депутатите от ГЕРБ поискаха Конституционният съд (КС) да каже къде е мястото на следствието.
В същия този ден един от авторите на поредната предишна съдебна реформа - от 1998 г. , бе арестуван край Пловдив. Арбитражният съдия Иван Димов се оказа издирен от Австрия за пране на пари. В понеделник Пловдивският окръжен съд го остави в ареста, но вероятно той ще обжалва.
Преди 25 г. Иван Димов беше депутат от ОДС в 38-ото народно събрание и написа промени в Закона за съдебната власт. Нещо повече -
юристът от Сливен бе определян за автор на най-радикалните от тях
И заради хъса, с който мотивираше от парламентарната трибуна необходимостта от съдебна реформа, се говореше, че може и да е следващият главен прокурор.
През 1998 г. темата е актуална колкото и сега. Отново има ожесточени дебати и призиви, че системата трябва да се реформира. Подобни има още през 2001-а, 2006-а, 2010-а, 2015-а и през последните три години. Очевидно е проблем, с който всяка власт се упражнява.
Народните представители се заемат да променят Закона за съдебната власт през 1998 г., въпреки че той тогава е едва на 4 години. Преди това закриват Прокуратурата на въоръжените сили (ръководена от прокурор Николай Колев, който през 2001 г. от приятел и състудент на Никола Филчев се превръща в негов враг, арестуван е, завежда дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, станало известно като “Колеви срещу България”. В него за първи път се говори за недосегаемост на главния прокурор и е смятано за една от причините за сегашните законови предложения - б.р).
Пак депутатите закриват Военната колегия на ВКС. По онова време военните прокуратури и съдилища освен на хора под пагон гледат и дела срещу служителите на МВР. Сега също има идеи военни магистрати да поемат делата срещу полицаите, агентите на ДАНС и съдебната охрана, като обаче съдиите да се девоенизират. Предложението още не е доразвито.
Разликата с настоящето е, че през есента на 1998 г. предстои и избор на главен прокурор,
защото мандатът на Иван Татарчев изтича.
Едната промяна, предложена от Иван Димов, който години по-късно става и член на Висшия съдебен съвет (ВСС), е да се закрие Националната следствена служба и на нейно място да работи Специализирана следствена служба. След 3 години този ход е посочен като голяма грешка.
Националното следствие е възстановено, но ролята му вече е символична.
Второто преструктуриране се случва през 2006 г., когато следствието е критикувано, че не разкрива поръчковите убийства, а и други тежки престъпления.
Затова задълженията на службата да разследва се прехвърлят на полицията, а следствените служби минават към прокуратурите. Така на практика депутатите, които все искат да ограничат правомощията на главния прокурор, му дават още повече власт. Днес и това се отчита като грешка.
Затова и на дебата по механизма за разследване на главния прокурор в последните дни на вече бившия парламент основната дискусия пак бе около следствието.
Според вносителите на предложенията за промени през 1998 г. - освен Иван Димов другият е колегата му от ОДС Димитър Абаджиев, причината да премахнат тези две институции - Националната следствена служба и Главната прокуратура, е, че не съществували в конституцията.
По онова време между тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, шефа на националното следствие Бойко Рашков, от една страна, и първия вътрешен министър в кабинета на Иван Костов Богомил Бонев - от друга, кипи неприязън.
Младият Бонев обвинява следствието, че не работи и забатачва делата, висшите магистрати пък упрекват полицията, че бие.
Депутатът Иван Димов отхвърля слуховете, че се готви да стане главен прокурор чрез промените и обяснява своята активност с липсата на контрол върху следствието и прокуратурата, които били по сталински модел и опасни за гражданите.
Новосформираната следствена служба трябваше да се занимава само с най-тежките престъпления, криминалните деяния на българи в чужбина, както и дела от фактическа и правна сложност, определени от главния прокурор.
През ноември 1998 г. тогавашният ВСС избира Бойко Рашков за главен прокурор, но президентът Петър Стоянов не подписва указа за назначаването му. През февруари следващата година вече нов състав на съдебния съвет гласува за Никола Филчев.
И тъй като отношенията между Никола Филчев и Бойко Рашков са в състояние на
студена война, сложните предварителни производства така и не достигат до тези, които би трябвало да ги разследват.
Ето какво казва самият Димов за своите промени в Закона за съдебната власт.
Защитава се принципът на единоначалие и централизация в работата на прокуратурата. По този начин главният прокурор става ръководител на цялата прокурорска система.
В интерес на истината тогавашният Закон за съдебната власт няма нищо общо със сегашния, защото през през 2006 г. бе написан нов.
Рокадата с националната следствена служба издържа само 3 години. Идва нова партия на власт - НДСВ, която съзира, че ликвидирането ѝ е грешка. Тогавашният правосъден министър Антон Станков внася промени, които не се харесват на Никола Филчев. Една от тях е, че се дава право на петима членове на ВСС да искат отстраняването на главния прокурор, въвежда се мандатността на административните ръководители в съдебната система. Любопитен детайл е, че партиите в парламента през 2003 г. подписват консенсусна декларация за съдебната реформа.
Предстои да разберем дали партиите в парламента през 2023- а ще подпишат обща декларация за съдебната реформа.
