- МВР съобщи, че европейската заповед за арест е по искане на прокуратурата в град Велс, която обвинява 61-годишен българин в пране на 170 хиляди евро
- “Нямам представа”, отговори пред “24 часа”, съпругата му Антониана Благоева, която вдигна неговия мобилен телефон, попитана за причините
Българин, обявен за издирване от Австрия, е бил арестуван, докато шофирал на магистрала “Тракия” в посока Бургас, обяви МВР.
От официалното съобщение става ясно, че за 61-годишния мъж “има европейска заповед за задържане от прокуратурата в австрийския град Велс като заподозрян в изпирането на 170 хил. евро, придобити от престъпна дейност”.
Неофициално запознати с разследването посочиха, че задържаният е бившият депутат от ОДС Иван Димов, който сега е арбитражен съдия. Той е бил председател на Окръжния съд в Сливен и член на Висшия съдебен съвет, но напусна през 2010 г.
“24 часа” потърси Иван Димов на мобилния му телефон. Отговори съпругата му Антониана Благоева, която обясни, че той не може да говори в момента.
Когато репортер на вестника попита дали г-жа Благоева знае причините за изненадващото задържане на нейния съпруг и дали е наясно, че той е бил издирван от Австрия, тя отговори лаконично: “Нямам представа” и прекъсна разговора.
След задържането на Димов ще бъде задействана процедура по екстрадицията му в Австрия. Възможностите са две - той да се съгласи доброволно да го изпратят там за следствените действия или да откаже. Тогава ще решава съдът.
Димов е известно лице в политическите и съдебните среди от 90-те години на миналия век. След промените е съдия във военния съд в Сливен. От 1992-а правораздава в Окръжния съд в същия град. В онзи период избухва спор между български и американски собственици в сливенското предприятие “Декотекс”. Като съдия Димов регистрира промяна на акционерите и приватизационният фонд на Николай Банев “АКБ Форес” измества американския инвеститор Реми Евар, който твърди, че вложил 10 млн. долара в завода. Заради съдебното решение американски сенатори искат обяснение от тогавашния ни посланик в САЩ Филип Димитров, който по-късно е български премиер, а днес конституционен съдия.
През 1997 г. Димов е избран за депутат от листите на ОДС в 38-ото Народно събрание. Остана там до края на мандата през 2001 г. Участва дейно в реформата на прокуратурата, която дава повече власт на тогавашния обвинител №1 Никола Филчев.
След края на мандата в парламента се връща в Окръжния съд в Сливен и става негов председател. След 2004 г. работи като редови съдия. Кандидатства и за Върховния касационен съд, но ВСС не го избира. През 2007-а обаче Димов все пак става част от този кадрови орган на съдебната власт, след като влиза от парламентарната квота на ДПС.
Престоят му във Висшия съдебен съвет приключва през 2010 г., когато сам подава оставка през октомври 2009 г. след скандала с прочутия бележник на Красьо Черничкия, за когото се твърди, че кадрува срещу заплащане в съдебната система. Справка показа тогава, че Иван Димов е провел 33 телефонни разговора с него.
След като напусна ВСС, Димов се върна в Окръжния съд в Сливен, но бе отстранен с официален мотив “уронване на престижа на съдебната власт”.
От 2010 г. досега е председател на частния Международен арбитражен съд към сдружение “Алианс за правно взаимодействие”, чийто шеф на Обществения съвет е той. Зам. шеф е Димитър Абаджиев, а член е Четин Казак, който беше евродепутат от ДПС.
Справка в Търговския регистър показа, че Иван Димов участва в търговски дружества и неправителствени организации.
13 години ръководи арбитраж
През последните 13 години Иван Димов е председател на Международен арбитражен съд при сдружение за правно взаимодействие, където извънсъдебно се решават търговски и граждански спорове. Арбитражните съдилища са алтернативен способ, които преди години бяха създадени, за да се облекчи съдебната система.
Там се гледат въпроси, свързани с имуществени права, например неплащане на наем, невръщане на заем, издръжка и подобни. Също така може да се попълнят празноти в сключени договори. Предварително трябва да се напише, че спорът ще се решава пред арбитраж.
Хората обаче трябва да знаят, дори да не се отговори на исковата молба, делото се гледа. Преди години това пък стана причина да има доста недоволни хора от дейността на арбитражните съдилища, защото те разбираха, че са осъдени, постфактум.
