Те си плащат публикациите в гугъл и социалните мрежи, крият се с купени в тъмната мрежа банкови карти
Годината е 2005-а. Телевизионна водеща на върха на славата си наскоро е станала майка. В ония времена интернет не е толкова навлязъл у нас, социални мрежи ползват малцина. Затова и никой не знае напълняла ли е след бременността водещата. Все пак по телевизията я дават така, че дори да е качила някой и друг килограм, това остава скрито за камерата.
Октомври, 2022-а. Строителен предпиемач от София дава над 1 млн. лева, след като вижда обява в социалните мрежи за изгодни инвестиции в криптовалути. Мъжът е над 50-годишен. Има хубав бизнес и в началото започнал само с 250 евро, за които му обещали висока възвращаемост. Едва през февруари 2023 г., когато вече е вкарал над 1 млн. лева, разбира, че печалба няма да види.
Общото между двата случая е, че са измами, започнали с реклама в интернет. При първия мошеникът е друг български журналист. При втория - руснаци, нигерийци, евреи или кой знае.
Днес има анонимизиращи услуги. През 2005 година обаче, когато българинът решава да пробва възможностите на прохождащия интернет, те не са налични. Той не е наясно и решава да си послужи с малка измама. “Беше регистрирал няколко сайта и използваше образа на жената, за да казва, че тя е отслабнала с хранителната добавка, която продава”, спомня си Явор Колев, тогава началник на сектор “Киберпрестъпност” в ГДБОП.
Тарикатът всъщност продавал сена - растение, полулярно и като майчин лист. То действа слабително.
Купувал го за по 2 лева. На жените, които го поръчвали, искал 50. Сума, която тогава е точно 1/3 от минималната работна заплата. За горе-долу толкова платил и домейните на няколкото си сайта, в които ползвал образа на колежката си.
Проблемът му бил, че тогава липсвали анонимизиращи услуги. С днешния GDPR е трудно да се открие кой стои зад собствеността на даден сайт. Услуги за хостинг на сайтове като СloudFlare и GoDaddy крият кой им плаща, за да им регистрират сайта. През 2005 година обаче не е така. Журналистът е разкрит. Оправдава се, че добавката действително помагала да се отслабне. Все пак имала слабителен ефект, което водело и до отслабване, била тезата му. Е, оправдание защо е ползвал снимките на водещата, не могъл да измисли.
Днес измамите са доста по-модерни и не са само за отслабване. Освен популярни личности се ползват и медици, които да рекламират хранителни добавки.
Наредбата за лекарствата и за хранителните добавки не позволява лекари да ги рекламират, още повече че нито едното, нито другото може да се рекламира с думата “лекува”, обясни адвокатката по медицинско право Мария Петрова пред “24 часа”.
Категорично е забранено рекламите да гласят “този продукт 100% лекува рак” например. Лекарят може да прави само информационни кампании.
Хранителни добавки и лекарства може да се продават онлайн, ако онлайн аптеката е свързана към търговски обект, към реално съществуваща аптека, уточни Петрова. Създаден е много добре работещ алгоритъм, ако човек кликне от любопитство или за информация, става като абониран за тези реклами.
За да различават фалшивите реклами от истинските, потребителите трябва да се ориентират по сайта, който ги предлага. В него трябва да има общи условия и да са посочени разрешителните за търговия. “Много важно е да са описани съставките на рекламираните хранителни добавки или медикаменти”, съветва Петрова. “Отделно всеки човек може да познае дали хората, които правят ревю на продукта, са българи”, казва Петрова.
На мошениците обаче изобщо не им пречи, че лекари не могат да рекламират лекарствени продукти.
Те си харесват снимка на български медик или експерт в областта, в която работи продуктът им. В идеалния вариант кадърът е от телевизионно участие, защото така се добива авторитет - все пак медия го е поканила и логото помага за изграждането на доверие. Схемата наподобява тази на нигерийските измами.
Масовата практика е рекламата да е на руски лекарствени препарати или хранителни добавни. Причината да се продават по този начин е, че не успяват да минат изискванията за сертифициране на Изпълнителната агенция по лекарства.
В сайтовете, създадени за целта, се правят още няколко трика, които да подтикнат човек към покупка на ментето. Единият е да се сложи рулетка, която уж води до намаление на продукта. Разбира се, тя винаги дава максималните 50 процента. Друго задължително е да се сложи брояч колко малко продукти са останали. Така човек трябва да си го купи максимално бързо, за да не изпусне невероятната промоция. Точно под вече намалената цена пък са разположени коментари на хора. Направено е да изглежда сякаш са от фейсбук. Така отново се цели да се спечели доверие. Реално това е просто вградена снимка - ако човек опита да цъкне на профилите, които са коментирали, това не би било възможно. При истинските сайтове, които предлагат опцията, действително може да стигнете до профила на човека, който е оставил мнението си. А и се срещат освен позитивни коментари и негативни. При ментетата такива няма.
Текстът изглежда написан добре. При по-внимателен прочит се хваща, че е дело на машина, превеждала от руски.
Просто на места липсва съгласуване, има и сгрешен превод на думи с двойно значение. Когато се прави напълно нова страница, а не огледално копие на медиен сайт - фишинг, се публикува интервю. В единия вариант то е взето от известен журналист. Той нахъсано пита медика колко точно е добър продукът. В другия просто пише “журналист”.
За да има информационен повод да се вземе интервюто, се публикува фалшив скрийншот, в който “лекар” е обяснил как фармацевтите го мразят, защото е почнал да предписва добавката и по този начин е убил печалбата им.
Съществува и вариант да се ползва снимка, свалена от интернет на чуждестранен медик. На него се приписва абсолютно несъществуваща длъжност в България. Или просто се казва, че е гастроентеролог например. Проверка на “24 часа” за една от тези снимки показа, че медикът, именуван д-р Анастасов, всъщност е беларуски лекар. Той не е уролог, както се твърди в родната лъжлива реклама, в която за достоверност е сложена и рентгенова снимка на уретера. Тя не е преведена.
При подобни схеми задължително се ползва рекламата на гугъл. Тя може да струва от 50 евро до колкото реши да вложи измамникът. Целта е рекламата да се позиционира в сайт на истинска медия, която ползва рекламните услуги на гугъл. Тъй като те попадат между текстовете, човек може да се заблуди, че са част от легитимното съдържание на медията. Алгоритмите пък се грижат рекламите да се позиционират правилно. Това означава да се появяват промоции за добавки за издръжливост, когато човек посещава спортен сайт например. Или пък в дамско издание да излезе рекламата, измамно ползваща образа на Теодора Духовникова, за да си продава фалшивото кремче против бръчки. Тя е една от десетките жертви на подобни измами. Страдали са и Ани Салич, Мира Добрева и други.
Медиите могат да блокират такава реклама, след като я видят, казва експертът по дигитален маркетинг Генадий Воробьов. Проблемът, обясни наскоро в интервю за “24 часа” шефът на отдел “Киберпрестъпност” в ГДБОП комисар Владимир Димитров, е, че дори това да стане, мошениците ще създадат нов сайт от друг IP адрес. Така играта на котка и мишка продължава до безкрай.
В другата схема се прави огледален сайт на медийно издание. Целта е хората да се доверят на марката. Кодът се копира сравнително лесно. За мошениците остава само да подменят текста. В тази схема по-често се говори за инвестиционни измами. При една от последните бе използван сайтът на “24 часа”. Във фалшивия материал, публикуван в сайта PrivateSplitPlastic Angle.click/, президентът “Румен” посъветвал Михаил, който също нямаше фамилия, да инвестира в акции на Българския енергиен холдинг. БЕХ никога не се е листвал на борсата. За авторитет мошениците бяха сложили снимка на държавния глава от откриването на кампанията за преизбирането му за президент. На нея бяха двама души, които нямат нищо общо с фалшивия Михаил.
Той обясняваше как е спечелил огромни дивиденти, като е инвестирал само 300 лева. Успял за скромните 3-4 месеца. Навсякъде ментето бе пълно с линкове към втора фалшива страница. В нея вече човек трябваше да даде данните от банковата си карта, уж за да инвестира. Всъщност щеше да се прости с парите.
Проверка на вестника показа, че зад измамата стои компания, уж регистрирана в Украйна. Преводът обаче бе от руски език. Когато открият такива сайтове, от ГДБОП ги докладват и се затварят.
Разпространението им става чрез реклами във фейсбук, инстраграм и месинджър. И трите са собственост на “Мета”. Така мошениците са улеснени. Прави се нова страница във фейсбук, която няма последователи. Те не са и нужни. Целта е само да се пусне рекламата. След това тя се таргетира на хора, които са отбелязали, че говорят български език. Настроено е да се показва на такива, които са проявили интерес към инвестиции, обясни комисар Димитров.
ГДБОП се свързва с “Мета” и казва, че страницата е използвана за престъпление. Оттам връщат отговор, че тя се администрира в Русия или Беларус например. Затова и не могат да дадат данни на българските служби кой точно прави измамата. Трябвало това да се поиска от страната, в която става престъплението. Другата държава обаче не го прави. Така реално само се закриват страници, но не се стига до извършителите, които продължават да правят нови и нови страници.
Затова и едно от малкото неща, които хората могат да направят, е да проверят дали по ментетата има работещи секции “За нас”, а не такива, които при натискане да водят до същата страница. Другата им опция е да гледат внимателно домейна, понякога разликата е една буква - n е сменено с m.
