ВКС реши окончателно - 23-годишният Виктор Василев, който уби собствения си баща Иван Христов през 2018 г. в с. Добревци, общ. Ябланица, ще лежи в затвора 15 години. Застреляният с ловна пушка Иван Христов бе бизнесмен, известен като Царя на халвите и локумите.
Ден след убийството Виктор беше заловен, а пред разследващите призна за извършеното злодеяние. Запознати твърдят, че причината, която подтикнала Виктор към престъплението, била извънбрачна връзка на баща му с руса красавица. Заради нея той се отдръпнал от семейството си и дори се изнесъл от дома си, за да живеят заедно в съседна на неговата къща.
С Решение № 50181/24.01.2023 г. по наказателно дело № 528/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решението по в.н.о.х.д. № 373/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване, съобщиха от ВКС.
Делото е образувано по касационна жалба на Виктор Василев срещу въззивното решение, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 352/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 25.02.2018 г. в къща в с. Добревци, общ. Ябланица, чрез произвеждане на изстрел с ловна пушка умишлено умъртвил баща си Иван Христов (известен като Царя на халвата). Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното наказание.
Съдебният състав на ВКС приема за неоснователни отправените в жалбата упреци за съществено нарушение на процесуалните правила. Направената от Апелативен съд – Велико Търново доказателствена оценка на самопризнанието на подсъдимия е в пълно съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 116 от НПК, съдържаща забрана осъдителната присъда да е постановена изолирано върху доказателства, събрани от обясненията на подсъдимия, които го уличават в извършване на престъплението. Позицията на въззивната инстанция, според която като достоверен доказателствен източник следва да бъде ценена именно информацията, депозирана от Василев в рамките на проведения му в досъдебното производство разпит, е убедително защитена в мотивите, тъй като е изградена въз основа на комплексен анализ на наличната доказателствена съвкупност, отчетена в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че той е автор на деянието, както и че огнестрелното нараняване, причинило смъртта, е произведено именно с оръжието, което той е предал с протокол за доброволно предаване.
Фактическите изводи в частта от мотивите, свързана с механизма на деянието и средството, с което е реализирано, са формирани процесуално правилно, посочват върховните съдии. Събраният доказателствен материал е бил оценен в съответствие с правилата на формалната логика, в резултат на което контролираният съд е достигнал до защитен с аргументация извод, че подсъдимият е причинил смъртта на баща си, като е произвел два изстрела с лично притежаваното си огнестрелно оръжие, единият от които е бил фатален.
Контролираната инстанция неоснователно е упрекната в игнориране на заключението на повторната петорна комплексна психиатрична и психологична експертиза. Според върховните съдии, както експертизата, на която касаторът поставя акцент, така и останалите назначени експертизи, имащи за задача да изследват поведението на подсъдимия на плоскостта на това дали има данни за физиологичен афект, са били подробно обсъдени и анализирани от проверявания съд, който е подходил изключително прецизно и внимателно при оценката им.
Оплакването за нарушение на закона в касационната жалба е изведено на първо място като последица от допуснатите нарушения на процесуалните правила, регламентиращи доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд и на задължението му да вземе всички мерки за изясняване на обективната истина. Посочените пороци не са налице, констатира тричленният състав на ВКС. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите са били подведени под нормата на чл. 116, т. 3, пр. 1 във вр. с 115 от НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление именно по този престъпен състав от НК.
Според върховните съдии правилно въззивният съд е приел липса на състояние на физиологичен афект у подсъдимия, тъй като не е констатирал наличие и на юридическата предпоставка за възможност за прилагане на тази законова квалификация. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът, че не поведението на пострадалия, а това на подсъдимия е неправомерно. Именно Василев е този, който в ранния следобед на инкриминираната дата е посетил в кратък времеви порядък трикратно дома, обитаван от баща му. След първите две посещения, подразнен от проведения между двамата разговор, подсъдимият е напуснал дома на баща си, посетил този, в който живее и от който взел законно притежаваното си ловно оръжие, след което се върнал отново в дома на баща си, като при влизането си там произвел два изстрела, единият от които бил фатален. „Именно тази последователност от съзнателни, подредени и целенасочени действия на подсъдимия Василев правилно са били обсъдени от въззивния съд, който е стигнал до верен извод относно правилното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, квалифицирал деянието като престъпление по чл. 116 т. 3, пр. 1 вр. чл. 115 от НК“, категорични са върховните съдии.
Според съдебния състав на ВКС неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е бил изключително внимателен, когато е утвърждавал дейността на окръжния съд по индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание, което е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния предвиден размер. Не е налице несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца, от една страна, и отмерения обем държавна принуда, от друга, поради което не се налага изменение на обжалваното решение в санкционната му част, пишат върховните съдии. Това съобщиха от пресцентъра на Върховния касационен съд.
