Един бизнес в България надува истински балон, който може да спука проекти за милиарди левове. И това не е имотният, а пазарът на зелен ток.
Колосалните 33 800 мегавата възобновяеми централи към днешна дата са поискали присъединяване към мрежата. Те са в
3205 заявления
от инвеститори,
показват данни на Електроенергийния системен оператор. Основно се правят фотоволтаични централи, а според груби сметки изграждането на един мегават струва към 1 млн. лева. Това означава, че проектите са на стойност 33,8 млрд. лева.
За сравнение - общо инсталираните мощности у нас са 13 246 мегавата, а тези, които произвеждат електроенергия, са към 9000 мегавата. От тях възобновяемите източници са 5000 мегавата, а общо зелените мощности - 7265. От данните лесно може да се изчисли, че
само с проектите за нови зелени
централи енергетиката ни би трябвало
да се утрои
Бумът в този бизнес се обяснява с високите цени на тока на свободния пазар, където през миналата година имаше стойности и от над 1200 лева за мегаватчас.
Това обаче остава в миналото и котировките отдавна са в пъти по-ниски. Цените на енергийната борса през последните дни например рядко надхвърлят 350 лева за мегаватчас. И няма изгледи да се върнат към нови рекордни стойности, защото енергийният шок в Европа заради войната Украйна вече отминава.
Повечето експерти смятат, че очакванията за високи печалби ще останат излъгани именно защото вече ги няма високите цени, които да осигурят бърза възвръщаемост.
Така има огромен риск част от проектите да не бъдат реализирани заради
невъзможност за нормална възвръщаемост
на вложените средства
Това важи основно за проекти, пуснати в експлоатация след края на 2023 г., които се очаква да бъдат губещи. Поради това инвестирането в големи възобновяеми източници носи риск.
Има немалко примери как на борсите в Европа цените на електроенергията се сриват, в някои случаи до отрицателни, най-вече в Германия. В такава ситуация фирмите плащат, за да им се изкупи електроенергията от вятърните паркове.
Преди няколко месеца в интервю за “24 часа” шефът на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев коментира, че при голямо развитие на възобновяемата енергия в пиковите часове на производство и
в България може да има отрицателни цени
и спиране на зелени мощности
В последните години страната ни доминира на регионалния пазар и покрива с износ недостига на енергия при съседите. За миналата година например от износа на ток са дошли 6,7 млрд. лв. приходи. Ситуацията на регионалния пазар обаче се променя. Има силна конкуренция от близки държави, които са в по-напреднал етап в изграждането на ВЕИ централи.
В Румъния, Гърция и Сърбия държавата оказва пряка подкрепа на този бизнес и там се изграждат едни от най-големите соларни паркове. А у нас едва сега започна постепенното премахване на силната регулация при изграждането на централи за зелен ток, наложена заради бума през 2012 г.
Анализатори, следящи отблизо пазара, казват, че реалните инвеститори в зеления бизнес с дългосрочни намерения за ВЕИ централи са не повече от 10% от подалите инвестиционни намерения. Останалите са посредници, които подготвят проекти само на документи с цел да ги продадат. Това се вижда от стартиралата голяма разпродажба - масово са обявени за продажба проекти за соларни централи на различен етап на завършеност - повечето са напълно готови, а останалите са с част от нужните документи или на ниво проект.
Доказателство за това може да се намери в подадените заявления - повечето проекти не са за задоволяване на собствените енергийни нужди на бизнеси и предприятия.
374 от тези 3205 заявки са за големи централи с обща огромна мощност от 30 225 мегавата, което прави средно 80 мегавата на проект.
2831 заявления за малки централи са с обща мощност 3575 мегавата, показват данните на ЕСО, което прави средно една инсталация с мощност от 1,26 мегавата.
Подаването на заявления не означава, че проектът е “обречен” на успех.
През миналата година например към мрежата са присъединени 200 мегавата възобновяеми централи. За тази година прогнозата е, че ще се включат още 500 мегавата, казват от системния оператор. В 10-годишния план за развитие на мрежата е записано, че ще бъдат присъединени общо 4900 мегавата ВЕИ.
Така заявените на хартия инвестиционни намерения за 33 800 мегавата нови мощности, ако бъдат изградени в близките години,
не могат да бъдат по никакъв начин поети
от съществуващата мрежа за пренос
на електроенергия и капацитет за балансирането на електроенергийната система, смятат експерти. Разбира се, планът се обновява всяка година и с подписването на нови договори числото ще се увеличава, но пак остава далеч от заявените мощности.
В стратегическата визия за развитие на електроенергийния пазар до 2053 г. на правителството, която вече е в парламента, се залага на изграждане на батерии, които да придружават изграждането на ВЕИ централи.
От Електроенергийния системен оператор казват, че големи и малки батерии за складиране на зелен ток биха помогнали за балансиране на системата.
