- Наемат им готвачи
- До 1 г. ще са нужни над 11 000 висококвалифицирани чужденци, а до 5 - над 150 000
- В строителството най-внушителна е групата от Турция
Близо 20 000 гастарбайтери се трудят в българските курорти като бармани и сервитьори. 6150 жители от държави извън Европейския съюз са започнали работа у нас миналата година според Агенцията по заетостта, а синдикатът КНСБ преброи 35 000 служители от трети страни.
Заради нови облекчения и увеличаващите се доходи у нас, България става все по-привлекателна за чужденци извън ЕС. Не се променя засега тенденцията кадрите, които внасяме, да са предимно персонал за хотели и ресторанти.
Липсата на работна ръка наложи и нов тренд: в секторите “Текстил”, “Металообработване” и “Строителство” вече предпочитат хора, идващи отдалече - Непал, Бангладеш, Индия, Киргизстан, Узбекистан, Казахстан.
Доскоро работодателите ги избягваха, защото транспортните разходи до тук натоварват много бюджетите. Сега обаче обръщат поглед и към тях, защото все повече изпитват затруднения за служители. А миналата година у нас приключи с рекордно ниска безработица - 4,7%.
Обикновено работодателите
наемат цели бригади - 10, 20 или 30 човека
Те обаче могат да бъдат не повече от 35% от персонала на компанията на база предходната година. Например, ако през 2022 г. една фирма е имала средно 100 работници, то през 2023 г. тя има право да наеме максимум 35 души от страни извън ЕС. Заплащането на тези служители трябва да е същото като на българите.
“Това не са хора, които имат интерес да останат у нас. Те пристигат с ясна цел - работят от 1 до 5 г., в зависимост от одобрения период за пребиваване, спестяват средства и се прибират в родината си, за да уредят спокоен живот за семействата си”, описват профила на новите служители работодатели. Тези гастарбайтери в България са
предимно мъже - млади, но семейни. Те събират пари и после се връщат
при семействата си.
За внос на работниците от Непал и Индия най-голямата пречка е липсата на диплома за образование, обясняват агенти по подбора на персонал.
Чуждестранните работници имат специфична култура. Храната е изключително важна част от живота им. Това е изискване, с което повечето работодатели се съобразяват. Те са склонни дори да наемат готвачи от родните им страни, чиято основна работа е да им приготвят храна, съответстваща на спецификата на региона, от който идват. Прехраната им е основно от ориз и картофи. Набляга се на подправки, характерни за източната кухня.
Тази нова тенденция в набирането на работна ръка създава предпоставки за възникването и на изцяло нови бизнеси или предприятия, свързани с нуждите на работниците от трети страни. Затова предприемачи изграждат
хотели - тип бази, където да се настаняват чуждестранните бригади
Те не са луксозни, а прости и са на отдалечени места. В тях работниците имат необходимото - спокойно да се изкъпят, да спят и да ядат.
Най-много чужденци от трети страни работят у нас в туризма. По данни от 2019 г., която доскоро се смяташе за рекордна, преди да дойде пандемията, по морските и планинските ни курорти са работели около 20 хил. чужденци от трети страни, като по-голямата част са от Украйна и Молдова, по-малко от Турция и от Северна Македония, но също така и малки групи от Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и други бивши съветски републики, в които говорят руски език.
Всъщност сегашният служебен министър на туризма Илин Димитров, е един от експертите като председател на Асоциацията за подбор и управление на кадри от чужбина.
През 2020 г. той заяви, че заради неразбориите около късното започване на сезона и неяснотите с пандемичните ограничения, броят на гражданите от трети страни, работещи по нашите курорти, е намалял с 60% в сравнение с предходната година, т.е. са били наети максимум 8-9 хиляди души.
През 2021 и особено през 2022 г. обаче бройката пак е почти 20 хиляди.
През 2020-а сектор “Строителство” бе включен в списъка с икономически дейности със сезонен характер, за да може да се облекчи процедурата по наемане на работници от трети страни за срок от 90 дни.
В строителството най-голяма е групата на работниците от Турция,
но също липсва официална информация колко са, защото договарянето е на ниво фирми.
6150 чужденци от държави извън ЕС са започнали работа у нас през миналата година, показват данни от Агенцията по заетостта. Това обаче не е точна бройка, защото разрешенията за сезонен работник и за преместване на лице по вътрешнокорпоративен трансфер се издават от дирекция “Миграция”.
Така достъпът до пазара на труда се разрешава от МВР след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
“Писменото становище е относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда”, обясниха ролята си от агенцията.
Общо 35 000 пък са били работниците от трети страни към края на октомври, показват данни на КНСБ.
Вкарването на чужденци в България е придружено от сериозна бюрокрация, категорични са работодателите.
Процедурата трае между 4 и 6 месеца
Само срокът след внасяне на документите в Дирекция “Миграция” е от 2 до 3 месеца. Подготвителният период също е продължителен - нужно е да се направи подбор на кадрите, а след това да се набавят редица документи: за самоличност, свидетелство за съдимост, диплома за средно или висше образование, както и адрес на пребиваване. Задължение на българските работодатели е да им осигурят жилище.
Много хотелиери казват, че опитите да си осигурят работна ръка през активния сезон започват още от края на предходния заради тромавите процедури. Когато подават искания, се посочват точното населено място, в което чужденецът ще работи. Защото много от тях имат и планински, и морски хотели и се е случвало разрешението толкова да закъснее, че примерно дошлият от Казахстан или Киргизстан сервитьор или камериерка се налага да отиде да работи в зимен курорт, а не в летен.
“Процедурите са толкова оплетени и объркани, че в която и наша браншова организация да позвъните, навсякъде ще ви кажат същото - имаме огромна нужда от всякаква работна ръка, а затрудненията по намирането са огромни”, коментира зам.-шефката на Българската стопанска камара Мария Минчева.
Всички условия за пребиваване на чужденци у нас, които са дошли да работят, са описани в няколко различни нормативни документа – Закона за чужденците, Закона за трудовата миграция и правилниците за тяхното прилагане. Но с това се занимават различни ведомства и процедурите не са идентични.
Според Минчева последните промени в Закона за трудовата миграция само донякъде са облекчили този процес, но недостатъчно. Проблем е и че
нищо не е дигитализирано и не е на едно място
- поне исканията на работодателите за работна ръка.
За да се обърне трендът, депутатите гласуваха миналата седмица и промени при синята карта. Тя се издава за висококвалифицираните работници.
Въпреки че у нас се изпитва глад именно за подобен персонал, през 2021 г.
със синя карта са дошли само 446 чужди инженери,
IT специалисти, мениджъри и др.
През следващите 12 месеца бизнесът ще се нуждае от 11 040 професионалисти в различни сектори, обясни Надежда Йорданова от “Демократична България” на дебата в парламента.
Според бившата социална министърка и депутат от ГЕРБ Деница Сачева пък следващите от 3 до 5 г. ще има недостиг на 150 хил. висококвалифицирани работници за редица сектори, а издадените през миналата година сини карти са около 800.
С новоприетите законови поправи се съкращава срокът на цялата процедура за прием и вече ще може да се признава и опит, а не само диплома за висше образование. Освен това става възможно и кандидатстване по електронен път от работодател или от чужденеца.
Срокът за валидност на синята карта ще бъде 5 г. Чужденците ще могат да работят от разстояние в България и чужбина. Заради липсата на изискване за нова пластика се улеснява процесът за смяна на длъжността и за смяната на работодател. Поправките позволяват на хората с международна закрила да кандидатстват за документа. Те ще се осигуряват в НЗОК като българските служители.
И занапред брутната заплата трябва да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната в България.
Съкрати се срокът на трудовия договор, като вече не може да е по-кратък от шест месеца. Досега той бе година.
През първите 12 месеца служителят, нает със синя карта, ще може да работи само на територията на България. До момента този срок беше две години.
БСК: Само 5600 украинци са наети с трудов договор
От началото на войната докъм средата на 2022 г. в България бяха влезли над 330 000 украински бежанци, но от тях само около 78 000 останаха тук и бяха настанени в държавни бази и хотели по хуманитарна програма.
Според данни на Българската стопанска камара само 5600 са наетите на трудов договор украински граждани с временна закрила в България, което представлява около 7% от онези, които са останали в страната. Въпреки това бройката от 5600 е най-високият процент интегрирани бежанци, който държавата е успявала да постигне в най-новата си история за толкова кратко време.
Наетите украинци са разпределени в почти всички области на страната, в 20 сектора от икономиката в 9 различни професионални направления. Най-много са хотелиерството и ресторантьорството, следват административните и спомагателни дейности, строителството, научните изследвания и IT. Още в началото на кризата IT секторът заяви, че се нуждае от около 30 000 кадри, а текстилната промишленост можеше да поеме около 20 000. В някои браншове има назначени украинци и като ръководители. С пари по европейски програми на част от тези украински граждани бяха плащани по 356 лв. месечно за 3 месеца за наеми и режийни разходи. Освен това държавата осигури на работодателите, наемащи бежанци, минимална работна заплата и осигуровки за същия срок.
В Германия от 10 г. сайт описва точно за какви чужденци има работа и условията
Немският сайт www.make-it-in-germany. com е направен като портал, който може да се ползва на около десетина езика и предоставя възможно най-пълната информация за трудовата миграция към Германия, събрана накуп.
В него има две основни секции – за търсещите работа в Германия от цял свят и за германски работодатели. Има и секции за онези, които искат да следват в Германия.
С немска пунктуалност са описани всички основни видове професионални дейности, за които се търсят хора от чужбина на ниво населено място и дори конкретен работодател. Трябва само да се попълнят въпросниците и документите за кандидатстване и да се очаква, че работодателят ще отговори.
Съответно и бизнесът може да си направи профил и да посочи какви работни места, подходящи за чужденци, предлагат, какво е заплащането и какви са условията за заемане на позицията.
Порталът съществува от 10 години и е чисто правителствена инициатива на федерално ниво. Той не служи само за да улесни започването на работа в Германия, а е събрал на едно място всякаква възможна информация за това как се легализира престоят в страната, как да се намерят подходящи курсове за изучаване на немски, как да се намери място за престой и т.н.
