За първи път тази пречка пред раждаемостта излиза пред материалните причини и нагласата първо да се учи и прави кариера
Материалните несгоди като липсата на финанси или прекалено малкото жилище се оказват далеч по-маловажни за нагласите на българина да роди и отгледа деца. Далеч по-важното е, че той или тя няма подходящ партньор за тази цел или поне така излиза от данните на НСИ от преброяването на населението.
През септември 2021 г. статистиката помоли 4368 българи да попълнят специални допълнителни анкети за нагласите им да имат деца.
Половината от тези хора бяха жени на възраст между 15 и 49 години, а другата половина – мъже на възраст между 15 и 59 години.
От отговорите им излиза, че 15,5% от българите или не искат да имат повече деца, отколкото вече имат, или изобщо не планират дете, защото нямат подходящ партньор, с когото да го отгледат. Това
важи в малко по-висока степен за мъжете,
отколкото за жените (виж инфографиката).
Едва на второ място по важност идват финансовите причини, на трето - фактът, че семейството вече има желания брой деца. На четвърто място като причина се посочва напредналата възраст, като резонно такъв отговор е посочван по-често от анкетираните във възрастовата група над 45 години. Любопитното обаче е, че така отговарят и 2,3% от младежите между 15 и 29 години.
Това, че жилището е прекалено малко или че човекът все още не си е завършил образованието, или не се чувства готов за дете, се оказват далеч по-маловажни причини раждането да се отлага.
Предприеманите от държавата мерки и политики не оказват съществено влияние върху решението на българина да има деца, излиза от данните на НСИ.
На въпроса какво би им повлияло, за да имат дете или още едно дете, най-важните неща отново се оказват “да си намеря подходящ партньор”,
“с моя партньор да споделяме отговорностите и грижите”,
“да имаме подходящи жилищни условия”, “да имаме възможност за съчетаване на семейните и професионалните задължения” и други такива.
От държавата се изисква, на първо място,
да подобри качеството на здравните услуги,
на второ - да гарантира достъпа до детски градини, а на трето - да увеличи средствата за социално подпомагане, показват данните.
Основните демографски нагласи повтарят онези от идентичните анкети при преброяванията през 2001 и 2011 г.
Резултатите сега сочат, че както преди едно и преди две десетилетия, така и през 2021 г.
колкото по-ниско е образованието на майката, толкова повече деца иска да има.
Основният идеал на българина продължава да е семейството с две деца.
