Немаш ли чувство за хумор, пиши се бегал, казва колоритния Дедо Скръц, иначе Цветан Дочев
С псевдонима си Дедо Скръц, превърнал се в траен прякор, Цветан Дочев от Враца е разпознаваем и обичан в целия Северозапад. Заради участията си в десетките фолклорни фестивали у нас вече е известен не само сред себеподобните си в цялата страна.
След много житейски перипетии разпознава мисията да съхранява и популяризира фолклора, хумора и кулинарното изкуство на Врачанския край и целия Северозапад. Цветан Дочев не само съхранява тази невероятна културна смес на региона, но я обогатява с дочутото и разказаното му през годините.
Вече е автор на шест книги, някои от тях преиздаване и допълвани по няколко пъти. Няколко от книгите му са пълни с автентични истории, разказани с типичния северозападен диалект и откровеност, която смущава мнозина.
„ Хората в Северозапада сме изключително упорити и колоритни, не само защото отбягваме да говорим на литературен език, твърди Дочев . - Пазим говора си , заедно с щуротиите, и традициите. Без народния говор няма фолклор. Това е като да пиеш вода от извора, а литературният език е като дестилираната вода. Много хора казват, че езикът ни е груб, често циничен, но пък е автентичен и богат. И фолклорът ни е блажен, без блажен хумор не може.”
Пръкнал се от стар врачански род, Дочев е правнук на опълченеца от руско-турската освободителна война Ангел Перцански. На този предходник е кръстен баща му, а прекръстилият се в Дедо Скръц е внук на Цеко Дочев, един от най-известните кираджии на Враца. В недолюбвано от соцвластта семейство, Цветан Дочев израства в беднотия и непрекъснати ограничения, преодоляването на които го превръщат в завършен опортюнист.
Роден е в края на 1955 г. и е зодия Стрелец. Но понякога, в мигове на резигнация се самоопределя като зодия Пустиняк, характерна за Северозапада дума, която има не само негативно измерение, а понякога изразява задушевност и съпричастност.
Младият Цветан успява да завърши с много зор и лишения техникума по текстил във Враца и тръгва към бъдещите си литературни прозрения след богат житейски опит. Започва първата си работа в големия текстилен комбинат във Враца, после е бил селскостопански работник, бетонджия, шлосер, спирач в железниците и пощальон.
В казармата естествено го взимат за трудовак и като такъв усъвършенства природния си инат да се бори докрай за оцеляването си. След това два месеца дори пребивава на сцената на Народния театър „Иван Вазов”.
„Е там бях като работник по ремонтните дейности на сградата през 1989 г., но друго си е после като кажеш, че си работил в народния театър, нали”, смее се Дедо Скръц и поглажда побелялата си брада.
Участвайки в изброените социални експерименти, Цветан Дочев успява да завърши начална и социална педагогика в НЗУ „Неофит Рилски”. Доста години след това е учител и възпитател из училищата във Врачанско, докато накрая акостира в дневния център за деца и младежи с увреждания във Враца. Без превземки споделя, че там наистина е намерил призванието си да помага на деца, за които житейските трудности са истинско изпитание, но те ги преживяват с много шеги и закачки.
В родния си град Дедо Скръц става един от идеолозите на съпротивителното организирано хумористично движение във Враца и на смехотворната академия „Мюзевир”. В издаваният от движението няколко години хумористичен вестник със същото име, Дочев публикува много от събраните автентични истории от Северозапада, които после намират място в книгите му.
„Книгите на Цветан Дочев „Сандали на босо”, „Таралежовини”, „Об/мрази врачански”, „Рецептите на Дедо Скръц от Враца”, „Смях до 101 вица и обратно” и „Врачанщини чрез Дедо Скръц” и Властелинът на мухобойката” са изключително пъстри жанрово, споделя врачанския критик Цветан Цветков. - Те съдържат къси разкази със сериозни и хумористични сюжети, анекдоти, ситнежи, чорлави мисли, закачки на базата на псевдопечатарски грешки, афоризми и вицове. В еднакво талантлива степен авторът психологизира и шаржира героите си. Той събира типажи от най-широка социална палитра. До артистични личности актьори, художници,писатели,стоят красиви несретници и романтични пияници,без чието присъствие животът ни би станал съвсем сив.”
А събраните в книга кулинарни рецепти на Дедо Скръц съчетават несъвместими на пръв поглед продукти. Книгата може да се нарече и един своеобразен наръчник по оцеляване, в който освен предлаганите ястия,съществен дял има и смехотерапията. Дедо Скръц не търси своите сюжети и рецепти. Както сам той казва, те сами идват при него, доведени от случая.
„В днешно време, особено северозападният човек, е в непрекъснато риалити за оцеляване, споделя Дочев. - Затова той умело ползва даровете на природата. Толкова много билки има в Северозапада, толкова горски плодове, които се използват при нас. А прекалено градските хора, каквито повечето от нас са, линеят. А ние северозападняците, в така наречената огромна криза, успяваме да оцелеем, без да ни пада духът и чувството за хумор.”
Години наред всяка неделя по радио Видин с много хумор и типичен диалект Дедо Скръц предлага нови рецепти на слушателите си, изпробвани върху многобройните му гости в дома му, който той с много любов нарича ту имение, ту базата „Панега”-4. Много млади хора от региона научават именно от Цветан Дочев рецептите за правените от бабите им типичните за региона лютеници, които в Северозапада са любими и биват наричани лютики. Като „л” в началото на думата най-често не се произнася.
Като забърква своите манджи у дома или по многобройните фестивали и празненства из страната, Дедо Скръц обича да разказва смешки и да обяснява на околните, че истинската храна на човека трябва да е жива А това според него означава в манджата винаги да има лютивинка или чесън, а може и двете заедно, с много други неща. Освен това той като врачански естет казва, че жива още означава освен да е много вкусна и пикантна, манджата да е красиво оформена и поднесена в изискан или поне привлекателен вид и да ухае неудържимо.
Като типичен човек от Северозапада Дочев предпочита профирните, леките ястия. Казва, че хората от този край ядат повече постни неща, а месото им е за гарнитура. А ако човек се отдаде на тежка трапеза по големи празници, Дедо Скръц си има своя рецепта за облекчаване на организма.
Всичко това е описал в кулинарните си книги. Ястието се състои предимно от билки, които се счукват в гаванче и се изсипват в шише с широко гърло. Винаги си държи под ръка готово празно шише. В случай на нужда да си направи от билковата благинка, която хем ще разтовари организма, хем ще му помогне да преодолее хранителния шок от празника.