Кое е по-важно: да получим милиардите от плана за възстановяване или да гласуваме и получим от същото през април - един от най-важните въпроси към политическия елит, преди БСП днес да пробва за последно шанса за редовно правителство
Само два напълно приети закона и един отхвърлен по плана за възстановяване - това е резултатът от тримесечния труд на българските депутати. Иначе почти всеки ден се намира политик с различен цвят, който обявява две несъвместими неща. Как 48-ото народно събрание трябва да гласува всички закони, за да получим средствата от Европа, и как не може да се състави правителство около някакви общи и важни цели за държавата.
Планът бе изготвен по приетия по време на пандемията механизъм за възстановяване и устойчивост на ЕС. По него за България до края на 2026 г. са предвидени 10,5 млрд. евро. От тях 6,2 млрд. евро са грантове, а останалите - нисколихвени заеми. За да вземе тези пари обаче, страната ни трябва да изпълни реформите, заложени в плана, който кабинетът на Кирил Петков внесе в Брюксел. Мерките в него са 66, а за повечето са нужни промени в 22 закона.
22 от мерките са изпълнени. За тях през декември България получи 2,7 млрд. лв., които ще се вложат в проекти като този за разширение на софийското метро, саниране на жилищни сгради и оборудването им с фотоволтаици, за въвеждане на ТЕТРА системата в МВР, за модернизация и дигитализация на малки и средни предприятия и др.
724 млн. евро пък е сумата по втория транш, който бе предвидено България да получи към средата на 2023 г. Именно за да вземе тези пари навреме обаче, парламентът трябваше да приеме промени във въпросните 22 закона до 31 декември 2022 г. Те бяха изготвени и внесени от служебния кабинет още при сформирането на парламента. Закъснение има само по два закона, които са свързани с енергетиката - за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и този за енергетиката, където трябва да се въведе дефиницията за енергийна бедност. Досега окончателно одобрени са едва три закона - за насърчаване на заетостта (приет още от предишното 47-о народно събрание), този за акцизите и данъчните складове и за правната помощ.
Депутатите отхвърлиха закона, внесен от служебното правителство, за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения. Той върви заедно с антикорупционното законодателство. Предложения за създаването на такъв закон имаше както от Министерския съвет, така и от “Демократична България”. Проектите бяха сходни, но не успяха да минат, като от ГЕРБ, БСП и “Възраждане” заявиха, че трябва да бъдат по-подробно разписани. Чуха се гласове обаче и че нямало нужда от такъв отделен закон.
В петък от ГЕРБ, които гласуваха “въздържали се”, пък внесоха свой вариант на закона. Основната разлика с предходните два е, че ГЕРБ предлагат с тези сигнали да се занимава Комисията за защита на личните данни, а не Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ).
Други 7 пък са одобрени на първо четене от депутатите - Законът за медиацията, за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, промени в Наказателния кодекс, в този за кадастъра и имотния регистър, в Закона за обществените поръчки, както и две изменения на Търговския закон.
В комисии приети на първо четене са законът за съдебната власт, този за личния фалит на физически лица и този за етажната собственост, но други 2 пък изобщо не са гледани - за биоразнообразието и за електронното управление.
Всички тези закони екипът на Гълъб Донев ги е внесъл в парламента от късната есен до Коледа.
Не е ясно обаче кога ще излязат от комисиите, ще има ли време да бъдат обсъдени в пленарна зала на първо и второ четене.
В Народното събрание са внесени, но все още не са разпределени на комисии промени в законите за електронното управление и биологичното разнообразие.
В процес на подготовка и обществено обсъждане от страна на служебното правителство са промените в Закона за възобновяемите източници, който включва три мерки по второто плащане от плана за възстановяване и промени в Закона за енергетиката, който също включва три мерки по това плащане.
Ако всички тези закони не бъдат одобрени на второ четене както в комисиите, така и в пленарната зала до разпускането на парламента, то те ще трябва да се внесат наново в следващото Народно събрание и да преминат отново през цялата процедура.
Над 150 проекта отиват в архива на парламента
Имаме обаче нов рекорд с 38-часовия дебат за хартиената бюлетина
Над 150 закона, голяма част от които дори без да са разгледани в ресорните комисии, ще останат в архива на Народното събрание от 48-ото му издание. Причината е, че вероятността депутатите да се разпуснат в близкия месец е все по-голяма. В неделя президентът Румен Радев обяви, че ще връчи третия мандат на БСП, а шансовете им да съставят правителство не изглеждат големи.
За 90 дни партиите заедно със служебното правителство са предложили общо 190 нови закони, поправки и няколко ратификации. Приети окончателно обаче са едва 24 проекта, сред които
само 2 от приоритетните по плана за възстановяване
Вместо това депутатите отправиха поглед към новите избори - петите поред за 2 години. И започнаха със спешно връщане на хартиената бюлетина. Паметно бе 18-часовото заседание на парламента по промените в Изборния кодекс в нощта на 1 срещу 2 декември. То бе третото поред нощно препускане по новите правила за гласуване. Изравни рекорда на правната комисия, прекроила кодекса също за 18 часа, а после стартът на второто четене в пленарната зала откара общо 38 часа. Връщането на хартиената бюлетина пък окончателно скъса отношенията на БСП с “Демократична България” и “Промяната”.
В края на миналата година Народното събрание прие 16 закона и 8 ратификации за 66 дни. Предишният парламент за същия период бе по-скромен - 3 закона и 4 ратификации за същия период. Със солидни мнозинства минаха военната помощ за Украйна, за еврозоната, за Шенген, за евроинтеграцията на Северна Македония, за F-16.
Продължаването на действието на законите за държавния бюджет, общественото осигуряване и здравната каса и през 2023 г. бе придружено с политическо наддаване на партиите, които отново погледнаха към нови избори. Ново швейцарско правило за по-високи пенсии, връзването на минималната заплата със средната, по-високо майчинство, детски и още редица социални мерки бяха само част от отхвърлените предложения.
Депутатите обаче успяха да въведат извънреден лимит при разплащания с източник фискалния резерв по две линии - Средствата на сребърния фонд за гарантиране на пенсионната система и парите по линия на ЕС. Така бяха замразени за ползване около 10 млрд. лв. от наличния фискален резерв, който е около 13 млрд. лв, а служебният кабинет ще може оперативно да се разплаща с 3 млрд. лв.
Миналата седмица пък парламентът скорострелно успя да разгледа и приеме 5 закона и две решения. Народното събрание задължи Министерския съвет да измени плана за възстановяване и устойчивост и да гарантира бъдещето на тец-овете. Законопроектът за горивата пък забранява износа на петролни продукти с руски произход от България. Заедно с това бе предвидена и компенсация за гориво за хора с доходи под 3400 лв. Прие се и закон за изземване на свръхпечалбите на “Лукойл”.
Първенци по внесени промени са ДБ с 32 поправки в закони
Най-малко законодателни изменения има пък групата на ДПС. Те са общо три. Едно от тях вече бе окончателно прието - износът на суров нефт с произход от Русия, както и на горивата, получени от преработката му в България, да бъде забранен. Друго, което е в Кодекса за социално осигуряване - за стаж да се признават и периодите на наборна военна служба и периодите на лишаване от свобода за репресираните, пък бе одобрено на първо четене.
Последната поправка, предложена от движението, е в Наказателния кодекс. С нея се предлага да отпадне изискването за системност при наказанията за домашно насилие. Сега, за да се изправят пред съда лица, които са тормозили близките си, в полицията трябва да има най-малко 3 сигнала срещу насилниците.
С малко повече предложения от ДПС са “Български възход”. Те настояват за повече спорт в училища и университети чрез клубове, имат и 2 законодателни промени в Закона за устройство на територията, които се отнасят до работата на ресорните регионални и общински съвети и са структурни. Последното им предложение обаче е за изцяло нов закон, в който да се опишат задълженията и изискванията към запасните войници.
Слабо раздвижване има пък при внесените още в първия работен ден на парламента предложения за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. Те са на ДБ и регламентират механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор чрез назначаването на разследващ прокурор - съдия, предложен от ВКС. Тук предложение имат и “Възраждане”, но те искат и механизми за предсрочното освобождаване на главния прокурор и на шефовете на върховните съдилища, както и на членовете на ВСС. Наказателен съдия от ВКС, апелативен или окръжен съдия, но с ранг на съдия от ВКС да ръководи разследване срещу главния прокурор или негов заместник, когато има необходимост от това, предлага в НПК пък служебното правителство.
Предлага се този прокурор да се назначава във ВКС и да се определя на случаен принцип от списък с прокурори, предварително одобрен от наказателната колегия на ВКС. Въвежда се и механизъм за контрол върху този разследващ прокурор.
Правната комисия гледа промените в НПК на първо четене едва през изминалата седмица. След 6 часа дебати депутатите отложиха гласуването за идната сряда по искане на ГЕРБ. Хората на Бойко Борисов настояха да се направи специална работна група по тези предложения, но и да бъде уважено искането на главния прокурор Иван Гешев да бъде изслушан в комисия по темата. Миналата седмица той не успя да присъства на заседанието, защото бе на работно посещение в Турция.
Две предложения има и за създаване на регламент на разследването и използването на СРС. Те са на “Възраждане” и на МС.
Приемът в университет да става без изпит за лауреатите от олимпиади, световни и европейски първенства в 12-и и в 11-и клас, са предложили от ГЕРБ. Освен това депутатите на Бойко Борисов са внесли като промяна в Закона за предучилищното и училищното образование идеята на омбудсмана Диана Ковачева 12-класниците да имат право да се явят повторно на матура, за да повишат оценката си.
Иначе от ГЕРБ имат внесени общо 19 предложения
за промени. Последно по тяхна идея парламентът прие решение в АЕЦ “Козлодуй” да се построят два нови ядрени блока, а пък Министерският съвет бе задължен да преговаря с правителството на САЩ за внедряване на американски технологии в тях. На първо четене с единодушие бе подкрепен и законопректът им за удължаване на ТЕЛК-овете при преосвидетелстване.
Ред електронни услуги въвеждат пък от “Демократична България” като отпадането на стикерите от предното стъкло на автомобила
Глоби да се плащат онлайн, а при над 5 невръчени фиша шофьорът да се уведомява по електронен път, предлагат те. Такива промени има внесени и от Министерския съвет.
ГЕРБ също искат отпадане на синия талон, но и криминализиране на отказа от тест за наркотици. Макар за тези промени да има съгласие още от 46-ото НС, те и досега не са приети.
Както “24 часа” писа, в парламента се заформи и нова тематична коалиция, условно наречена “Вятърни централи”, между “Демократична България” и ГЕРБ. Те искат да има нов Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства. Той засяга т.нар. офшорни вятърни централи, т.е. онези, които се монтират в морето и не изяждат така скъпоценната земеделска земя. Те са много разпространени в Западна Европа и в САЩ, като на много места са най-разпространените видове вятърни централи и през последните седмици над 20% от електроенергията в Европа се произвежда от тях.
Досега у нас нямало сериозен инвеститорски интерес.
Двата проекта, които за първи път уреждат строителството и експлоатацията на вятърни централи в Черно море, са идентични. Предвиждат специален орган, оглавяван от премиера - Междуведомствен експертен съвет за развитие на офшорната вятърна енергия, който да определя къде в морето може да се изграждат.
Тези промени също бяха наскоро приети от ресорната комисия на първо четене.
Иван Шишков – първенец в категория “най-питан министър”
За първите два дни от дейността на 48-ото народно събрание са зададени около 70 въпроса. Забелязвам ударници в съревнованието за най-питащ народен представител, както и министри, които са първенци в категорията “най-питан министър”. Засега го води Иван Шишков с 18 въпроса. Пожелавам на депутатите със същия устрем да се захванат и със законодателството.
С тези думи още малко след заклеването на 48-ото народно събрание през октомври служебният премиер Гълъб Донев се накара на депутатите, че не се захващат със законодателството, а се занимават с това да изслушват него и министрите му.
Всъщност само до 22 декември депутатите са прекарали 48 часа и 56 минути в изслушване на служебното правителство, става ясно от справката на парламента.
До 22 декември 2022 г. са зададени 903 въпроса и са отправени 47 питания към Министерския съвет. Парламентарен контрол е провеждан в 4 пленарни заседания в петък и в 4 извънредни.
Най-много въпроси и питания през първата сесия от мандата на 48-ото НС са внесени от “Демократична България” - 233 въпроса и 13 питания. Те са първенци и по внесени законопроекти (виж текста горе). За този период от “Продължаваме промяната” пък са отправили 228 въпроса и 12 питания, а от ГЕРБ-СДС - 171 въпроса и 6 питания. БСП имат 108 въпроса и 6 питания, “Възраждане” - 103 въпроса и 8 питания, “Български възход” - 50 въпроса, и от ПГ на ДПС - 22 въпроса и 2 питания.
Министърът на регионалната политика Иван Шишков държи рекорда за “най-питан министър” и към днешна дата, става ясно от сайта на парламента. Към него са зададени общо 190 въпроса - предимно са за сключените договори от МРРБ и АПИ, но и за строежа на “Хемус”, състоянието на републиканските пътища и пътната маркировка и др.
93 са зададените въпроси към министъра на здравеопазването Асен Меджидиев - за лекарствата в аптечните мрежи, за начина, по който се ръководят болниците, но и за строежа на новата Национална детска болница и други. След тях се подрежда вътрешният министър Иван Демерджиев със 73 въпроса, към премиера Гълъб Донев пък има 42 въпроса, към министъра на отбраната Димитър Стоянов - 12, към социалния министър Лазар Лазаров - 24, към правосъдния министър Крум Зарков - 11, към вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов - 6, и т.н.
