"Ако предоговорим плана за възстановяване и устойчивост към настоящия момент най-вероятно ще могат да се спасят средства, защото вече сме в неизпълнение на плана за възстановяване за 2022 г., поради интензивното енергийно производство ние няма да спазим този ангажимент, който е поет."
Това заяви министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова пред Би Ти Ви.
Тя обясни, че изпълнителната власт ще трябва да се съобрази с решението, което взе парламента тази седмица - да започнат разговори до края на март с Европейската комисия за предоговаряне на договора по плана за възстановяване за България.
Тя обясни, че страната ни е поела общоевропейски ангажимент към 2030 г. с 55% да бъдат намалени парниковите газове спрямо 2005 г., а предходният кабинет на Кирил Петков е поел по- голям ангажимент в плана за намаляването на емисии конкретно в сектора на ТЕЦ-овете.
"До 2026 г. ще е трудно, дори непостижимо да постигнем климатичните ангажименти, които е поела държавата", каза още Карамфилова и допълни: "Последните сметки за нашата държава надхвърля над 55%. Ние сме ги намалили не заради реформи в сектор декарбонизация, а защото имаме неработеща икономика."
"Не трябва да забравяме това е план за възстановяване и устойчивост. Ако чрез него затваряме работещи централи, без да сме гарантирали енергийната сигурност, не мисля, че трябва да поставяме въпроса върху тази платформа", каза още министър Карамфилова.
Според нея трябва така да предоговорим плана, че да постигнем "реалистични цели, които да не засягат благосъстоянието на хората", а реалистичната цел е 2030 г. да се затворят въглищните мощности, а до 2050 г. да постигнем климатична неутралност, каквато е общоевропейската цел.
Тя засегна и темата с двата питейни язовира Ясна Поляна и Асеновец, които са пълни под половината. "Само Асеновец е под 45%. Дали сме указания и на ВиК оператора като алтернативни източници да се ползват подпочвените води", обясни тя.
