Над 200 граждани излязоха на протест срещу изграждането на фотоволтаична централа в язовир Огоста днес на изхода на Монтана за Враца. Да защитят рибарството като хоби дойдоха и мъже от Враца, София и други градове. Лозунгите, които издигнаха недoволните от бъдещия проект са "Язовир „Огоста е земен рай“ и „Балатон на Балканите“, " 10 000 рибари или 10000 соларни панела"и "Язовирът не е хвостохранилище". Инвестицията за първата плаваща фотоволтаична централа е за един милиард евро, но според организаторите няма яснота какъв ще е икономическият, социалният и екологичен ефект. Това заяви Спасимир Спасов, председател на ловно-рибарското дружество.
"Всеки един проект и инвеститор в България, който и да дойде, процедурата е една. Отива в Регионална инспекция по околната среда и водите или ако е стратегически инвеститор- в Министерството на околната среда и подава заявление. След като подаде заявлението, от съответната институция му отговарят, че начинът за реализиране на това инвестиционно предложение е или да се направи оценка за въздействие върху околната среда, или няма нужда от това нещо. По този начин, ако се направи това, вече има участие на хората и на населението.”
„Искаме да се спазят всички процедури по българското законодателство, искаме да се направи оценка за въздействие върху околната среда. Да се даде възможност на всички заинтересовани хора от Монтана да вземат участие в обсъждането, да изкажат своето мнение – дали са съгласни с това, ще има ли ползи или вреди”, допълни Спасимир Спасов, председател на СЛРД ”Огоста”.
Той е категоричен, че мащабното съоръжение ще попречи на хобито на рибарите, както и на тези, които са инвестирали в садковата инсталация. Ще се изменят температурите в язовир Огоста и това ще доведе до промени в популацията на рибите и птиците, които в лютите зими домуват в района.
Според Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците ще се повлияе на биологичното разнообразие, ще сe застрашaт условията за къдроглавия пеликан, черногуш гмуркач и патица звънарка.
Язовир Огоста не е природен обект, той е изграден през 1986 година като изкуствен водоем. Изсeлени са околните на Монтана села- -Живовци и родното село на самобитния писател Йордан Радичков Калиманица. Целта е била водоемът с обем 506 милиона кубика да служи най- вече за напояване. Напоителните системи за земеделски земи обаче са изградени наполовина до 1989 година ,а след това разрушени.
Понастоящем водата от язовира почти не се използва за напояване, а за производство на електричество ВЕЦ-овете „Кошарник“ и „Огоста“. Язовирът е определен за аквакултури и любителски риболов. Рибарите тук хващат и риби гиганти , шаран, каракуда, червеноперка, костур, скобар, сом, щука и бяла риба.
Вторият по големина язовир буди съмнения, че е опасен за разположения в непосредствена близост град Монтана. От движение Екогласност често пускат до съда множество жалби, свързани със стабилността на язовирната стена. Със становище да се направи изследване на стената излизат преди години и ексшефът на Народното събрание доц. Борислав Великов и Окръжна прокуратура.
На язовира малцина практикуват спорт и водни атракции.
Немски концерн възнамерява да изгради първия по рода си у нас плаващ соларен парк. Предвидено е той да бъде разположен на язовир “Огоста” в Монтана, проектираната мощност е 1000 мегавата. Това съобщи в Монтана министърът на икономиката Никола Стоянов. Той заедно с изпълнителния директор на Държавната консолидационна компания Венцислав Димитров се срещна с кмета Златко Живков и областния управител Валери Димитров.
Соларната инсталация може да заеме 10 квадратни километра от водната повърхност на водоема, който е с площ 22 кв. км. Ремонтът на стената на хранилището е задължително условие за монтажа й, уточни икономическият министър.
“Ще направим всичко възможно инвестицията да бъде реализирана в най-близко време, още повече, че интересът на жителите на Монтана и на инвеститора за ремонт на язовира съвпадат”, подчерта той.
Инвестиционното предложение е на концерн от немската провинция Северен Рейн Вестфалия. Язовирът остава държавен.
Не може да сe твърди,че местните са изцяло против проекта, има и такива, които разбират, че инвестициите стават по- модерни и се променят, не са задължително строене на завод на зелен терен. Известно е, че много от хората в Северозапада желаят да се привличат инвестиции и регионът да се развива.
