Решихме кризата с дървата, доставили сме 158% от количествата през миналата година, казва служебният министър на земеделието
Още акценти от интервюто:
Когато са готови технологичните карти, ще преразгледаме всички ставки от стратегическия план. Ще балансираме подпомагането с помощта заради Украйна
Промени на ставките в стратегическия план може да направим и веднага, но имаме право на само 3 изменения за 5 години
Трябва пътна карта кога какви мерки ще се отварят, за да няма застъпване и агробизнесът да може да ги поеме
- Г-н министър, с връщането от държавата на “златния гьол” приключи ли сагата около Капитан Андреево? Или това е само пореден епизод от драмата?
- Ще ми се да кажа “да”. Но като имам предвид театралните пиеси, включително и емблематични български автори са писали за “Свиленградската митница”, то тези саги може и да продължат. Защото там, където има генерирани държавни монополи, и то на граници, винаги се създават определени проблеми. Въпросът е, че държавата трябва да направи механизмите така, че да си личи, че я има. Да си влезе в реалната роля, за да няма дребната далаверщина. Надявам се, че всичко, което правим, ще допринесе за това. Още повече че става въпрос за границата между Европа и Азия, на която има най-голям сухопътен търговски оборот.
- За какви щети за държавата или пропуснати ползи става дума през тези 10 години на частен “златен гьол”?
- Сигурно има и щети за държавата, и пропуснати ползи. Но държавната политика не е основана нито само на печалба, защото тя не е търговско дружество, нито само на услуги. Държавата, ако иска, може да спре “златния гьол”. Може да реши, че няма епизоотична обстановка. Но ако има много болести в Турция съответно риск те да се допускат в България, тогава трябва да се прави обезпаразитяване. Държавата може да реши да е без пари или само по себестойност. Но ако ще се “вадят” пари, по-добре е те да са на държавата. Тук не казвам нищо против частната инициатива, но въпросът е, че има усещането на хората за нещо неправилно. “Златният гьол” е елемент от цялата ситуация на границата - там е проблемът с лабораторията, там е товаро-разтоварната дейност, там имаме и прекаляването на някакъв тип частна структура. Затова хората в крайна сметка имат усещането за ненормалност и ваденето на пари на гърба на държавата.
Това беше и едно от първите неща, които още преди да стана министър, ми беше възложено пряко от президента. Затова и аз, и цялото правителство полагаме грижи и сме чувствителни, когато тази тема се ползва за политиканстване. Защото тя беше тежък елемент от предизборната кампания. И против интересите на самата държава. А истината е друга. И тя е, че откакто съм министър, нито един камион не е разтоварван от частна фирма, всичко е само от държавата през агенцията по храните. Нито една проба не е направена другаде освен в държавната лаборатория.
Пуснахме предизвестие за прекратяване на договора и с фирмата за “златния гьол”. Не казвам, че ще е лесно и ще стане автоматично. Но цялото това нещо в един момент трябва да приключи.
В крайна сметка това е политиката, която аз съм приел да правя, тя ми е възложена и всяка друга злоупотреба с авторство на един, втори или пети политически субект не е правилна. Още повече от такива, които не са направили кой знае колко много за решаване на проблемите.
Обидно е, когато знаеш обективната истина и че правителството прави дори невъзможното, за да оправя бакиите, които и ти си надробил, но да излизаш по медиите и да не допринасяш за доброто на държавата. Радвам се, че това, може би, слага началото на края на сагата. Но пак казвам: няма да е лесно.
- Обявихте, че ще правите държавна фирма, която да поеме дезинфекцията на границите. Ще бъде ли готова в двата месеца, които остават до изтичане на предизвестието, за да няма отново опашки от тирове?
- О, да. Държавната фирма ще бъде структурирана, ще набере определения капацитет, ще се захрани със средствата от бюджета, за да може да закупи необходимото оборудване. А то не е кой знае какво. Дезинфекцията на границата не е АЕЦ “Козлодуй”. Просто ни трябва активна политика. Решението, което предлагаме, е държавната фирма да е между няколко ведомства - Министерство на транспорта, което има компетенциите по транспортния поток, агенцията по храните, на която е вменена дезинфекцията, още полицията, Агенция “Митници” и всички, които имат отношение към границата. Така хем ще има взаимен контрол, хем ще има ефективност. Това е нашето мнение. Но ние не свършваме с него – до дни ще обявим обществената поръчка за лабораторията на границата, която е изчистена от споровете дотук. Сигурно пак може да се обжалва, но вече не е свързана с конкретно място. Тоест, ако има спорове за сградата, то те няма да попречат на дейността. Пуснахме и още една лаборатория, за да подсилим капацитета. По регламент дотук имахме задължение да вземаме 20% проби от определени храни, но сега вече той се завишава на 30 на сто.
Плюс това работим и като правителство, макар и временно, което да остави добра зестра като наследство на следващото. Мислим в оперативен порядък за пускане на храни и през жп транспорта, включително и осигуряване на нов пункт в Пловдив или Свиленград, в който да се извършва контрол, за да не е всичко на границата. Работим и по възможността превозът на храни с тирове да става и на пункта през Лесово.
- Но там няма нужната инфраструктура.
- Да, мислим и за нея, включително и за високоскоростни пътища от Лесово до магистралата. Готвим се за това, което ще стане в следващите години. Защото дори и след войната и конюнктурата на пазара се очаква камионите с храни от Турция да бъдат удвоени за няколко години. Ние не може само да кърпим кръпки, трябва и по-широка политика. Но това остава в периферията на общественото мнение, защото то не е интересно и скандално, въпреки че е голямо и истинско.
- Тогава да минем към скандалното в земеделието - стратегическия план. Още преди да бъде приет официално и да влезе в действие, от всички страни заваляха искания за промени. Кога ще има преразглеждане на ставки и интервенции?
- О, не, това не е скандално. Да, има всякакви искания за промени. Но как беше преди 7 години? Да не би всички да бяха доволни от Програмата за развитие на селските райони? Когато се дават пари – разбира се, че ще има недоволство. Аз съм горд, ние още от първия ден, въпреки че сме служебен кабинет за няколко месеца, започнахме да работим по отстраняване на всички грешки или неточности в стратегическия план. Защото не това правителство, не служебният кабинет вкара стратегическия план. Той беше изпратен в Брюксел по времето, когато аз не бях министър.
- Да, самият вие признахте, че има аномалии в някои ставки. Защо се получиха те, кой всъщност ги изготви и на каква база и методология?
- Стратегическият план входиран един път в ЕК от предходното правителство, той съдържа в себе си методологията и правенето на ставките и абсолютната стойност на парите. Това, което ние направихме, е да отстраним 405-те бележки, като нито една от тях не е свързана със ставките. Освен тези забележки имаше спорни моменти по отношение на екологията, на стратегията от “Фермата до трапезата”, за която дори няма регламент. В самите преговори отстранихме още сигурно 200 бележки. Но никога не е ставало въпрос за ставките, те никога не са били обжалвани. Ние публикувахме целия стратегически план, когато имаше оплаквания за дефицит на информация. И тогава, като видяха ставките на практика, определени фермери, особено животновъдите, казаха: ама те са много ниски. Но този екип не е писал ставки, а това, че при нас ги видяха за първи път, е по-скоро комплимент, че ние сме ги популяризирали.
Да, ние самите намираме аномалии в ставките. Още повече че този стратегически план е писан още преди изобщо да си мислим, че в XXI век ще има война на границите на Европа. Светът е много по-различен. Ние сме го предлагали, но вече има и намеци от комисаря Войчеховски да бъде преразгледана финансовата рамка и да бъдат увеличени парите за земеделието. Защото това е начинът да се дадат повече пари. Да, в животновъдството има аномалии и ние ще направим цялостна нова методология, която ще бъде публична и съгласувана.
- Докъде стигнахте в писането на технологични карти за разходите в отделните сектори, на чиято база да се преразгледат ставките?
- Изработени са моделите на технологични карти. Възложени са на различните експерти от университетите. Защото не може дори един агроном да направи читави технологични карти за всяка култура и всяко въдство. Целта е да има единен подход, по-подробен и съвършен. Не знаем какво ще излезе като ставки, но когато имаме тестови данни, ще ги популяризираме.
- Кога ще са готови?
- Очаквам в началото на февруари да имаме част от данните, които да обсъждаме със секторите. Периодично, каквото излиза, ще се коментира.
- Ще бъдат ли факт измененията на ставките в плана преди старта на новата кампания по директни плащания на 1 март?
- Разбира се, че ще бързаме да сме готови до 1 март. Но ще кажа и нещо друго. Имаме и помощ заради войната в Украйна. Докато действа преходният регламент, ние или по-точно държавата ще даваме средства по две направления и може да ги уравновесим като общо. Ако излязат всичките ставки по стратегическия план, ние може да намалим на определени сектори украинската помощ и да дадем повече на други, когато се докаже, че там има недостиг. Тоест да балансираме плащанията. Това ще предложим в зависимост от етапа, на който сме. Защото има много неща да се направят, за да може на практика да почне прилагането на новия стратегически план. Имаме повече от един сценарий.
Всички тези промени сме готови да ги направим до март. Но имаме изискването на новите регламенти, че вече може да променяме само три пъти стратегическия план в рамките на 5 години. Или, ако го променим още февруари, може ноември или декември вече да не може да пипаме. А да припомня, че дотук сме променяли 14 пъти Програмата за развитие на селските райони. Предстои 15-а. При тези параметри на регламентите, ако объркаш сметките в стратегическия план, после не може да ги коригираш.
Политиката винаги е по-сложна, отколкото смятаме. Имаме писмо от комисията по земеделие с куп неща, които разглеждаме. Те са ни препоръчали преместване на бюджет от една интервенция към друга. Но ако противоречи на регламента, как да го направим?
- Има ли шанс за отваряне на приеми по инвестиционните интервенции в следващите месеци или всички усилия ще се насочат към стартирането на кампанията по директни плащания?
- Да не забравяме, че още прилагаме стария рамков период и старата ПРСР. Трябва да го завършим. Тази година между другото мина информацията, че имаме 0 ст. загуби по ПРСР и 0 ст. по програмата за рибарство. Това не се постига лесно, когато погледнете назад за 10 г., може само тук-там да видите подобно нещо. Има задоволство, когато постигнеш добри резултати, но за следващата година анализите не са такива. И ако не се вземат сега мерки, то загубите на средства може да са колосални. Тоест работим и по екшън план за следващия 31 декември, въпреки че сме януари. На нас ни предстои отваряне на мерките по плана за възстановяване и устойчивост, а там са много пари, които се бият с други мерки от стратегическия план. Въпросът е, ако отвориш сходни мерки по плана за възстановяване, където парите са стотици милиони, и по стратегическия план, то тогава дали агробизнесът ще може да усвои такива пари и да направи такъв бизнес, който да ги поеме, защото това са инвестиционни мерки. Има и друг момент – не искаме да изстреляме аналозите на сегашните 4.1 и 4.2 и общинските мерки, защото е ясно, че парите ще свършат. И ще се мъчим да нотифицираме пари, а казахме, че можем само 3 нотификации за 5 години.
Продължаваме да работим на пълни обороти.
- Кога ще стартират мерките по плана за възстановяване?
- Следващата седмица предстои работна група. Първоначалните варианти бяха да изглеждат като мерките 4.1 и 4.2 от ПРСР. Да, но те изискват бизнесплан и сложна процедура. Опитваме се да направим по-лесно кандидатстване, но в същото време с достатъчно гаранции за защита на парите на европейските данъкоплатци.
- Тоест ще се кандидатства по плана за възстановяване без бизнесплан?
- Нека все пак да не казвам всичко. Но тенденцията е да са по-опростени, гъвкави и полезни.
Съвсем скоро предстои популяризиране на мерките. Да не бързаме, първо трябва анализ на цялата следваща година, анализ на старата програма, да обмислим какво ще се пуска по новата и плана за възстановяване. Всички те трябва да са в симбиоза.
- Готов ли сте с отчета си на разбираем език, както ви заръча премиерът Гълъб Донев?
- Отчетът е най-лесен, когато има неща, които си свършил. Не е въпросът в него, той ще мине на Министерски съвет за 5 минути. Ще кажем, че решихме проблема с Капитан Андреево, разплатихме всичко по украинската помощ 20 дни по-рано, завършихме стратегическия план, обработихме 5000 забавени проекта, включително по 4.1 и 4.2, в момента нотифицираме програмата за общинските мерки, за да може да се индексират тези, които не са изпълнени заради инфлацията. Направили сме толкова много неща, че мога да говоря с часове. Това не е проблем, въпросът е какво виждат земеделските производители. Проблеми ще продължи да има, работата не спира. Министерството е ужасяващо голямо.
- Например животновъдите изнемогват заради високите цени на фуражите. И питат ще има ли специално подпомагане за тях, за да не фалират?
- Така е. А съответно медиите ме питате, че инфлацията е ужасяващо висока, особено при хранителните продукти.
- Факт е, че яйцата са поскъпнали рекордно много, млечните продукти също, а фермерите се оплакват, че фалират. Не се ли получава парадокс?
- Да, и как да обясниш, че конюнктурата е такава в момента. По призвание земеделският министър трябва да пази интересите на фермерите и преработвателите, но министърът на икономиката съблюдава цените и конкурентоспособността.
- Решена ли е вече кризата с дървата за огрев? Всъщност топлата зима ли помогна за това?
- Ако не бяхме си свършили работата, топлата зима нямаше да помогне. Сега ми е по-лесно да говоря. Спряха сигналите, надявам се вече навсякъде да е наваксано. Вече имаме възможности, дори паднаха и цените на дървата, защото търсенето намаля. Но ето това, което направихме в числа: когато станах министър преди 4 месеца, бяха доставени 35% от количествата дърва на база миналата година. В момента са доставени 158% от миналогодишните количества, които бяха рекордни. А тя не беше по-различна от тази.
Хванахме и аномалии в системата, законодателството иска пипане. Например, че част от дървесината отиде за производство на енергия, защото там печелиш 3 пъти цената им, като ги изгаряш. Тук е ролята на държавата да урегулира процеса.
В годините назад след Нова година често имаше скандали с липсващи количества, сега няма, защото наваксахме всичко. И тук благодарности към администрацията. Ето, че тя може да работи наистина добре, стига да има добри цели и управление.
- Справедливо ли е обаче всички да получават дърва на по-ниски цени, дори и индустриалните ползватели?
- Не е, но промяната трябва да е законова. Предложихме на временната комисия създаване на специален фонд и например 10% от парите да отиват само за подпомагане на уязвимите групи. Защо да сваляме цените на всички? Но такива бяха призивите на всички политически сили.
- Обявихте за обществено обсъждане закон за браншовите организации. Какви са първите отзиви, различните асоциации и съюзи приемат ли тестовете?
- Да, има брожение. Разбира се, това го очаквахме. Защото, ако всички отговарят на изискванията, по-хубаво да не правим изобщо закон.
- Обвиняват ви, че правите кооперациите национално представителни?
- Кооперациите са големи организации и е редно да бъдат. Но моето пристрастие към кооперативизма е друго. Аз си мечтая за модерен закон за кооперирането. За земеделски кооперации от западен тип. Този разговор в България изобщо не сме го започвали. Но това е друга тема.
Ще съберем на 3 официални срещи растениевъди, животновъди и преработватели за Закона за браншовите организации, защото има неразбиране на написаното. Ще гледаме детайлите по текстовете. Това е по-скоро закон за създаване на регистър на браншови организации и критерии. Доброволно се подлагаш на прозрачност. Не се забранява на другите браншови организации да съществуват.
- В удължения бюджет има над 140 млн. лв. по ковид мярката от 2022 г. Те ще останат ли за подкрепа на земеделието, или ще трябва да бъдат “върнати”?
- Имаме закон за удължаване на бюджета. Ще претендираме за тези средства и ще си ги поискаме официално от Министерството на финансите. Инфлацията вече е изяла част от парите, с които подпомагаме. Затова ги искаме и винаги може да намерим друга форма, под която да ги дадем, а не като ковид подпомагане.
- Кои са 5-те неща, които трябва да се променят, за да тръгне земеделието по-добре?
- Личното ми мнение като човек от сектора, а не като министър е, че трябва да се промени цялата политика и приоритети. Особено в уязвимите сектори - плодове, зеленчуци, животновъдство и преработка от собствено производство. Приоритет трябва да са да малки, но устойчиви самоиздържащи се семейни ферми, които са обединени в кооперативи.
- Откъде земя за тях, вече всичката е разпределена и търсенето превишава многократно предлагането?
- Да, за да стане цялото това нещо, първо трябва поземлена реформа. Стратегия по постигане на тези цели. Всичко това е въпрос на друг, различен разговор. Аз съм готов за него, но цялата работа тук е законодателна.
Второ, трябва модерен закон за кооперирането. Две много важни неща, за да се постигне този модел.
- Как ще стопите ледовете с вашата партия и ръководството й след края на мандата ви?
- Нямам ледове с моята партия. Аз знам защо съм член на БСП. Политиките, които правя, са такива, каквито пише включително в програмата на БСП. Аз съм ги писал. Политиката, която правя, е съобразена с моите идеали. Личните неща са друга история. По-скоро политиката на БСП бяга от моята представа за социализъм понякога. Но аз не съм казал дори и думичка против моята партия БСП. Никога не съм се крил от нея. Май само председател на партията не съм бил.
- А имате ли такава амбиция?
- Не, нямам. Човек трябва да прави нещата, които разбира. Навремето Стефан Данаилов-Ламбо каза нещо, когато ние, младежите, го навивахме да се кандидатира за президент. Той ни заяви, че човек трябва да прави нещата, които преди това малко си ги е помечтал. И че той не си е мечтал да бъде президент. Така че и аз не съм си мечтал да бъда председател на БСП. Земеделието е моят свят. Агроном съм по професия и смятам, че съм по-добър агроном, отколкото министър, а не се имам за лош. Земеделието е благодатна работа - това е храната на хората. Едно растение се отблагодарява така, както се грижиш за него. А при хората не е точно така.
Но докато съм служебен министър, съм надпартиен. Не че няма какво да кажа по партийни теми, но ще го направя на форумите, когато трябва. Различия винаги ще има.
Визитка:
Роден е на 10 юни 1978 г. в Пловдив
Магистър от Аграрния университет в Пловдив, има професионална квалификация по “Политическа система и политики на ЕС”
От 2004 до 2009 г. работи в Регионалната разплащателна агенция - Пловдив, към ДФ “Земеделие”
Депутат от май до юли 2013 г. в 42-ото НС
Зам.-министър на земеделието, храните и горите в кабинета “Орешарски”
От 2016 до май 2021 г. е председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България
Зам.-министър на земеделието, храните и горите в двете служебни правителства, назначени от президента през 2021 г.
