Бургаската рафинерия „Лукойл“ няма право да продава суров петрол и петролни продукти с произход Русия, или изнесени от Русия.
Това гласува на второ четене бюджетната комисия днес. Депутатите одобриха Законопроект за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров петрол, превозван по море и на петролни продукти с произход от Русия или изнесени от Русия, внесен от ДПС.
Това легитимира забраната, произтичаща от дерогацията, която България поиска от ЕК след като съюзът наложи ембарго върху руския петрол от 5 декември 2022 г. България поиска и получи изключение до края на 2024 година.
Приетият закон позволява на рафинерията да продава продуктите си от руски петрол само на българския пазар, изключение е Украйна, а за трети страни ще може да изнася не суров петрол, а само продукти, които не се търгуват в съюза.
Не бе прието предложение на ПП да се направи план за действие след изтичането на срока през 2024 г., който да стане част от закона.
Депутатите въведоха акциз за продуктите на рафинерията, като приходите ще отидат във фонда, от който се изплащат компенсации на бизнеса заради високите цени на електроенергията.
Новите текстове в проекта предвиждат, ако петролът е с произход друга страна – например Казахстан, но транзитно е преминал през територията на Русия, да няма проблем да бъде внесен в България.
Контролът върху спазването на забраната се възлага на митниците – върху износа, и на НАП - за сделки на вътрешния пазар. Предвидени са и солени глоби за неизпълнение на закона - от 20 000 до 50 000 лв. при първо нарушение и от 200 000 до 500 000 лв. при повторно нарушение. За нарушение ще се смята и неподаването на декларация за внос на суров руски петрол или нефтопродукти с произход Русия не по-късно от 7 дни преди да бъде осъществен.
Гласувания проект на закон трябва да влезе утре в зала за окончателно гласуване. Ако бъде приет, трябва да влезе в сила от 5 февруари тази година.
Предложението на Петър Чобанов от ДПС да се прекрати концесията на пристанище „Росенец“ не бе прието. Така, остава в сила решение на МС, който наскоро удължи концесията на пристанището с 24 години. Аргументите за отхвърлянето на този текст бяха, че ако той бъде приет, България остава без пристанище.
"Европейският регламент за санкициите спрямо Русия не изисква отнемане на концесии. В сила е и дерогарция за вноса на нефт и нефтопродукти", аргументира се зам.финансовият министър Людмила Петкова.
Предложение за такава дефиниция за критична инфраструктура, в която държавата може да наложи временен надзор също бе отхвърлено, след като Петкова подчерта, че така се смесват понятия от два различни закона - какво е критична инфраструктура и какво е стратегически обект със значение за националната сигурност. Така, бе решено, че текстовете на този закон ще се прилагат само за стратегически обекти от национално значение в енергетиката, които са част от критичната инфраструктура".
