През 2023 г. трябва да има увеличение на заплатите на работещите в системата на средното образование с 30 процента - за учители, за работещите в Министерството на образованието и науката (МОН), и в Регионалните управления на образованието (РУО). Това каза в интервю за БТА Диян Стаматов - председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ), който е и директор на 119-о Средно училище "Акад. Михаил Арнаудов" в София. Той представи очакванията си за 2023 г., които са свързани с по-добро образование на учениците в страната ни.
"Едно от най-важните неща, което трябва да продължи, като желание, надежда и очаквания, е за увеличаването на учителските заплати, защото те в момента са добри, но трябва да се поддържа и занапред тенденцията за 125 процента средна заплата в образователната ни система", заяви Стаматов. Той отбеляза, че аналогична е ситуацията и в Унгария, където с много висок темп се предвижда увеличаване на заплатите на учителите, за да достигнат те 2000 евро.
"Нашите заплати в момента, въпреки че са високи, реално стартовата учителска заплата е 750 евро. Това означава, че много средства трябва да бъдат заложени, за да достигнем европейските стандарти, защото се очаква преминаване към еврото през следващата година", обясни председателят на СРСНПБ. Той отбеляза, че това увеличение е необходимо, "за да не се окаже, че отново сме на дъното на възнагражденията в Европейския съюз с нашите учителски заплати".
Необходима е реалистична оценка от въздействието на Закона за предучилищното и училищното образование
Трябва да бъде направена реалистична оценка от въздействието на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), който вече е на седем години, заяви Стаматов. Той отбеляза, че ЗПУО навърши възрастта, в която могат да бъдат отчетени плюсовете и недостатъците в него. Необходимо е и да се даде възможност за още по-силна децентрализация на средното образование и за по-значима съвременна роля на ученика в училищната среда - с по-адекватни учебни програми, подходящи за всеки един ученик и за мисловното му разбиране с лекота, а не с академична тежест, добави той.
На въпрос кой да направи тази оценка за въздействието от ЗПУО, Диян Стаматов отговори, че "тази оценка би трябвало да бъде направена от хората, които имат професионална готовност - дали от висшия ешалон от ръководството на образователното министерство, дали от външна институция или организация, която е неправителствена, но тя трябва да бъде направена". Необходимо е тази оценка за въздействието от ЗПУО да бъде направена така, че да има измерима и отчетлива стойност, добави той.
Има очаквания за олекотяване на учебното съдържание от излишни академични термини
От много време говорим за редакция на учебното съдържание в учебниците - от началото на 2022 г., припомни Диян Стаматов. "Бяха направени известни и малко корекции, първите стъпки в редакцията на учебниците бяха направени, но се забелязва сериозно притеснение в управляващите екипи в МОН да продължат тези стъпки за редакция, а когато те не се правят, учебниците изглеждат още по-академични, а в същото време и ретро", коментира Стаматов. Той подчерта необходимостта да не се забравя, че днешните ученици са коренно различни от предишните поколения и учебният материал трябва да бъде много по-адекватен за днешните подрастващи, защото те ще управляват страната ни след 15-20 години, а може би и по-рано.
Председателят на СРСНПБ припомни, че 2022 г. беше годината на анкетите, като бяха анкетирани за учебното съдържание всички в образователната ни система, но няма резултат като конструктивен вариант.
Попитан какво трябва да се направи сега, Диян Стаматов отговори, че "всички очакваме да има олекотяване на учебното съдържание от излишни академични термини, практичната част във всеки един предмет да бъде изнесена ясно на преден план, за да може ученикът да извлече от нея мисловната информация, която ще му трябва, за да живее адекватно и нормално, а не, четейки учебника или дадено определение, да не знае изобщо за какво става дума". В тази ситуация ученикът не е виновен, а до голяма степен сме отговорни хората, работещи в образователната система, каза Стаматов.
Трябва да продължи дигитализацията в образованието и всеки ученик да има лаптоп вместо хартиен учебник
Имаме и друга сериозна надежда в образованието, като тя е свързана с изграждането на STEM центрове в училищата, което ще стане със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, заяви председателят на съюза на училищните директори в страната. Той отбеляза, че другите държави отдавна са направили STEM центрове в своите училища и ние имаме голяма надежда това да се случи и в нашата страна през следващите години. Целта е училищната среда да стане по-мотивираща за учене, да се промени всичко, което е в нея, както и начинът, по който се преподава.
Важно е да продължи и дигитализацията в образователната система, и имам смело очакване всеки ученик да има лаптоп вместо хартиен учебник, заяви Диян Стаматов. Той уточни, че тези лаптопи трябва да бъдат предоставени от държавата и МОН, защото това е важна стъпка и днешните ученици ще живеят занапред в дигиталното време.
Имам очаквания за създаването на сериозна и специална програма за детските градини, "защото те са изоставени отдавна в цялата палитра от образователната ни система и винаги се разглеждат като институции за отглеждане на децата, докато родителите им работят", каза Стаматов. Той подчерта, че в "детските градини се случват истинските чудеса в първите седем години, свързани с развитието на децата". Детските градини са особено важни за подготовката на децата за постъпването им в първи клас, за езиковата им подготовка и за готовността им за учене, добави Диян Стаматов.
Необходимо е пилотно прилагане на нови формати на изпитите в образователната ни система
Необходимо е пилотно прилагане на нови формати на изпитите в образователната ни система - дистанционни, един изпит по всичко. "Изпитите в страната ни отдавна не са променяни, може би от 2016 г. няма нищо ново по отношение на надграждането им", каза Стаматов.
Той припомни, че имаше идея от 2022 г. да има промяна в изпитите, но добави, че всичко остана в процес на очакване. "До голяма степен начинът, по който учениците са се явявали на изпит, остава и така се явяват и сега, единствено е засилен контролът по т.нар. изтичане на информация от изпитите. Нищо друго - по отношение на дигиталните техники и технологичните възможности, не е приложено в системата на провеждане на самите изпити", заяви Диян Стаматов.
На въпрос какво трябва да се промени - самото провеждане на изпитите, или един изпит да включва материал от няколко предмета, председателят на СРСНПБ каза, че, говорейки за STEM кабинети и за такова обучение, то и изпитът трябва да бъде с такава насоченост - да е STEM изпит. "В противен случай ще преминем към ремонт на едни кабинети, но не и начинът на мислене да бъде въз основата на всичко това и да е без приложение. Българският език е изключително важен, математиката също е изключително важна, но те не са единствено важните предмети за живота на всеки от нас и проверката на знанията, уменията и способностите на учениците трябва да бъдат насочени към всички предмети с максимална практичност - комбиниран изпит с практичност, каквато я има в европейския свят, в големите изпитни платформи", обясни Диян Стаматов. Той уточни, че това трябва да се въвежда постепенно, със стъпка в един от изпитите за националното външно оценяване (НВО), после и в другите изпити от НВО, и в държавните зрелостни изпити. По този начин ще се въвежда единност по отношение на всички изпити, уточни Стаматов.
Трябва да има възможност за гъвкавост в учебните планове и за хибридни учебни дни в иновативните училища
Необходимо е също да има надграждане на идеята за иновативните училища с още по-голяма възможност за гъвкавост в учебните планове и с прилагането на хибридни учебни дни. Смисълът на иновативните училища бе и остава да има максимално много свобода в начина, по който се преподава и учебните предмети биха могли да не са стандартните, както е в момента - биология, химия, география, физика, а могат да бъдат комбинирани и да се преподават хибридно, обясни Диян Стаматов.
Дори би могло един ден от седмицата да бъде изцяло проектен и учениците да бъдат извън училищната среда, и да осъществяват проекти във фирми, предприятия и организации. Това ще става в изцяло практична среда, в реалния живот. За да се случи това, е необходима още по-голяма свобода за сегашните иновативни училища. Целта е да могат те да прилагат различен формат на учебната продължителност на годината, различни учебни седмици, хибридни учебни дни, да използват повече технологии, като всичко да е съобразено със спецификата на съответния клас и училище, каза председателят на СРСНПБ.
Той отбеляза, че "инотивните училища към момента са факт без никакво финансиране, но можем да си представим, ако има малко финансиране, колко голям ще е напредъкът им в страната". Всичко ново, което може да се случи в образователната ни система, идва от иновативните училища, защото при тях има свобода при преподаването на учебните предмети и това става чрез иновации, обобщи председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България.
