През февруари пускат нова поръчка за покупка на шест хеликоптера
Осигуряване на въздушна линейка под наем - това е спешната задача, която си е поставило служебното правителство. На 16 януари изтича срокът за оферти за лизинг на медицински хеликоптер, който да се вземе без екипаж.
Поръчката е за 1,765 млн. лв., а компанията, която я спечели, трябва и да обучи шестима пилоти да летят с машината, един човек за работа с медицинското оборудване и двама други за техническо обслужване. Победителят в търга трябва да предостави и застраховка за хеликоптера.
Това е втори опит да се вземе под наем въздушна линейка. Първият пропадна в началото на декември 20222 г. заради липсата на кандидати.
Поръчката е пусната от държавната компания “България Хели Мед Сървиз”, която бе създадена по време на кабинета на Кирил Петков, за да бъде оператор на звеното за въздушната медицинска помощ. Неин шеф е бившият депутат от “Продължаваме промяната” Георги Гвоздейков. Според него има интерес към процедурата, а компанията вече имала нужната структура и един екипаж, чакал се само хеликоптер, за да бъде лицензирана като авиационен оператор.
“България Хели Мед Сървиз” обаче може да бъде ликвидирана, защото служебното правителство
иска да прехвърли въздушните линейки към
Държавния авиационен оператор,
(бившия правителствен “Авиоотряд 28” ).
Идеята на служебния министър на транспорта Христо Алексиев за рокадата е, че държавният оператор има опит и ресурс за извършване на тази дейност.
Гвоздейков твърди, че закриването на “България Хели Мед Сървиз” би било грешка. Според генерал Златко Златков - шеф на Държавния авиационен оператор, решението ще бъде взето от правителството. Но не вижда проблем към задачите, които изпълнява правителственият отряд, да се добави и спешна медицинска помощ, а впоследствие и търсене и спасяване.
Златев каза още, че имат опит, петима пилоти на хеликоптери, сертифицирани за граждански полети. Четирима от тях били на възраст 40-55 години, което означавало, че могат още години наред да летят. Ако спешната помощ по въздух мине към правителствената авиокомпания, щяло да бъде предложено на тримата пилоти от “България Хели Мед Сървиз” да минат към отряда.
Тези
осем души май са единствените
сертифицирани пилоти
на хеликоптери у нас, каза още Златев. Генералът поясни, че има финансов разчет за обучение на още пилоти, които може да са бивши военни, както и на начинаещи. Имало две програми за обучение и сертифициране на пилоти.
Взетият под наем хеликоптер ще е само за спешна медицинска помощ, уточни Златев. Другите машини, които ще се купуват, ще имат оборудване, което да позволява издирвателни и спасителни операции.
Нова поръчка за тях обаче ще се обявява тепърва. В края на миналата година здравното министерство прекрати първия търг за шестте въздушни линейки. Причината - единственият кандидат - италианската компания “Леонардо”, предложи цена от 123 млн. лв., което е с близо 20 милиона повече от максималната, определена от министерството.
Работна група отново ще разгледа условията, преди да бъде пусната новата поръчка. Очаква се тя да бъде обявена възможно най-скоро. Преди ден по Би Ти Ви здравният министър Асен Меджидиев съобщи, че това ще се случи през февруари, а
до края на септември държавата
ще разполага с първия от шестте хеликоптери
Меджидиев смята, че поръчката, изготвена от правителството на Кирил Петков, се е провалила, защото са зададени множество параметри и ниска цена. В новата поръчка параметрите щели да са реални.
България е единствената страна в ЕС, която в момента няма медицински хеликоптер.
От осем площадки само на една може да кацат медицински хеликоптери
Осем са лицензираните площадки за хеликоптери в България, но според регистъра на Гражданската въздухоплавателна администрация само една от тях може да се ползва за медицински цели. Тя се намира в болница “Света Марина” във Варна.
Още през 2016 г. в. “24 часа” писа, че в София има три площадки към болници - “Света Ана”, “Лозенец” и “Сити клиник”. Само че те липсват в регистъра, а от ГВА казаха, че са в процес на сертифициране.
За бъдещите летища за хеликоптерите на спешната помощ Златев поясни, че в здравното министерство има комисия, която ще определи оперативните бази. Те вероятно ще са шест, колкото е броят на машините. Местата, където ще бъдат тези бази, ще бъдат избрани съобразно правилото за “златния час” - времето, което се смята за най-удачно за превозване на пострадали до болница. Местата вече са избрани, но дали ще останат те, или ще има малки промени, предстояло да се реши.
Големият проект, който е по одобрения план за възстановяване, е за изграждане на системата за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха. Тя се организира в Изпълнителна агенция “Хеликоптерна спешна медицинска служба” (ИА ХСМС), пряко подчинена на министъра на здравеопазването.
По нея се предвижда изграждането на 6 бази с по един хеликоптер във всяка от тях, за да бъде покрит така нареченият “златен час”. В проекта е записано, че основната база ще бъде в София. (Къде са останалите виж графиката).
Пет от машините се купуват с пари от плана за възстановяване, а шестата - от програма “Региони в растеж”. Предвижда се да има 43 летци, 21 лекари, 20 парамедици, 31 души инженерно-технически състав, 7 диспечери.
Общият бюджет на проекта е 119,18 млн. лв., като националното съфинансиране е 19,86 млн. Това е за пет хеликоптера, базите, обучение на екипажите.
Според сроковете, записани в проекта, през 2022 г. трябва да има договор за закупуване на хеликоптери, а през 2023 г. - за инфраструктурата - хангари и оперативни площадки.
Последната летя в България преди близо три години
От 2019 г. у нас няма въздушни линейки. Няма и планинско спасяване с хеликоптери, както за пореден път се видя през празничните новогодишни дни след смъртните инциденти в планините.
Имаше опити за спешна помощ по въздуха от частни компании, които обаче завършиха с провал заради високи разходи и малко приходи. Последният опит бе на “Хели ер”, която купи два хеликоптера за медицинско и планинско спасяване, но през юли 2019 г. приключи и продаде машините. Преди нея години наред първа помощ с вертолети осигуряваха “Ер Бан” на ДЗИ по времето на покойния Емил Кюлев.
В момента единствено правителственият авиоотряд може да вдигне хеликоптерите си, за да помогне за спасяване.
Само че той не извършва медицинско или планинско спасяване, а просто превозва болни или хора в криза, тъй като двата му хеликоптера Ми-8 не са оборудвани за медицинска помощ. Вдигането на тези вертолети става чрез здравното министерство, което заявява полет и документално оформя летенето. По закон авиоотрядът има право да лети само по поръчка на президент, премиер, председател на парламента, министри.
Препъникамъкът за санитарната авиация е, че нямаше механизми за финансиране на тази дейност. До 2009 г. са били провеждани конкурси от здравното министерство, като месечното дежурство е струвало около 2000 лв., но пък ДЗИ е субсидирала авиокомпанията си с надеждата за развитие на този сегмент.
“Хели ер” се опита да работи със застрахователна компания, но неин бивш директор коментира, че няма как човек в критично състояние да бъде питан дали има полица, а у нас малко хора се застраховат.
Хора от авиацията коментират, че докато първата помощ с хеликоптер е безплатна, няма как тази дейност да се издържа.
Изходът бе намерен с проекта за изграждане на системата за хеликоптерна спешна медицинска помощ, която се финансира от плана за възстановяване, но все още не е реализирана.
