На 1 януари президентът Румен Радев пусна в профила си във фейсбук снимка, от която се разбра, че е бил с дъщеря си Дарина на новогодишния концерт на Виенската филхармония. Социалните мрежи реагираха както винаги - те силно любят и мразят. И повече кънтят вторите.
Момичето, студентка в НАТФИЗ, за което преподаватели и колеги споделят, че е талантлива и от нея ще стане добра актриса, дни по-късно бе въвлечена в нов, абсурден вихър покрай един слаб филм. Откровената глупост или злонамереност стигна до “разконспириране” оцеляването на директора на БНТ срещу предстоящ проект на същия режисьор, убил с филма си оная вечер Ботев. И за да стане интригата институционално парадоксална, депутатите, сред които и партийни лидери, привикаха Емил Кошлуков. Само иначе емоционалният Костадин Костадинов от "Възраждане" се пробва да успокои страстите в парламента, напомняйки на колегите си, че дори "мафията" не е тормозила семействата на политиците.
Зад фактите за децата на Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев обаче има неща, за които си струва да се замислим.
Какво е да си дете на президент? Как се отнася обществото ни към тяхната публичност? Справедливо ли е да бъдат гледани под лупа и всяка тяхна публична поява да бъде бурно коментирана?
И не, те не са принцове и принцеси. Принцове са тези, които наследяват трона в монархия, затова към Уилям и Хари има нестихващ интерес от раждането им.
Но в мандатната демокрация децата не наследяват постове.
Ние може да харесваме или не фигурата и ходовете на един или друг президент, но е грубо и жестоко да пренасяме това отношение към децата им. И да се отнасяме към тях с подозрение, да им отказваме правото на лично пространство - а една част от хората в социалните мрежи правят точно това. В четвъртък това направиха и депутатите. Искат да им отнемат шанса да имат свой път, различен от този на родителите. Което е повече от несправедливо. Жестоко е.
Синовете и дъщерите на политиците са младежи, които имат право да живеят живота си на друг етаж, не на този с прожекторите, насочени към родителите им. Трябва ли да се крият от публичност, да се напрягат от асоциации с родителите си? Да бъдат натоварвани с тежки отговорности само защото са деца на родителите си?
В толерантно и зряло общество трябва да има неписан регламент, в който хората се преценяват по собствените им качества, а не по отношението към родителите. И не им се прехвърлят въображаеми грехове.
Отвратителното отношение и реакции към Дарина бе поводът да припомним и опишем на няколко страници на “24 часа” за събота и неделя, (който е пълен с интересни истории), четиво за децата на българските президенти след 1990 г.
- Четете в събота
