Едсон Арантес до Насименто, или просто Пеле (прякор, който самият той никога не е харесвал), когото нарекоха Краля на футбола, израства в бедност в град Бауру, където започва да играе в аматьорски отборчета. Роден е на 23 октомври 1940 г. в малкото градче Трес Корашоес и е кръстен на прочутия американски изобретател Томас Едисън и също като него става световноизвестен. На 9-годишна възраст стои прилепен до радиото, за да слуша финала на Мондиала през 1950 г., който домакинът Бразилия драматично губи, и тогава се кълне със сълзи на очите, че ще докара някой ден купата в своята страна.
Славната му кариера започва като футболен вундеркинд. През 1956 г. бившият бразилски национал Валдемар де Брито завежда Пеле в Сантос, индустриален и пристанищен град в щата Сао Пауло, за да се пробва в едноименния професионален клуб, казвайки на директорите на "Сантос", че 15-годишният момък един ден ще бъде най-великият футболист в света.
Пеле дебютира за "Сантос" на 7 септември 1956 г., отбелязвайки гол в приятелска среща при победато със 7:1 над "Коринтианс" (Санто Андре). Когато сезон 1957г. започва, Пеле получава титулярно място в първия отбор и едва на 16-годишна възраст става голмайстор в лигата.
Пеле печели първата си голяма титла със "Сантос" през 1958 г., когато отборът печели "Кампеонато Паулища". Той завършва турнира като най-добър голмайстор с невероятните 58 гола, рекорд, който е в сила и днес. Година по-късно "О Рей" ще помогне на отбора да спечели и първата си победа в "Торнейо Рио-Сао Пауло" с 3:0 над "Васко да Гама". Само десет месеца след като подписва професионален договор, тийнейджърът вече е повикан в бразилския национален тим.
На световното първенство в Швеция през 1958 г. печели за първи път световната купа с отбора на страната си, като вкарва два гола във финалния мач. По това време е 17-годишен и е най-младият футболист, печелил световно първенство. С фланелката на Бразилия става първи на още две световни първенства - през 1962 и 1970 г.
До 1974 г., когато напуска "Сантос", Пеле отбелязва 1087 гола в 1120 изиграни мача за своя отбор. На 19 ноември 1969 г. на митичния стадион "Маракана" вкарва своя гол номер 1000. По този повод в Бразилия е издадена специална пощенска марка, а президентът на страната обявява деня за празник.
Богатите европейски клубове като "Реал" и "Интер" дават мило и драго през 60-те години на миналия век, за да го имат в състава си, но бразилското правителство го обявява за "национално съкровище" през 1961 г., за да осуети продажбата му в чужбина.
Пеле все пак отива зад граница, като продължава състезателната си кариера в САЩ, където от 1974 до 1977 г. играе за местния клуб "Ню Йорк Космос". Генералният мениджър на клуба използва доста специален начин да го убеди: "Не ходи в Италия или Испания, защото всичко, което можеш да постигнеш там, е да печелиш титли. Ако дойдеш при нас ще спечелиш един народ".
До края той успява да отбележи 1281 гола в 1363 изиграни професионални срещи. В 92 мача в бразилския национален отбор Пеле вкарва 77 гола. Постига 92 хеттрика, 31 пъти записва по четири гола, пет пъти по шест и веднъж осем. Прекратява футболната си кариера с демонстративен мач между "Космос" и "Сантос" на 1 октомври 1977 г.
После Пеле е първи министър на спорта на Бразилия в периода 1 януари 1995 – 30 април 1998 г.
Избран е за спортист на века от Международния олимопийски комитет (МОК) през 1999 г. През 1997 година получава почетен рицарски орден на Британската империя.
Пеле имаше серия от здравословни проблеми в последните години, като операция на кръста го направи трудноподвижен. Това ограничи значително публичните му появи, но остана активен в социалните мрежи. Краля на футбола бе опериран заради тумор на дебелото черво през септември миналата година и оттогава често се нуждаеше от лекарски надзор.
Пеле остава шест деца. Седмото, което не бе признал с години, почина от рак през 2006 г.
