Догодина ще мислят постоянен механизъм за нарастването ѝ
Увеличението сега ще компенсира инфлацията през изминалата 2022 г.
Това ще струва на бюджета допълнителни малко над 300 млн. лв.
780 лева ще е минималната работна заплата в страната от 1 януари 2023 г. Това реши окончателно служебното правителство на последното си заседание за годината.
Увеличението със 70 лв. бе обявено още миналата седмица след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. То обаче не се подкрепя от синдикатите, а работодателите се разделиха.
КНСБ и КТ “Подкрепа” са склонни да го подкрепят, само ако минималното възнаграждение се увеличи още веднъж догодина и стане поне 830 лв. от 1 юни. Работодателите пък настояват да се изчислява по сектори, като само от Българската търговско-промишлена палата подкрепиха вдигането, но поискаха то да влезе в сила от 1 юли, а не от 1 януари.
Увеличението спрямо сегашната минимална заплата от 710 лв. е с 9,9%.
На годишна база това са 20%
което изцяло компенсира натрупаната до момента инфлация от 16,9%, мотивира се вчера социалният министър Лазар Лазаров.
“Ние твърдим, че с този размер на минималната работна заплата няма да се генерира и няма да има съществено влияние върху инфлационните процеси, но пък има компенсираща функция, така че минималната работна заплата да може да изпълнява своите две функции - икономическа, като основен измерител на най-ниското заплащане в една икономика, и социален - да осигурява възможности на получаващите я да покриват основните си жизнени потребности”, продължи министърът. По изчисления на министерството това увеличение ще струва допълнителни малко над 300 млн. лв. на държавния бюджет.
Освен всички работещи на минимална заплата вдигането ще засегне пряко и хората в сферата на социалните услуги. От тази година техните възнаграждения се определят като съотношение от минималната работна заплата в зависимост от вида и категорията им. Покрай това
ще се увеличат и възнагражденията на личните асистенти на хора с увреждания
В момента минимална заплата от 710 лв. получават над половин милион българи. За 11 г. тя се е вдигнала само с 440 лв. - от 270 лв. през 2011 г. Средно на година увеличението е било с 34,55 лв., а рекордният скок от цели 60 лв. бе през април 2022 г. С по 50 лв. тя се е вдигала през 2019-а и 2020 г.
Минималната заплата у нас е най-ниска и в целия ЕС - 6,4 пъти спрямо тази в Люксембург,
където стига 2313 евро. При всички варианти отново ще останем на дъното в класацията. В 21 държави в съюза има въведена със закон минимална заплата, а в 6 (Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Италия, Кипър) най-ниското заплащане се определя по сектори след преговори между бизнес и синдикати.
Минимална заплата у нас има от 1936 г., а от 1945 г. се определя административно от Министерския съвет. Тази практика продължава и сега, като решението взема правителството независимо от мнението на бизнеса и синдикатите, въпреки че я съгласува в тристранката. През годините различни правителства са се опитвали да въведат формула за изчислението ѝ. В края на 2017 г. социалното министерство публикува предложение за формула, в която влизат текущата минимална заплата и прогнозата на Министерството на финансите за ръста на средната.
През 2020 г. дори се сключи тристранно споразумение между държавата, синдикатите и бизнеса. Според него минималната заплата трябваше да е различна за всеки бранш. Всяка година профсъюзите и работодателите пък да договарят минималното заплащане по отрасли, а държавата няма да го определя административно. Така щеше да отпадне и определянето от държавата на минималните нива на осигуряване за браншовете. Заради пандемията обаче тези преговори забуксуваха, а после предишното правителство прие новия бюджет през април.
Сега планът е постоянен механизъм за преизчислението на минималната заплата да се изготви още догодина, стана ясно от думите на Лазаров. Той ще се направи на база на директивата на ЕС, която предвижда два варианта, по които минималната работна заплата да се изчислява - да бъде 50% от средната за страната, или 60% от медианната (б.а. - обикновено тя е по-ниска от средната за страната). Първият вариант в момента се подкрепя от синдикатите, а вторият - от работодателите.
Малко преди да излязат в коледна ваканция, депутатите пък спориха дали
още отсега да се запише в Кодекса на труда, че минималната заплата е 50% от средната
Такива предложения за промени имаха ГЕРБ, БСП и “Продължаваме промяната”. Те обаче предвиждаха различни дати, от които да се увеличи минималната заплата догодина, което съответно променяше и сумата ѝ - от 770 лв. на ГЕРБ, през 850 лв. на БСП, до 860 лв. на ПП.
Около размера на минималната заплата настана истински хаос, след като социалната парламентарна комисия прие увеличение на т.нар. брутна минимална заплата, която депутатите планираха да въведат, до 50% от средната – т.е. 850 лв., но вкара в сумата и клас прослужено време, както и бонусите за нощен и извънреден труд. Ден след това ПП се отказа от това предложение, а синдикатите обявиха, че ще стачкуват. Депутатите поне пет пъти прегласуваха и предложенията на ГЕРБ, БСП и ПП в пленарната зала, но така и не се разбраха. Затова и решиха да оставят решението на Министерския съвет. По онова време пък той предлагаше 770 лв. минимална заплата, но сумата се вдигна с 10 лв. след заседанието на тристранката миналата седмица.
