"Радвам се на моите години и на целебната вода на Шарената чешма, здрав съм и винаги
съм бил весел, пея песни и зло не мисля! Това е единствената лечебна вода в нашето китно градче Чипровци, наричано в миналото "Цветето на България", споделя Велин Павлов. Той е една от най- ярките личности тук. Изестен е като композитор, музикант - устна
хармоника, блок флейта, акордеон, дудук, синтезатор. И още - певец и текстописец.
Предполага се, че чешмата е построена след навлизането на римските войски и
обособяването на провинция Мизия.
Шарената чешма е единственият артефакт, останал от римско време на територията на Чипровци. Харктерното за нея е, че дебитът на водата която тече, не се променя никога и температурата й е една и съща и зиме, и лете.
Навремето си е била много красива - изрисувана от древни художници, но за съжаление до наши дни е достигнало сегашното й състояние, благодарение на много иманярски набези.
"Когато бях дете, тук вечерно време идваха моми и ергени и обикаляха около нея и се чуваше смях, песни и провиквания ! По късно, през 60-те години, започна разходка на младежите от площада до къщата на Цветана Александрова. Имаше много младежи
и беше много хубаво и забавно", спомня си Велин Павлов.
И ако Велин Павлов гледа на чешмата романтично, то преди години имало истерия за
закопано в нея имане. Иманяри търсели там царско злато. Незнайно защо битува мнение, че през 1938 година лично тогавашният кмет разрушил любимата на местните хора чешма, за да търси под чучура имането.
Зимно време Шарената чешма блестяла с ледена красота и нашепвала за минали героични преломни времена. Но от многото премръзвания се развалила и дълго време стояла пресъхнала. Хора от Чипровци, страдали от различни болести и със заплетени
нещастни съдби, ходели при пророчицата баба Ванга за лек. А тя ги питала : „Постоянно ли живеете в Чипровци, това знаменито градче? Няма да се оправят хората , докато не си потегнете чешмата. Тя е свещена, а вие така сте я занемарили и хич не ви е зор", отсякла
Ванга, ядосано по нейния си начин. "Лековита е тая вода, лековита! Бог ви я дава - вие нехаете!“, повтаряла в унес светицата.
Мълвата се разпространила, хората шушукали, някои вярвали, други - не. Тогава се намерил един майстор -строител, всички му викали Вако. Той поправил чешмата,
въздигнал я. Tъй като делото му било по заръка на баба Ванга никой не посмял да се противи и чешмата и до днес си стои в този си вид. Шарената чешма си е добре, това е
акт на дарение, няма да се ремонтира“, каза кметът на Чипровци Пламен Петков.
Гадателката Ванга имала слабост към водата и природните извори: Ще затваряте вода в
буркани, казвала тя на посетителите си, а всички, които я послушали и пиели бистра вода кладенчова или от извор, се радвали на добро здраве. "Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на Земята, но ще се скрие водата. Така е определено - водата ще стане
по-скъпа от черното злато (петролът), а един ден тя напълно ще изчезне."Ке дойде ден - в златни паници ке ядете и в медни чаши ке пиете, но вода нема да имате."Пчелите ще измрат. Млякото ще стане отровно."
Такива са пророчествата на Ванга, предадени от Жени Костадинова.
И невести, минали под венчило, се снимали пред чешмата, за да имат късмет в делата си
и да се сдобият с рожба. Считало се, че водата влияе за общата адаптация на организма към различните сезони, на стомаха и очите.
За чешмата свои проучвания публикуват
двама краеведи - Никола Николов и Славко Григоров.
Има предание,че който чужденец пие вода от чешмата , останала от римско време, той остава завинаги в Чипровци Така се случва с Петър Илиев Янакиев, роден в село
Липней, Македония, през 1908 година.
Странен е животът на този човек След 5-
годишната му възраст семейството се преселва в София, след това в Солун и в Букурещ,
където бащата е търговец. В румънската столица майката Донка е учителка по български език в училище "Хр. Ботев". Там той и брат му Янко учат по същото време. След Румъния семейството му се завръща пак в София . Петър има артистични способности и започва работа в Софийския цирк като клоун. Това обаче се оказва не по волята на баща му и го извежда от цирка с бой.
През 1928 година фамилията идва във Фердинанд/сегашен град Монтана/ по покана на Евда Ставрова Попова на сватба. Петър си харесва една шаферка от Чипровци.
Девойката се казвала Кана Петрова Тачева. Висока и стройна била, с дълги коси до коланчето й, оплетени в две сплитки. След известно време от познанството им Петър
отива в Чипровци да я търси с картоненно куфарче в ръка. Намира Кана на Шарената чешма.
Срещат се погледите им, отива при нея той и морен пие вода от шарената й стомна. Сякаш по
невнимание изпуснал стомната да се счупи. Така пламнала любовта им и същата година свързват живота си завинаги.
Петър се откроявал сред торлаците в Чипровци. Висок на ръст, с мустаци, на ризата с папийонка, дрехите му от английски плат. Тогава в Чипровци беневреците, дългите ризи и джубето още били на мода.
В София на Петър и неговата любима си раждат две деца - Иван през 1930 и Донка през 1931 година. По време на бомбардировките в София през 1944 г. семейството се преселва в Чипровци. Тогава се ражда щерка им Корнелия. Тук Петър идва с името Хим Хам Хум. В
простора на Чипровския балкан се чувства волен и свободен. Слага началото на футбола, ръководи тетатрална трупа. Капитан е на футболния отбор, носил името "Септември", "Урожай" ,а след 1951 година - и "Миньор". Синът му започва да играе футбол 15- годишен.
Когато имат попадение в мрежата на противника, Петър правел акробатични номера на терена. През 1949 година в Чипровци идва отборът на ФК Левски - София.
Мъжът работил и като обущар, главно кърпел обувките на съгражданите си. Един ден влязъл в сладкарницата и поискал от продавачката Мими Ставрова кило
кисело мляко в бомбето си. Така предизвикал смях у посетителите. Млякото обаче било
гъсто, без всякакви примеси, с дебел каймак.
Известно време бил обущар и на военните. Тормозел го капитан Николов и искал да го накаже, а клетият мъж написал на картон: "Обесих се от капитан Николов", вързал табелата на шията си , увил се във въже и
имитирал обесване. Общинска комисия отишла да провери случая, но не го намерили.
Шегобиецът "възкръснал", а капитанът, посрамен, напуснал Чипровци. Ковчежник по това
бил Георги Кафеджийски, сега известен художник и скулптор във Варна..
Петър, прочул се вече като виден зевзек праща телеграма на брат си Янко в София, че е починал и да тръгва веднага. Заминал на гарата в столицата, и го срещнал, а брат му го гледал изумен. Георги Кафеджийски, негов приятел от младежките години, пък направил
надпис над обущарницата му "Хим Хам Хум – на всяка сватба кум".
А какво означавало това словосъчетание? Просто, че Петър "има ум". Обичали го хората, канели го по сватби. Винаги повтарял, че Шарената чешма е свещена. Та именно там напил водата от стомната на любимата си и затова останал завинаги в Чипровци.
Малкото красиво планинско градче започнало да се обезлюдява, жителите му изпитвали трудности, закрили мината, но след като въздигнали римската Шарена чешма, наистина им потръгнало пак - развивал се туризмът, а прочутите чипровски килими са признати за световно нематериално културно наследство от ЮНЕСКО, дългоочаквана мечта.
