След шестгодишна съдебна сага, през юли т. г. прочулият се в цяла България бивш кмет на врачанското село Галиче вече е зад решетките, за да изтърпи потвърдената му от ВКС петгодишна присъда
Ценко Чоков беше задържан още докато бе кмет на Галиче през 2016 г., а делото срещу него, сина му Мартин и престъпната им група започна във вече закрития специализиран съд през 2017 г. Срещу бившия кмет бяха повдигнати пет обвинения, включително и че е лидер на престъпна група.
В една поредица ще ви разкажем за дългия път на Ценко Чоков към затвора. Той започва още в зората на демократичните промени и само отчасти е описан от прокуратурата, която след ареста през 1916 г., в досъдебната фаза беше събрала 38 тома доказателства.
В началото на дългото си кметуване през 90-те години на миналия век във врачанското с. Галиче Ценко Чоков още не бе сърдит на медиите. Тогава благоволяваше да разкаже нещо за себе си и как управлява селото. Обикновено приседнал пред кметството, с любимите си тежки златни ланци на врата, да показва възлестите си ръце. Посланието му: да, богат съм, но съм натрупал имането си с много труд и само с тия мазолести ръце.
По-възрастните хора в Галиче обаче само се подсмихваха и споделяха как са запомнили Ценко отпреди промените у нас. Отглеждал животни и нощем обикалял с едно раздрънкано колело да краде от ТКЗС-то смески за изхранването им. Буен по природа, често предизвиквал конфликти със съселяните си и мнозина ставали жертва на тежките му юмруци.
Звездният час на бъдещия кмет настъпва някъде през далечната 1990 г. Тогава се раждат първите силови застрахователи. Най-известните са ВИС и СИК, които криминализират за години напред България, осеяна с трупове в разразилото се противоборство помежду им. Чоков не пропуска шанса си да се включи в играта, която завинаги ще остави отпечатък в битието му. Както и в разбития живот на много от жертвите му.
Като част от структурата на СИК в Бяла Слатина, Ценко Чоков бързо се сдобива с мощна западна кола, бухалки в багажника и само за година натрупва 4 висящи дела за рекет и самоуправство. Разследват го и за опит за убийство след като стреля с незаконен пистолет срещу трима на пазара край с. Бутан.
"Чоков беше сред най-безскрупулните рекетьори на сикаджиите в региона, спомня си бившия служител на регионалната полиция във Враца и ексшеф на районното управление в Бяла Слатина Валентин Тодоров. - Десетки са пребитите от него собственици на магазини, на малки фирми или просто на хора, които са му възразявали. Знам, че в самата СИК се бяха стреснали от неговите изцепки и се мъчеха да го укротят неуспешно."
Натрупал опит в силовото застраховане, Чоков се кандидатира за кмет на Галиче на изборите през 1991 г., но тогава все още не успява да убеди съселяните, че той е нужния им управник. На кметския стол сяда съперника му Цветан Караконски, но загубилият в изборната надпревара решава да вземе властта в селото по друг начин.
През пролетта на 1992 г. Чоков мобилизира ударната си мутренска група, с която окупира сградата на ликвидационния съвет на местното ТКЗС. Обявяват тогавашния председател Петър Неделкин за свален и си избират нов. Нито една от държавните институции не реагира и това развързва ръцете на сикаджиите. На обявените веднага след преврата търгове за имуществото на бившето стопанство златния пай се пада на хората на Чоков. За себе си той избира оборите в края на селото, от които веднага прави собствена животновъдна ферма.
След кравите се заемат с житото в региона. Отваря им се апетит и за многобройните маслобойни в Белослатинкско и съседните общини. Когато софийски прекупвач на зърно се набърква в интересите им, сикаджиите го отвличат и след като го обработват във фермата на Чоков няколко дни, го изхвърлят от кола насред Бяла Слатина.
Започналото тогава разследване по случая потъва някъде из чекмеджетата в районното полицейско управление, а пострадалия отказва да си спомни какво му се е случило.
Месец по-рано Ценко Чоков отново се явява на местните избори и става за първи път кмет на Галиче. Хората в селото и сега си спомнят за многобройните заплахи, побоища и палежи, чрез които Чоков се добира до заветния кметски стол. Както и с масово купуване на колебаещите се гласоподаватели. И подкрепен здраво и от клана Касъмови и изповядващите исляма цигани в Галиче.
Малцина се осмеляват тогава да протестират срещу избора, напомняйки че Чоков е следствен по няколко дела, включително и за убийство. Че още преди да влезе в кметството вече е превърнал Галиче в частна собственост, заграбвайки по-голяма част от имуществото на бившето ТКЗС и плодородните земи около селото.
Първото нещо, което Чоков прави като кмет на Галиче е да свали от кметството избелелия вече национален флаг. Не го заменя с нов, а забожда две знамена на групировката СИК. Маха ги едва след като чрез медиите случаят се разчува в цялата страна и след мнократните напомняния от страна на областната управа и общината в Бяла Слатина.
Самоувереният Чоков обаче не се трогва нито от протестите на недоволните, нито от забележките на общинската власт в Бяла Слатина и налага в Галиче своите разбирания за законност и ред. Новият кмет си присвоява и функциите на прокурор, съдия полицай и палач едновременно, като превръща селото в територия, независеща изобщо от държавата.
Най-красноречивия пример какво се случва в Галиче през първите месеци от управлението на Чоков са стряскащите публикации в тогавашната преса. Вестниците се пълни със заглавия като "Кмет преби тракторист", "Чоков вилнее в селско заведение", "Кмет връзва крадци на стълб", "Пребит от Чоков се жалва, от полицията го съветват да не раздухва случая".
Чашата обаче прелива и разпасалият се кмет на Галиче е принуден през юли 1997 г. да си подаде оставката. Без никакви възражения тя веднага е приета от общинския съвет в Бяла Слатина. Бившият вече кмет обаче не си губи времето и се захваща с характерните си методи да разшири влиянието си в земеделието.
Работи активно и със съдружниците си в СИК, братята Мехти и Салко Касъмови от Галиче. Те стават известни по това време като тартори на най-голямата автомафия в региона, която пере парите си като овладява изкупуването и преработката на земеделската продукция във Врачанско.
Все пак Ценко Чоков потъва за известно време и престава да бъде постоянен прицел на медиите. Те се сещат за него, когато през 1999 г.се опитва да заблуди полицията, че е станал обект на атентат. Докато една вечер Чоков празнува рождения си ден в бара си в Галиче заедно с братя Касъмови, отпред пламват обилно поляти с бензин колите на собственика и на местен зърнен търговец.
Въпреки тенденциозните показания на Ценковите приятели, разследването установява, че Чоков сам е подпалил колите, за да вземе като пострадал 5000 долара застраховка. Номерът не минава, а ожесточението от неуспеха Чоков влага в последвалата предизборна кампания. И отново става кмет, а на гостуващите му на купона след това приятели се хвали, че така е дресирал хората в Галиче, че и един от доберманите си да издигне за поста, ще го изберат.
