Приключването на четири оперативни програми под въпрос - липсват пари за индексация
Приключването на 4 оперативни програми от бюджетния период 2014-2020 г., който вече трябва да се отчита, е под въпрос заради липсващи около 39 млн. лв. Това се разбира от справка, подготвена от вицепремиера Атанас Пеканов във връзка с отговор на питане от народен представител. То е направено от председателя на парламентарната регионална комисия Коста Стоянов от “Възраждане” миналата седмица и вицепремиерът му е отговорил преди ден.
Стоянов е попитал как се прилага приетата през септември от служебния кабинет методика за индексация на договорите за строителство по обществени поръчки, които се изпълняват по европейските програми.
Пеканов е отговорил, че по четири от най-големите оперативни програми - “Транспорт и транспортна инфраструктура”, “Околна среда”, “Региони в растеж” и “Наука и образование за интелигентен растеж”, към 30 ноември са постъпили общо 586 искания за индексация на договорите заради поскъпването на строителните материали.
Тези искания са на обща стойност 412 млн. лв.,
като най-много са по “Региони в растеж” - за 241 млн. лв. По “Транспорт и транспортна инфраструктура”, по която се изпълняват големите жп инфраструктурни проекти, също не са малко – има 21 договора, по които строителните фирми са поискали да им се доплатят 159 млн. лв.
По “Околна среда” фирмите са поискали допълнително 7 млн. лв., като тази информация е към 8 декември.
Най-малко са исканията по образователната оперативна програма – само 3 млн. лв.
За съжаление обаче, управляващите органи на четирите оперативни програми са докладвали на вицепремиера, че
разполагат с общо 373 млн. спестени средства,
които могат да използват за доплащане на повишените разходи, т.е. не достигат 39 млн. лв.
Любопитното е, че недостигът по различните оперативни програми не е еднакъв и на практика в една от тях - “Околна среда”, управляващият орган може да предложи 134 млн. лв. допълнително за разплащания, докато исканията засега са само за 7 млн. лв.
В същото време обаче по “Региони в растеж” са поискани 241 млн. лв. допълнителни средства, но програмата разполага само с 80 млн. лв., а останалите няма как да разплати. Проблемът е, че всяка оперативна програма разполага със свой бюджет и може да преразпределя средства само в неговите рамки, но
не може пари от една програма да отиват в друга
От отговора на вицепремиера се разбира, че това са финансовите възможности на различните програми, защото бюджетите им са наддоговорени, и то в значителен размер. Това се прави винаги с всяка оперативна програма, за да не се получи така, че при неизпълнение на някой договор да останат неусвоени средства.
В сегашната ситуация на всеки управляващ орган на оперативна програма е дадена възможност да търси средства за индексацията на строителните договори по различни канали – да иска пари от държавния бюджет, да търси заемни средства и т.н., за да се справи с повишените разходи.
От отговора на Пеканов обаче излиза, че управляващите органи на четирите оперативни програми
не са се възползвали от тази възможност,
а са разчитали само на това, което са спестили през последните 7 години.
Отчитането на оперативните програми от периода 2014-2020 г. по принцип трябва да приключи до 31 декември 2023 г. За да стане това и със засегнатите строителни договори, те трябва вече да са на привършване или това да стане най-късно до началото на лятото догодина.
Проблемът е, че по тях не се работи. Преди време стана ясно, че по няколко от най-големите договори за изграждане на жп инфраструктура по оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” изпълнението е спряно, а само тяхната стойност е 2 млрд. лв.
Прекъсната е работата и по множество договори по “Околна среда” на обща стойност 1,4 млрд. лв. По “Региони в растеж” има прекъснато строителство по стотици договори, като общата им стойност е 677 млн. лв., а по “Наука и образование за интелигентен растеж” проблеми има по договори за общо 48 млн. лв.
Общата стойност на засегнатите от поскъпването на строителните материали договори е 4,4 млрд. лв. Тази сума
няма как да бъде отчетена и платена от Брюксел,
ако не е приключила в срок, и на практика ще бъде изгубена от България. Според запознати единствената възможност, освен ако не се намерят липсващите пари за доплащане, е да се водят нови преговори с Еврокомисията и проблемните проекти да бъдат прехвърлени към следващия бюджетен период.
