- За първи път от 30 г. възнагражденията изостават от инфлацията
- От следващото лято фирми ще започнат да си крадат кадри с по-високо заплащане
За първи път от 30 години заплатите в България изостанаха от ръста на цените. Те ще започват да ги догонват едва от средата на следващата година. Тази прогноза направи пред “24 часа” Георги Ангелов, старши икономист на Институт “Отворено общество”.
Доходите за година са се вдигнали с 9,9%, а натрупаната инфлация е 16,7%
“В България исторически ръстът на заплатите винаги изпреварва цените, защото сме догонваща икономика. Сега просто бизнесът не можа да реагира, защото нещата се случиха изненадващо”, смята Георги Ангелов.
Според мен заплатите в България ще започнат да догонват инфлацията едва от средата на следващата година, като основната движеща сила за това ще е самият пазар на труда. Ние сме в ситуация да няма достатъчно кадри във всички области и съвсем скоро фирмите ще започнат да си ги крадат една от друга с по-високи заплати. Това ще доведе до напускане на много фирми, а
немалко хора ще напуснат и страната
в търсене на по-високо заплащане, като този процес ще се активизира по-масово от началото на следващото лято, каза Георги Ангелов. Той направи сравнение с безработицата в пика на предишния икономически цикъл – през 2008 г.
Тогава тя беше рекордно ниска – 6,5% в началото на 2008 г. Сега пак е рекордно ниска, но на още по-ниски нива – 3,7%. Което показва, че бизнесът се нуждае от служители и няма къде да отиде, освен да започне да вдига заплатите, каза Ангелов.
Два месеца поред годишната инфлация в България губи скорост и всички прогнози успокояват, че
пикът вече е минал
и догодина ни очаква горе-долу двойно по-ниска от тазгодишната, а през 2024 г. още един двоен спад.
Например последната макроикономическа прогноза на финансовото министерство, направена през есента, сочи, че в края на тази година годишното нарастване на цените ще се сведе до 13,2%. В края на 2023 г. максимумът ще е около 7%, а през 2024-а – 3,8%.
Цифрите в тези прогнози изглеждат малки, но всъщност не са. Защото годишната инфлация вече ще се изчислява върху по-високата база. На практика дори с магическа пръчка нарастването на цените да спре изобщо, те пак ще са високи.
Някои от управляващите също бяха изненадани от ръста на цените и смятаха, че внезапното поскъпване на тока и природния газ, започнало още през 2021 г., ще има само еднократен ефект.
Например през декември м.г. току-що назначеният за вицепремиер и финансов министър Асен Василев твърдеше, че пикът на покачването на цените на стоките и услугите у нас ще настъпи някъде през март-април 2022 г. Когато стана февруари, той отмести този пик за април-май.
В действителност настъпи през септември, когато годишната инфлация достигна 18,7% (виж инфографиката). Оттогава ръстът започна да намалява, както се случва и в целия Европейски съюз с изключение на Унгария, където процесът тепърва набира скорост.
Изненадващото събитие безспорно беше нападението на Русия над Украйна, което взриви пазарите на много стоки. Още в първите дни на нападението се оказа, че
в Европа започна да липсва желязо,
защото почти цялата черна металургия на континента е съсредоточена в Русия и Украйна. Съответно и цените му хвръкнаха нагоре и докато се намерят алтернативни източници, минаха месеци, а цените на строителното желязо започнаха да се успокояват чак през есента, и то не на нивата си от миналата година, а на тези от февруари 2022-а.
Същото се случи и с пшеницата, слънчогледа и още няколко борсово търгувани стоки, чийто най-голям производител на континента е Украйна. Докато се отпуши и този износ, дойде септември, но междувременно жестокото поскъпване на азотните торове, които се произвеждат с природен газ,
доведе до много високо вдигане на храните - унас с около 30% средно,
макар че олиото например поскъпна с 57%. В ЕС средното на храните за последните 12 месеца е около 22%.
Друго основание за известен оптимизъм е, че проблемите с прекъснатите вериги на доставки от 2020 и 2021 г.
вече започват да отшумяват
Например през ноември за четвърти пореден месец в Европа има ръст на продажбата на нови коли, след като спадът продължи около 1 година. Автомобилната промишленост е сериозен индикатор за икономиката, тъй като задвижва пряко и косвено много други отрасли.
Намаляват и разходите за доставки и производство, защото горивата вече са трайно под 3 лева за литър, а ситуацията с тока отдавна не е такава, каквато беше на границата между 2021 и 2022 г. Бизнесът получава в момента 100% компенсации, ако електроенергията е над 250 лева за мегаватчас. От Нова година токът за фирмите поевтинява с 20%, защото помощта ще се дава при цени над 200 лева.
