41 години след атентата срещу папа Йоан Павел II Мехмет Али Агджа най-после реши да разкаже как и кой точно му е подсказал навремето имената на тримата българи, които да набеди като съучастници.
Дадоха ми негови снимки и рисунка на апартамента му
Това направи в дългото писмо, което изпрати на Пиетро Орланди, брат на изчезналата безследно през 1983 г. в Рим Емануела, по онова време 15-годишна. Пиетро Орланди реши да публикува целия текст на разказа на Агджа, за да няма спекулации. Той го пратил с мейл до италианеца. Текстът е на перфектен италиански и е пълен с точно изписани имена, което навява на мисълта, че някой му е сътрудничил в написването.
“Атентатът на папа Войтила няма никакъв вдъхновител, никой не е искал от мен да убивам папата и никой не ми е плащал за това. На площад “Свети Петър” бях сам и стрелях два пъти. Магистратите го знаеха прекрасно, но някои искаха съзнателно да се излъже, за да се повярва в международен заговор.” Така започва декларацията си Агджа. Според него парите, които носел в джоба си, не били загадка. На 30 март 1981 г. той, Орал Челик и Абдула Чатлъ обрали две банки във Виена. По време на удара Челик изстрелял предупредителен изстрел и втори – срещу седалката на таксито, с което след това избягали. Никой не пострадал, но тъй като били бегълци, имали нужда от пари, за да преживеят. Агджа получил 250 хил. шилинга. Пистолетът, с който Челик стрелял по време на обира, бил същият, който Агджа използвал срещу папата. Самият Агджа не знаел това, защото той и съучастниците му имали 4 еднакви пистолета. Съдия Иларио Мартела обаче апострофирал на Агджа, че пистолетът му вече бил стрелял, тъй като междувременно пристигнала балистичната експертиза от Виена за куршумите, изстреляни от Челик. Агджа признал за обира и казал, че парите у него идвали от кражбата.
“Той обаче ми каза: “Това няма да го казваме”, пише турчинът.
“Българската следа е пълна измислица. През октомври 1982 г. съдия Мартела, придружен от адвоката ми Пиетро д’Овидио, дойде при мен в затвора в Асколи Пичено и ми каза: Папата ти прости, за нас всяка дума на папата е заповед,
помогни ни и ще бъдеш свободен”
Така според Агджа след това започнали и неговите “разкрития” за българската следа, която била изцяло построена от ватиканските тайни служби и от СИСДЕ (италианското разузнаване – б.а.) с благословията на ЦРУ на Роналд Рейгън.
“Аз не познавах по никакъв начин българските граждани Антонов, Айвазов, Василев. Техните имена ми бяха предоставени директно от съдията Мартела, който ми донесе снимките и личните им характеристики. Бяха ми показани фотографии и карта на апартамента на Сергей Иванов Антонов, когото никога не бях виждал, самоличността и снимки на съпругата му Росица Антонова, която никога не бях срещал.”
“Ако си спомняте, в блока на Антонов живееше и отец Феликс Морлион, агент на ЦРУ – не знам дали документацията в ръцете на Мартела идваше от него, но е силно вероятно. Скритата режисура на цялата история бе изградена от религиозни лица и от хора на американските служби.
Тук Агджа намесва и бившия премиер Джулио Андреоти.
“Спомняте ли си какво каза Андреоти за българската следа и за “благочестивия брат, който работеше за ЦРУ? Разкритията на Агджа са пилотирани от западни служби.” Според турчина тук последвала незабавна реакция от страна на съдия Мартела.
“Аз не мога да рисувам и не съм правил никаква скица на прословутата плъзгаща се врата в дома на Антонов. Мартела ми даде рисунката. Въпреки всичко това този детайл бе грешен, защото този тип врата вече я нямаше в апартамента на Антонов, тъй като е претърпял реконструкции, за които моят “подсказвач” не бе в течение, но все още се намираше в долния апартамент, където живееше отец Морлион. Накараха ме да кажа нещо неточно и за присъствието на съпругата на Антонов във връзка с някои наши измислени срещи.”
Агджа пише, че след това Мартела отишъл при него и му казал, че станала бъркотия и че Агджа трябвало да “коригира” историята си. Съдията пък казал на пресата, че Агджа направил това спонтанно, тъй като се надявал на помощта на съучастниците си, отговорни за отвличането на Орланди и Грегори. Според турчина Мартела знаел за отвличането на Грегори още преди папата да съобщи името ѝ на площад “Свети Петър”.
“Антонов бе само един кротък служител на “Балкан” и не се ползваше от никакъв имунитет, следователно бе лесен за арестуване. Освен това бе уязвим, страдаше от депресия и ужасното преживяване от това, да се озовеш в чужд затвор с толкова тежки обвинения, постави на огромен риск здравето му. Умря на 58 години сам в малък апартамент в София.
Напълно невинeн и пожертван човек и по моя вина,
който заслужава правосъдие. Мартела и Импозимато (съдия Фердинандо Импозимато – б.а.) декларираха няколко пъти, че става въпрос за “генерал от българските служби”. Според вас генерал, намесен в атентата, щеше ли да остане в Италия година и половина след това, за да чака ареста си?”, пита Агджа.
Турчинът допълва, че през декември 1982 г. при него отишъл съдия Импозимато, за да поиска сътрудничеството му в разследване, свързано с “Червените бригади” (крайнолява терористична организация – б.а.) и връзките им с КГБ. “И най-вече с намеса на българските служби в подготовката на атентат срещу скъпия на папа Войтила Валенса, който трябвало да се извърши в Италия през януари 1981 г.”
“В действителност никой не бил подготвил такъв атентат, това бе поредният монтаж, за да се повярва, че лидерът на “Солидарност” е на мушката на Москва, както и папата. Функционираше по същия начин и със съдия Мартела. По този повод Импозимато ми каза: “Трябва да настояваш за българската следа, иначе никога няма да излезеш от затвора”.
Според Агджа в цялата тази история имало и още една невинна жертва – обикновения синдикалист Луиджи Скричоло, който имал контакти с Лех Валенса. Турчинът пише, че на Скричоло му разбили живота дотам, че бил подтикнат дори към опит за самоубийство и че умрял сам в пълно отчаяние на 59 г. “също като Сергей Антонов”.
“Смятам за важно да подчертая, че самият Валенса на връщане в Полша, изрази подкрепа на тезата за фалшивия атентат срещу него, декларирайки, че “нещо щяло да се случи”.
“Всички бяха на една позиция в кръстоносния си поход!”, възкликва Агджа, който допълва, че приятелят му Джовани Сенцани му обяснил какъв е интересът на ЦРУ да накара да се вярва в тясната връзка между КГБ, “Червените бригади” и други нелегални движения в Европа.
Агджа разказва и за онази прословута снимка на мъж в гръб, който бяга от площад “Свети Петър” по време на атентата. “Накараха ме да кажа, че е моят “съучастник” Орал Челик, а той е много по-нисък. Онзи мъж е полицай в цивилни дрехи. Агджа твърди, че това било написано през декември 1985 г. на първата страница във в. ”Месаджеро”.
“Това бе истината, но новината се пропусна от италианските тайни служби”.
А що се отнася до предполагаемия Антонов, сниман на площад “Свети Петър”, това било само един унгарски турист, леко приличащ на него, пояснява Агджа.
Той разказва надълго и нашироко и за съдия Розарио Приоре, който, “недоволен от изхода на делото на Мартела за ”българите”, решил да се концентрира върху “турците”, откривайки трето дело за атентата срещу папата. Според турчина като приятел на Мартела и Импозимато, Приоре знаел прекрасно за провала с българската следа и че “Сивите вълци” нямали нищо общо с атентата срещу Йоан Павел II.
“Приоре не беше вярващ и не служеше на Ватикана, а на масонството, от което бе част, и пряко на ЦРУ. Той се хвърли в цялата история и заради личен престиж. Атлантик и ционист, искаше ислямска Турция и националистическата групировка “Сивите вълци” да излезе отговорна за атентата срещу папата - това е тезата на Агджа. Той твърди, че “години наред Приоре го измъчвал психически в затвора” за да даде доказателства за въвличането на турците.
“Заплашваше ме, казвайки, че ще продължи до безкрайност следствието и че по този начин нямаше да мога да поискам помилване, нито пък преместване в Турция, тъй като има течащо следствие, поради което обвиняемият не може да се мести.” В последната част на писмото си той излага и тезата си по случаите „ Орланди и Грегори”. Според нея папата желаел с всички сили рухването на съветската империя, водена от правителство на сатанисти. Затова правел всичко светът да повярва в абсолютната лошотия на Съветския съюз, Империята на злото, и какъв по-добър случай от това, да се обвини за опит за убийство на светия отец?
“И тук в играта влизам аз – Войтила искаше аз да обвиня българските служби и следователно КГБ. Наградата за моето сътрудничество, която ми предложиха и за която претендирах, бе
освобождаването ми до две години”,
пише Агджа. Помилването му обаче зависело от президента Сандро Пертини и затова Емануела и Мирела били отвлечени. Ватиканската гражданка Емануела Орланди давала на Войтила претекст да поиска от Пертини освобождаването на Агджа. Затова според турчина папата заповядал лично двете момичета да бъдат отвлечени и поверени след това на монахини.
Агджа завършва писмото си с апел до съдиите Приоре и Мартела (Импозимато почина преди години – б.а.), “които знаят не всичко, но достатъчно, за да дадат ценен принос за истината със свидетелствата си, и за да измият съвестта си”.
